Показват се публикациите с етикет Цитати. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Цитати. Показване на всички публикации

събота, 13 октомври 2018 г.

Разстояние...

“Времето е най-дългото разстояние между две места.”

― Тенеси Уилямс, “Стъклената менажерия”
***
“Time is the longest distance between two places.”

― Tennessee Williams, The Glass Menagerie


Защото обичам книгите чак до точките в тях....

“Защото обичам книгите чак до точките в тях. Обичам ги по начин, за който няма логика и доводи. Просто така стоят нещата. Обичам ги по начина, по който ги обичат хората в Библиотеката за писма. Не ми стига да чета, искам да разговарям през страниците, да достигна до отсрещната страна, да се докосна до човека, чел ги преди мен., Искам да посветя живота си да ги издирвам, да ги чета и да ги продавам. Искам да обслужвам клиентите и да поставям в ръцете им вярната книга. Искам да съм до Ал и да го утеша, когато осъзнае, че книгата, която пише, вече е написана. Искам да разговарям с Фредерик и Фрида. Да слушам дискусиите в клуба на книгата. Искам всичко това. И искам да продължи вечно. А ако е невъзможно да се случи, тогава искам да го искам до последната възможна секунда. И искам момиче, което да ме желае такъв. С прахоляка и всичко.”

― Кат Кроули, Думи в тъмносиньо

***

“I love books down to the full stops. I love them in a way that’s beyond logic and reason. That’s just the way it is. I love them the way those people in the Letter Library love them. It’s not enough to read, I want to talk through the pages to get to the other side, to get to the person who read them before me. I want to spend my life hunting them, reading them, selling them. I want to serve customers and put the right book in their hands. I want it all. And I want it to go on forever. And if it can’t last then I want to want it right up to the very final second. And I want a girl who wants me the same way. Dust and all.”

― Cath Crowley, Words in Deep Blue


Счупено...

“Човешките организми представляват изключително подредени системи и веднъж като се разбъркаме дотолкова, че да не подлежим на поправка, вече не се пренареждаме.”

― Кат Кроули, Думи в тъмносиньо


Тъмносиньо...

“Миналото е с мен; настоящето е тук. Бъдещето не е предначертано и може да бъде променяно. То е на разположение на въображението ни и се е ширнало пред нас. Огряно от слънчева светлина, с тъмносини дълбини и с мрак.”

― Кат Кроули, Думи в тъмносиньо
****
“The past is with me; the present is here. The future is unmapped and changeable. Ours for the imagining: spreading out before us. Sunlight filled, deep blue, and the darkness.”

― Cath Crowley, Words in Deep Blue



Следи...

“Това, което харесвам на книгите втора ръка, са следите, оставени вътре - кръгчета от кафе, оградени думи, бележки в полетата. С Джордж сме попадали на какво ли не през годините - писма, списъци с покупки, билети за автобус, мечти. В гънките съм намирал миниатюрни паячета, сплескани цигари и стар тютюн.
...Книгите втора ръка преливат от мистерии.”
― Кат Кроули, Думи в тъмносиньо


Секира за ума...

„Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем, не ни кара да се събуждаме с главоболие, защо я четем изобщо? Само, за да ни радва? О, Боже, в такъв случай можем да бъдем щастливи и без книги. А книгите, които ще ни направят щастливи, можем да напишем и сами. Нуждаем се от книги, които ни афектират като природно бедствие, като смърт на близък, който обичаме повече от себе си, като чувството да бъдеш изоставен в нищото, като самоубийство. Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море у нас. Това е моето вярване“.

― Франц Кафка

***
stab us. If the book we're reading doesn't wake us up with a blow to the head, what are we reading for? So that it will make us happy, as you write? Good Lord, we would be happy precisely if we had no books, and the kind of books that make us happy are the kind we could write ourselves if we had to. But we need books that affect us like a disaster, that grieve us deeply, like the death of someone we loved more than ourselves, like being banished into forests far from everyone, like a suicide. A book must be the axe for the frozen sea within us. That is my belief.”

― Franz Kafka


Контраст...

“Човешкият вкус е разнообразен като човешките пръстови отпечатъци - не спираше Шутът. - Никой няма да харесва всичко, всеки няма да харесва нещо, някой харесва онова, което ти мразиш - но поне да те мразят е по-добре от нищо. Ще рискувам с една метафора, в една велика картина важното е контрастът: най-ярките ярки тонове и най-тъмните тъмни. Не сива каша. Това, че нещо е мразено, не е доказателство, че е велико изкуство, но липсата на омраза определено е доказателство, че не е.”

― Брандън Сандерсън, Заклеващият


Изкуство...

“Неприлично трудно е - ако не невъзможно - да създадеш нещо, което никой да не мрази - продължи той. - И обратно, невероятно лесно е - ако не и очаквано - да създадеш нещо, което никой не обича.”

― Брандън Сандерсън, Заклеващият

***

“Единственият начин да създадеш нещо, което никой не мрази, е да се увериш, че то също не може да бъде обичано.”

― Брандън Сандерсън, Заклеващият


Власт...

“Хората винаги преследват нещо, но не защото нещото наистина им харесва - а защото им харесва да го притежават.”

― Брандън Сандерсън, Заклеващият


Лицемерие...

“Понякога лицемерът не е нищо повече от човек, които в момента се променя.”

― Брандън Сандерсън, Заклеващият

***

“Sometimes a hypocrite is nothing more than a man in the process of changing.” 

― Brandon Sanderson, Oathbringer


Най-важната стъпка...

“В едно пътуване напред ще има болка и провал. Не само стъпките напред онези, които трябва да приемем. А и препъванията. Изпитанията. Знанието, че ще се провалим. Че ще нараним близките си.
Но ако спрем, ако приемем човека, който сме, когато се провалим, пътуването завършва. Провалът се превръща в наша цел.
Да обичаш пътуването означава да не приемаш подобен край. Аз отрих чрез болезнен опит, че най-важната стъпка, която трябва да направи човек, е винаги следващата.”
― Брандън Сандерсън, Заклеващият
***
"A journey will have pain and failure. It is not only the steps forward that we must accept. It is the stumbles. the trials. The knowledge that we will fail. That we hurt those around us.
But if we stop, if we accept the person we are when we fall, the journey ends.
That failure becomes our destination.
To love the journey is to accept no such end. I have found, through painful experience, that the most important step a person can take is always the next one."
― Brandon Sanderson, Oathbringer


Цена...

“В тоя живот никой не може да бъде щастлив даром, та дори и само за миг.”

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете


Сред книги...

“От самото начало разбрах, че искам да живея сред книги, и започнах да мечтая, че един ден собствените ми истории биха могли да се озоват в някои от томовете, към които се отнасях с благоговейна почит. Книгите ме научиха да мисля, да чувствам и да живея хиляди животи.”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете



Истината...

“Човек е свободен само ако не знае истината.”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете
***
“Истината? Ти и аз знаем, че няма такова нещо. Истината е договорка, която позволява на невинните да не се сблъскват с реалността.”

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете


Мъничко късмет...

“Понякога, когато боговете гледат встрани и съдбата се изгубва някъде по пътя, даже добрите хора се радват на мъничко късмет в живота.”

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете



Честните хора

“В тази страна честните хора биват убивани постепенно. Бързата смърт е запазена за негодниците. А нас ни убиват като ни пренебрегват, затварят ни всички врати и се правят, че не съществуваме. ”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете



Омраза...

“Бе стигнал до заключението, че човек не знае кой е в действителност, докато не се научи да мрази. А когато мрази истински, когато се предаде на яростта, която го изгаря отвътре и бавно поглъща и малкото добро, което е смятал, че носи у себе си, го прави тайно.”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете



неделя, 23 септември 2018 г.

Първата крачка...

“Да се научиш да правиш разлика между истинските мотиви за действията си и мотивите, които изтъкваш пред другите - това е първата крачка към самопознанието. А от нея до поумняването има известно разстояние.”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете



Честност...

“В тая комична пиеска за облечени в коприна маймуни, която е светът, лъжата е хоросанът, които споява всичко. Хората - било то от страх, от интерес или наивност - дотолкова свикват да повтарят свои и чужди лъжи, че накрая лъжат дори когато си мислят, че казват истината. Това е бедата на нашето време. Честният и почтен човек е изчезнал вид като плезиозавъра и кабаретната певица, ако изобщо е съществувал някога, а не е митично създание като еднорога.”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете


Истината...

“Истината никога не е идеална и никога не отговаря на всички очаквания. Истината винаги повдига въпроси и съмнения. Само лъжата е сто процента правдоподобна, защото тя не цели да доказва реалността, а просто да ни каже онова, което искаме да чуем.”
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете