четвъртък, 20 януари 2022 г.

"Карневал" - Д.Г.Хорс (Ревю)



Заглавие: "Карневал"
Автор: Д.Г.Хорс

Издателство: Ерове

Брой страници: 92
Година: 2021
 
 
"Карневал" е първата книга на Тодор Станчев, която излиза под логото на издателство Ерове. Съдържа десет кратки разказа, които с лекота обхващат и притеглят противоположностите една към друга. 
Някои от разказите ще докарат усмивка на лицето ви, други ще проскърцат зловещо с нокти по вратата. Ще ви донесат тъга, после утеха. Но преди всичко ще ви поднесат разнообразие. Разказите от Карневала са странна микстура от цинизма на съвременното и античността на миналото, оплетени едно в друго. 
Тодор Станчев стъпва върху знанията си и създава истории около детайлите. Сещам се за онзи съвет на Краля. В който казва, че идеята е като вкаменелост. Ти си човекът, който трбва да я изкопае, изчисти и култивира. Тодор Станчев е направл точно това - превърнала е вкаменелостите си в кратки разкази.
Какво са вкаменелостите в този слупай - ами някой обичай, легенда, суеверие, някоя стара приказка, окултни предмети или изживявания. Зрънце истина, зрънце душа, понякога дори налудничава фантазия, около която се изгражда историята. Не всички разкази ми влязоха под кожата. Не всички се превърнаха в акорди. Но това ме кара да се замисля за нещо друго. Всички сме различни. А това означава, че всеки ще намери нещо за себе си сред историите на Tодор Станчев.

Силно впечатление ми направи преплитането на окултно и мистицизъм със суровата реалност. Героите на тези истории са толкова истински, колкото е и съседът от горния етаж или фризьорката ви, кредитния ви консултат в банката, хора от плът и кръв, пълни с недостатъци, особености и човечност. И в същото време се намират някъде извън времето и пространството, обсебени от своята мания, от своята същност, оголена безкромромисно пред читателя. 

Лесно е да залепим етикет на нещо, да сложим клеймо. Но истории като тези, които ще откриете сред страниците на "Карневал", ме карат да се замисля за това, колко цветове стоят зад един етикет. Кара ме да е замисля за различните лица, пред които понякога се изправя приемствеността. Колкото и шантави да са те. Колкото и да са различни от нашето собствено възприятие. Не е нужно да приемем нещата, които не разбираме, които са далеч от нас като светоглед, морал, амбиции, вяра, принципи, ценности, жекания, мании. Нужно е просто да не ги осъждаме.
"Карневал" ще ви предложи пъстър калейдоскоп от кратки истории, които ще ви провокират. По-интересно е как. 
 



***Благодаря на Издателство Ерове за предоставената възможност! ***

понеделник, 17 януари 2022 г.

"Червенохалата" - Цветелина Владимирова (Ревю)

  

  Заглавие: "Червенохалата"
Автор: Цветелина Владимирова

Издателство: Orange Books


Брой страници: 576
Година: 2021

 

Затворих последната страница на "Червенохалата" и ми се прииска да разгърна отново първата. Така става с хубавите фентъзита. Четеш ненаситно, докато не стигнеш края, а после не ти се сбогува. 

С последните страници се замислих за нещо. Знам, че епилогът на една книга обикновено е тийзър за следващата, като скрити кадри след надписите в края на любим филм, но свикнах да го приемам като малка утеха. Мъничък стимул, от който имам нужда, за да мина през вратата и да я затворя след себе си. Малка утеха, преди да започне трескавото очакване на следващата книга от поредицата.  В този ред на мисли "Червенохалата" е една от онези книги, след които имам нужда от тази мъничка утеха.

Цветелина Владимирова този път е избрала да ни потопи изцяло в света на магията, разтваряйки пред нас портите на Ферисея -  земи на магьосници и вещици. Но нека да се върнем в началото - при Червенохалата, където започва всичко.
Аварис Червенохала е наследница на най-силния род вещици -  Перуновите вещици, заклети да бъдат щит и опора на магьониците. Аварис е потомка на самата Червена хала. Във вените й тече древна и могъща кръв, която се разпалва лесно и гасне трудно. 

Но Аварис дори и не подозира каква сила притежава, тя израства далеч от всичко това в света на хората, където магията е слаба. И макар че получава подобаващо обучение от своята баба - старата Червенохала, Аварис знае повече за магията, отколкото за нейното практическо приложение. И затова си има причини. Твърде много магия ще привлече ненужно внимание в земята на човеците. Това принуждава двете вещици да се придържат към знахарското лице на силите си -  повече билки и по-малко енергийни ефекти. 

До момента, в който не пристига вестоносец от кралство Среброгория, изискващ старата Червенохала да плати дълговете си към стария крал.
Аварис е принудена да замине и да се върне във Ферисея. Макар че "принудена" не е точната дума, не и предвид нивата на адреналин и нетърпение, които заливат младата вещица при мисълта да се върне отново в земите на магията, където принадлежи.  Това ме накара да се замисля, за онези думи "дърво без корен". Цялата история, която е написала Цвети Владимирова е много красива, богата, изпълнена с тайнства и аромати, с магия и огън, с опасности, чар и емоция, но дълбоко по всичкото това богатство се крие една много красива и простичка идея - Аварис е едно младо момиче, което търси свето място в света и сред хората. Аварис израства чужда на своите, вешица в света на хората. И когато се връща във Ферисея това не се променя особено, просто се превръща във вещица сред магьосниците, което е като че ли не по-малко чуждо, не по-малко самотно. Единственото място, което се преполага че трябва да бъде нейн дом, а именно Кралството на вещерите, й е още по-чуждо и от земите на хората. 

Аварис не принадлежи никъде и колкото и да е вироглава, горда и свободолюбива, тя има нужда като всеки друг човек да принадлежи някъде, да бъде част от нещо, да има близък, на когото да се опре, земя на която да седне без да мисли, че някой може да я нападне в гръб, врата, която да затваря само когато поиска, а не по принуда.
Тази чиста и хубава идея е поднесена с много разкош и внимание към детайла. Ферисея е чудна, написана с размаха на магьосница, опасна и и примамлива като дълбоките езера на самовилите, горда и чиста като снеговете на Среброгория, огнена и непредвидима като Жарна земя, място от което не искаш да си тръгнеш, макар и да те държи на тръни през нощта, когато сенките се спуснат над земята. 

Цветелина Валадимирова използва класически идеи и мотиви и малко славянска митология за основа на своя свят, но не потъва в морето на утъпканите стереотипи, защото героите й носят ярки, и под ярки имам предвид многоцветни, индивидуалности. Аварис не е вещицата, която сме свикнали да срещаме в книгите и приказките. И далеч нямам предвид външния й вид. Това, че е красива одрасква само повърхността на присъствието й. Тя е дяволита, ужасно горда и изтъкана от добри намерения, вещерски чар и неособено приятна персоналост. Аварис не се интересува от глупавите закони на хората, нито от префърцунените правила на магьониците. А това понякога изцапва ръцете й с кръв. Но не притеснява съня й, защото делата й са били справедливи, дори и ако това е отмъщение или убийство. Аварис не позволява лесни отговори и не приема половинчато отношение, нито някой да контролира живота й. 

Не ви казах много за сюжета и другите герой. Не го бях планирала така, но ще спра преди това ревю от свободно съчинение да се е превърнало в досадно. Ще ви кажа само че и останалоте герои на Цвети Владимирова са също толкова пленителни, противоречиви и изтъкани от силни и слаби страни, от грехове, съмнения и човещина. А емоциите които забъркват взаимоотношенията им са плод на една много добре изградена мрежа от събития в тяхното минало и настояще. 

Много харесах трилогията Проклятието на Воронина, когато я четох преди години и тогава също смятах, че Цветелина Владимирова пише прекрасно и създава магия, но сега четейки "Червенохалата" разбирам, че е надскочила себе си. За което мога само искрено да й се възхитя. Очаквам с нетърпение и приятна тръпка следващата книга. Която силно се надявам да носи също толкова красива корица, колкото и тази.

събота, 15 януари 2022 г.

"Скандалният живот на Евелин Хюго" - Тейлър Дженкинс Рийд (Ревю)

 
  Заглавие: "Скандалният живот на Евелин Хюго"
Автор: Тейлър Дженкинс Рийд

Издателство: Locus/Intense
Превод: Катя Перчинкова
 
Платформа: Storytel
Прочетено от: Гергана Стоянова
 
Брой страници: 496
Година: 2021
 
 
Първата книга, издадена у нас на Тейлър Джейкинс Рийд "Дейзи Джоунс & The Six" попадна в полезрението ми заради добрата реклама в социалните медии. Затова, когато се наредих на щанда на Локус на съответния Панаир/Алея на книгата, вече имах чувтсвото, че очаквам тази книга отдавна. Започнах да я чета малко след това по време на едно пътуване, без изобщо да подозирам в какво се забърквам, защото историята на Дейзи и Шесторката надмина всичките ми очаквания. 
 
Това ще ви помогне да разберете, защо подходих предпазливо със "Скандалният живот на Евелин Хюго". След толкова силно първо впечатление има само два начина, по които може да се развие втората среща. Да бъде пълно разоарование или да се превърне в любов завинаги. 
Наистина не исках да бъде разочарование. Затова изчаках и за пръв път следях умишлено коментари в интернет, четях ревюта, търсех такива. Това ми се случва за пръв път. В крайна сметка преобладащо положителната оценка ми вдъхна малко кураж и този път заслушах в Storytel историята на Евелин Хюго. 
 
Като на втора среща вече подготвена :) -  с ясното съзнание, че Евелин Хюго не съществува. Тя е измислен герой с измислен живот. Няма да търся нейни филми по средата на книгата, за да я видя и разбера по-добре. :) Няма и нужда. Защото Евелин Хюго е пълнокръвна личност, чиято слава заживя собствен живот извън страниците на биографията й.


Коя е Евелин Хюго? Сексбомба, както я определят таблоидите. "Сексбомбата Евелин Хюго се жени за трети път!" Знойна красавица, с тюркоазени очи и буйни руси къдрици, която гледа на живота достатъчно цинично, за да не скромничи изкуствено и да се преструва, че няма най-жестоките гърди, по които всички мъже и немалко жени точат лиги. 
 
Евелин е звезда. Лошото момиче на Холивуд. Всички искат да знаят какво прави Евелин, какво мисли, с кого излиза, с кого се среща тайно, за кого се жени. А сватби има в изобилие.
Евелин е талантлива актриса. Пресъздала е едни от най-силните, изкусителни, магнетични и чувствителни женски роли във и извън Холивуд. Емблематични роли, които са овековечили обожанието на публиката към нея. Страстта и отдадеността, с които актрисата изгражда своите образи на екрана събуждат сурово преклонение и възхищение към професионализма и дарбата й. А конфликтите, които причиняват тези роли във вътрешния й свят, единствено засилват вдъхновението, което събужда. 
 
Евелин е простосмъртна жена, която ще живее завинаги в сърцата на своята публика.
Тя е свободолюбив дух, който отказва да се подчини на желанията и еснафщината на обществото. Евелин обича с цялото си сърце и душа. Обича отвъд определенията за пол и благоприличие. Обича сцената пред и отвъд прожекторите, обича камерата, защото тя е нейната врата към света. А Евелин има какво да каже. 
 

Евелин Хюго застава зад магнетофона на младата журналистка Моник и разказва историята на своя живот  без свян, без тайни, с пълната откровеност на човек, който е приел себе си такъв, какъвто е. Глупаво е да не съжаляваш за нищо в този живот. Но не всеки може да приеме постъпките си и последствията от тях. 
Мога да кажа, че историята на Хюго е вдъхновена от една или друга актриса, всички виждаме малките препратки. Но да ви кажа честно това е последното нещо, за което се сещам, пишейки този текст. И затова харесвам толкова много Тейлър Дженкинс Рийд. Нейната Евелин Хюго не е събирателен образ на холивудските звезди Тя е Евелин Хюго - единствената и неповторима, от плът и кръв, която ще остане завинаги толкова ярка в сърцата на почитателите си.

понеделник, 10 януари 2022 г.

"Глина" - Виктория Бешлийска (Ревю)


Заглавие: "Глина"
Автор: Виктория Бешлийска


Издателство: Софтпрес
 
Брой страници: 368
Година: 2020
 
 
 
Минаха три месеца, откакто прочетох "Глина" и аз все още не мога да си събера ума и да напиша някой смислен текст. А ми се иска. Вече дори не се опитвам да го нарека "ревю", защото тази дума ми се струва твърде висока топка към този момент. Обикновено не си позволявам да изостана толкова дълго с някой текст, защото паметта ми е слаба и браздите бързо избледняват. Емоциите остават по-дълго време, но когато не можеш да ги облечеш в думи и да ги подкрепиш с герои или сюжет, изглеждат много голи и повърхностни. 
 
От момента, в който Софтпрес обявиха своя проект с Виктория Бешлийска, фейсбук наистина избухна в цветовете на "Глина". Признавам си, че подхождам с известна доза недоверение към книги, които се врязват толкова ярко в медийното пространство. Отчасти заради натрапващата се вълна, отчасти заради старите навици да бягам от мейнстрийма, което е и основната причина да открия някои книжни бижута години след като глобалната им аудитория е затвърдила многократно техните качества. Но каквито и да са причините, резултатът е на лице. "Глина" ме заинтригува още с излизането си. Съмненията в мен се прокраднаха и застояха, но по стечение на обстоятелствата все пак посегнах към нея с крехката стаена надежда, че няма да е прехвалена. И за мое огромно удоволствие всеки инч от тази ефирна надежда доби плътност и цвят. 
 
Виктория Бешлийска е написала една простичка в основата си, но много силна, въздействаща и най-вече българска история. Тя ме връща обратно в Йовковите разкази, носи тяхната мелодичност, пробожда ме със същата нежност, просмуква се през кожата ми с крехката си острота, вплита се в мускулите и се обвива около костите ми, достигайки онази тънка струна, която вибрира във всеки българин. Няма значение какви сме днес, нито какви не сме. Тази струна лежи тихичко в гръдния кош и почива, докато думи като тези на Бешлийска не я събудят. 
 
През цялото време, докато чета "Глина" мисля за български шевици, за тяхната красота и богатство, стройни като снагата на Жара, с тъмните емоции в погледа на Велико и дивните свободолюбиви шарки, същи като душата на Боя. И онзи здрав, лъскав и дебел конец, който рисува пътя в лабиринта на шевицата, който толкова ми напомня на Зевна. Историята може да е за Жара, но започва и завършва именно с тоя конец, като всяка шевица, със Зевна. Младата Зевна, която бяга сама в проливния дъжд, трудна с Жара. Зевна, която стои изправена на границата между живота и смъртта. Зад нея няма нищо, освен проклятие и смърт. Пред нея в мъглата и силния дъжд е новият живот, животът, който расте вътре в нея. Завна се изправя пред бездната на самотата, на отлъчването, на отхвърлянето. Врата след врата се затварят пред младата жена. Хората са боязливи. Никой не смее да вземе сама бременна и чужда жена у дома си. Но за всекиго има място под слъцнето. За Зевна и Жара също. 
Тяхната история Виктория Бешлийска заплита с вещината на майстор-разказвач.  Историята, която разказва, е като глината - мека, нежна и плътна. Запълва отпечатъците ти и извайва пръстите с думи. 
 
Чувствам се непохватна до нейното перо, собствените ми думи изглеждат сковани и ръбести до излятите ситни глинени съдинки между страниците на тази книга. Думите й изглеждат едновременно спонтанни и добре обмислени. Като нещо, което дълго време е назрявало в теб, като труд, за който си работил години наред и в точния момент  като натежал върху клоните плод се откъсва и изсипва върху страниците. 
 
Думите имат невидима и могъща сила, която рано или късно ни застига. Думите издигат в небесата и погребват в земята. Думите са голямата любов на Виктория Бешлийска и си личи по всяко едно изречение. Нейните думи  са пропити с магия, изваяни от сръчните ръце на майстора-грънчар, ситно и красиво  избродирани по бялата риза на млада самодива. Думите й витаят в мен дълго след като са разказали историята си, връщат ме към нея, теглят ме към грънчарското колело в къщата на Велико и шепнат тихичко в ухото ми сладки заклинания. Дълго време ще помня думите на Виктория Бешлийска. "Глина" ще бъде една от онези книги които просто безмълвно даваш на друг. Без представяне, без обяснения, без анотации, като красиво изписана глинена стомна пълна с чудотворна вода. Няма нужда от друго, думите й сами ще свършат магията си.