Заглавие: "НеЦели"
(Разделени, #2)
Автор: Нийл Шустърман
Издателство: Orange Books
Превод: Ангел Ангелов
Брой страници: 520
Година: 2023
Нийл Шустърман бързо се превърна в любим за мен автор още с първата книга от поредицата за Косачите. Няма да се уморя да казвам, колко яки идеи има този човек. Жестоки! Във всеки един смисъл на думата - и в добрия, и в страшния. Антиутопичните светове, които изгражда, механизмите, които ги движат, които ги управляват, са невероятни. И силно се надявам да си останат такива - отново метафорично и буквално.
В света на Разделените е опасно да си тийнейджър - да си на възраст между тринадесет и десемнадесет години (мисля, простете ми, ако съм объркала малко). Това е възрастта, в която юношите са най-уязвими, най-объркани. Всеки иска да е възрастен (а героите на Шустърман, повече от всички, повярвайте ми), да има свобода, да взима сам решения, да прави избори, но в същото време и никой не осъзнава каква отговорност идва с тази свобода, колко е трудно да се бориш сам с живота, колко е трудно да прецениш какви ще са последиците от изборите, които правиш, ако изобщо се замислиш за това. Нийл Шустърман е взел тази чисто житейска истина и й е придал съвсем нов смисъл и тежест.
Неговите юноши буквално са лишени от правото си на избор, на живот на съществуване. Те искат свобода, но не просто от вечерния час и досадните ограничения на родителите си, а свободата да живеят. Законът за Живота повелява, че животът на един човек е неприкосновен от момента на зачеването до тринадесетата му годишнина. За сметка на това всеки родител и попечител има право да даде своя подопечник за разделяне във възрастта между тринадесет и седемнадесет години. Разделянето е процес, при който органите, както и всяка една друга част от човешкото тяло бива разделена, съхранена и използвана по-късно за донорство. В този ред на мисли се смята, че животът на детето не е отнет. Както енергията не се губи в природата, просто се трансформира, по същия начин се смята и че неговият живот е трансформиран и то продължава да живее в своите бъдещи носители. Ужасяваща идея. Свят, в който животът и бъдещето не ти принадлежат именно в годините, когато израстваш като човек, когато оформяш своята индивидуалност, когато искаш да се почувстваш различен, специален, смислен, важен, да почувстваш, че има място за теб, че на някого му пука, че не си сам и че си свободен.
Оттук нататък има вероятност да си спойлнете нещо за първа книга. Четете на собствена отговорност.
В този страшен свят оцеляват героите на Нийл Шустърман. Конър, който вече се е превърнал в безспорна легенда, сега е застанал начело на Гробището и се опитва да осигури сигурно място за всички, които са останали Цели. Ръката с татуираната акула, ръката на Роланд (дано не бъркам името) сякаш постоянно му се опълчва и му напомня, че не може да контролира всичко. А контролът е последната сламка, която Конър още не е изпуснал изцяло, последното спасително въже, за което се държи, при това с чужда ръка, присадена ръка, ръката на някого, когото ненавижда. А най-страшното е, че няма доверие на самия себе си.
През това време Риса минава тихо и самотно през свой собствен ад. Риса избра да остане парализирана, за да не бъде разделена. И макар работата й в клиниката на Гробището да й носи удовлетворение, пропастта между нея и Конър расте с всеки изминал ден, а това е бездна, която нищо не може да запълни. Риса е невероятен персонаж. Изтъкана от сила, жилавост, страхове и несигурности, тя е толкова жива, колкото може да бъде всеки един от нас.
Лев е образът, който претърпя най-силна метаморфоза в първата книга и на Нийл Шустърман явно му харесва да го захвърля от буря в буря, защото и тук продължава с тази тенденция. След като от Десятък (дете, което още по рождение е било предопределено да бъде разделено) се превръща в беглец, фанатик и герой - Десятъкът, който отказа да бъде принесен в жертва, Клакьорът, който отказа да плесне с ръце. Сега Лев от беглец е на път да се превърне в светило. Но дали това ще бъде достаъчно, за да се почувства на мястото си? Нийл Шустърман ще изправи на пътя му Мираколина - друг Десятък. Момиче, което цял живот е вярвала, че предназначението на нейния живот е да спаси брат си. Тя е родена, за да му дари част от себе си и да бъде принесена в Десятък, за да помогне на още много други хора да живеят пълноценен живот. Тя иска с цялото си сърце и същестувание да изпълни предназначението си, но ето го Лев насреща й - обърква всичко. 
Нийл Шустърман изправя всеки от своите герои пред едно ново предизвикателство - един нов човек. За Лев - това е Мираколина. На Конър се пада Старки - щъркеловото момче, което има свои собствени планове за Гробището. А Риса ще се сблъска с първия по вида си човек създаден изцяло от части на Разделени деца - Кам.
Трудно е да се опише колко стотици въпроси поражда тази книга. От най-баналните като каква е стойността на живота? И колко далеч сме способни да стигнем, когато искаме нещо? До въпроси, които поставят под съмнение моралните ни ценности, човечността ни, предела ни, силата и волята ни за оцеляване.
Страхотно продължение. Цялата поредица е жестока. Препоръчвам я с две ръце.
