петък, 20 септември 2019 г.

"Мостът на Клей" - Маркъс Зюсак (Ревю)



Заглавие: "Мостът на Клей"



Автор: Маркъс Зюсак
Издателство: Пергамент Прес
Превод: Светлозара Лесева
Брой страници: 528

Година: 2019


От всички книги на Маркъс Зюсак най-малко харесвам "Крадецът на книги", ако изобщо мога да използвам подобен род определение за творчеството му. Защото аз абсолютно и безусловно обичам всяко изречение излязло изпод перото на този човек. Зюсак умее да пише за семейството по начин, който малцина могат. А когато нещата опрат до отношенията между братя, били те двама като в трилогията за братят Улф или петима, както е тук, е безапелационен майстор.

Имам чувството , че ще прецакам това ревю, защото историята на семейство Дънбар е изтъкана от толкова много нишки, които се преплитат една през друга във времето...изтъкана е от емоции, сълзи юмруци и смях, защото такива са си момчетата - един чуден възел от лакти, кости и колена. Чудя се колко далеч мога да стигна с думите си, без да разкрия неща, които ми се иска сами да разкриете.
А може би не е нужно.

Чувствах се по-сходен начин, когато четях трилогията за братята Улф. Опустошена, привързана, част от тях. Когато Зюсак разказва, имам чувството, че двамата с него сме част от семейството. Седнали сме като Пени и Клей на пода, опрели гърбове в кухненските шкафчета и той ми разказва истортии. А аз слупам ненаситно.



Това е една обикновена банална семейна история. Една борбена майка, която умира. Един неспособен да продължи напред баща, който си тръгва. И пет момчета, които трябва да се научат да се справят сами.
Но не ги жалете чак толкова. Не, защото не са окаяни. О, такива са. Нещастни и щастливи едновременно, силни и слаби, кротки и диви. Но не ги съжалявайте, защото не такова отношение заслужават. Братята Дънбар са колоритни и цветни личности, всеки идиот по свое му.


Да получиш един след друг ударите, които поразяват семейството им в тази крехка възраст, несъмнено оставя трайна следа. Но те се сплотяват, карат се, бият се, нали са си момчета. Но дори и битките им преливат от споделени чувства, които като везна се излиwат от единия в другия, готови да запълнят празнината за малко, да спрат болката, преди отново да се влеят в старата празнина и да утешат нея отново.

Загубили Пени, изоставени от Майкъл, братята Дънбар оцеляват. Продължават да вършат щуротии, пазят си гърба един на друг и са готови всеки миг да се хвърлят един срещу друг в ожесточен бой. Заедно са. Пет момчета в празната къща, изпълнена със спомени.
До деня, в който баща им се връща и ги моли да му помогнат да построи мост. В този миг се превръщат в четири момчета и един предател. Клей, който ще се изпъне като струна, за да построи един мост между всяка точка в това разбито семейство. Мост между минало и настояще, мост между тъгата и радостта, мост между живота и смъртта. Мост направен от него.



Зюсак познава и борави ужасно добре с механизмите на сложните семейни взимоотношения. Такива каквито са. Мрежи, в които всеки от нас се е оплитат. Борба на воля, инат. Смях, крясъци, позволени шеги и такива, които преминават границата на изградения авторитета. Последствия, тайни, предателства, признания, искреност и вина. В тази простичка история ще откриете частици от себе си, които може би отдавна сте погребали, ще изровите някои прашни призраци от гардероба, ще ги отупате от прахта и ще си припомните щастието и ужаса, в които са ви хвърляли те. Ще ви се прииска да сте имали братя. Ще си спомните колко мразехте и обичахте братята си.

Чудя се, какво ли е да прочетеш Зюсак, докато си тийнейджър. Вероятно несравнимо.
Да, знаете, одрасках само повърхността. И не знам дори дали я драсках или просто я погалих с перце. Във всеки случай "Мостът на Клей" е много повече от това, което ще прочетете тук.





четвъртък, 19 септември 2019 г.

"180 секунди" - Джесика Парк (Ревю)



Заглавие: "180 секунди"



Автор: Джесика Парк
Издателство: ICU
Превод: Елка Виденова
Брой страници: 300

Година: 2019




Не се стърпях до Алеята и си купих "180 секунди" някоко дни преди това, което не е чак толкова чудно за мен, защото когато съм нетърпелива, нищо не може да ме спре. И може би това е една от причините за противоречивите ми чувства - еквалайзъра на очакванията ми, който се бе напълнил до дупка и повече нямаше място за буфериране.

Алисън е сирак. Прекарала е по-голямата част от живота си в различни приемни семейства. Свикнала е да не се привъзва към никого, защото разделите след това са още по-тежки. А чувството, че те изоставят отново и отново е като остра кама, която разкъсва незарастналите ти вътрешности всеки път. Повече от предишния.


Има един начин да оцелееш в системата. И той е да издигнеш непробиваеми стени между себе си и света, да не пуснеш никъде котва, да не позволиш на никого да се превърне в реална част от живота ти. Важното е да оставиш всичко да мине покрай теб и да те остави незасегната. Никой не е способен да се справи с постоянните промени и раздели, без да закоравее по един или друг начин. Мисля, че Джесика Парк е уловила много прецизно какъв би бил света през погледа на една "Алисън".


Младото момиче, може и да не е щастлива, но поне се чувства защитена. Донякъде. Преградите си вършат работата. До деня, в който не застава на стола срещу небезивествения Ебсън и не се забърква в един от социалните му експерименти. Признавам, че идеята за 180-секундното предизвикателство е стахотна. Повечето от вас са гледали подобни експерименти и несъмнено са ви се сторили интригуващи. Вероятно дори сте се чудели какво е усещането. Джесика Паркър повдига лекичко завесата. Акцентира, разбира се, върху емоционалната част. Но в тези ситуации именно тя е важната.


И оттук всичко започва да се развива със светкавична скорост. Ебсън е просто прекрасен. Добър, мил, състрадателен, чаровен, красавец, духовит, жертвоготовен и на всичко отгоре си има тъмна тайна от миналото, глупава грешка коствала много на него и сестра му. Но това е нещо, за което не бихме могли да го виним. Ебсън е просто толкова невероятно перфектен, че на моменти ми се струва хартиен, сякаш плътта му всеки миг ще се скъса и ще се окаже, че Алисън си е имала въображаем приятел. Което между другото щеше да е много добър туист в историята. Но нека не се отплесвам.

Все пак мога да дам допълнителна точка на Джесика Парк, понеже излезе от рамката на класическата тийн история. Връзката между Алисън и Ебсън бе може би единственото стабилно нещо през цялата книга. Въпреки малко разколебаното начало и безтегловната основа, все пак устойчивостта е на лице. А разковничето се оказа не другаде, а в прителството на Алисън и Софи. И тук нямаше как да не направя аосциаята с "Вината в нашите звезди". Невъзможно е да останеш безпристрастен към подобен развой на събитията. Плаках, тъгувах, смях се, надпреварвах се с времето, ядосвах се, разочаровах се...Историята е наистина затрогваща и трябва да сте от камък, за да не се размекнете поне малко.


Когато чета истории като тази, чувам как тежките ми окови падат звучно на земята и една след друга емоциите ми излитат свободни като хали. Завъртат се около мен и  ме подхвърлят в силните си ръце. А след въртележка се чуствам винаги спокойна, освободена, умиротворена.
Сега ще завърша по най-клиширания начин, които можете да си представите и ще ви кажа, че "180 секунди" е една наистина трогателна история за силата на любовта. Любовта изобщо - любовта към живота, към радостта, към хората. Всеки от нас рано или късно в живота си стига до една повратна точка, в която трябва да реши дали да се затвори за света или да се влее в него, с цената на всичко, колкото и  пъти да бъде наранен, колкото и близо да е до бездната. Е, ако сте там в този момент и лъкатушите по ръба, прочетете "180 секунди", а защо пък не и да вземете участие в някой социален ескперимент, ще научите неподозирани неща за себе си. :)





понеделник, 9 септември 2019 г.

"Баба Марта и месеците" - Слави Ганев (Ревю)




Заглавие: "Баба Марта и месеците"





Автор: Слави Ганев
Издателство: Сиела
Брой страници: 248
Година: 2019


Усещам, че често когато седна да пиша за впечатленията си от някоя книга, често влизам в тона и настроението на автора. Така сега например ми иде да ви кажа "Любезни читателю, знай, че тая книга не е като никоя друга, която си чел."

Още когато я купих ми направи впечатление едрия шрифт, широкото междуредие и илюстрациите, които обикновено навяват за леко четиво, подходящо и за по-малки деца, за да им бъде лесно да следят реда и да усещат как напредват с историята, разгръщайки по-често страниците. И определено смятам това за плюс. 


Слави Ганев е избрал да разкаже историите си под формата на притчи, следващи сюжетната линия. И макар малко да заобиклаят, прескачат, после пак се връщат на главния път на повествованието, спокойно можем да наречем това история, а не сборник.


Всичко започва с Баба Година и Дядо Време, които в началото съвсем не са били баба и дядо. Но нали ние хората живеем по-малко от една обиколка на Дядо Време, та за нас са си прастари.
Запленен от прекрасната пъргава Година, Време се влюбва в нея безусловно. А от тяхната любов се раждат месеците. Всеки по своему различен - вечно веселият май, топлият Януари, който в името на хората се превърнал в най-студения месец, умният Септември, парцаливият Април, проклетата Марта, кой от кой по-особен, всеки противоположност на другия и все пак братя и сестри.


Но да се върнем в окото на бурята. На мартенската буря.
Ей, Марта била толкова проклета, че лошотията й край нямала. За секунди се разгневявала и сковавала цялата земя в студ и сняг. Никой не смеел да се изправи пред гнева й. И не било никак лесно да се живее с нея. Но пък бързо се усмихвала и когато това станело всичко наоколо грейвало, цветята цъфтели и хората изскачали от домовете си с усмивка на уста, благословени от неспокойния нрав на Марта.

Ако прочетете тази книжка, много неща ще разберете. Кой е Дядо Коледа и откъде идват подаръците всяка година? Откъде е дошла традицията на първи март да си връзваме мартеници? Кои са Пижо и Пенда? Как е създадено първото вино? Защо и как са се повявили първите монзухари? И много, много други отговори, чиито въпроси даже не сте сетили да си зададете.


А най-хубавото е, че Слави Ганев е избрал личното обръщение, за да напише своята книга. И по този начин, говорейки директно нам читателя, създава един неразрушим мост между него и себе си. Мост, по който може да мине всеки. Ще почакам няколко години години да порастне малката ми дъщеричка и тогава ще й я прочета. И вместо "Любезни читателю...", ще й река "Скъпа Марти..." и ще бъде наистина страхотно.


Таман дотогава ще е излязла и следващата книга, защото ако Слави Ганев не продължи да ни разказва притчи, подозирам, че ще бъде публично линчуван. :) Особено като се има предвид още колко интересни истории обеща да ни сподели.




"Евърлес" - Сара Холанд (Ревю)




Заглавие: "Евърлес"




Автор: Сара Холанд
Издателство: Егмонт
Превод: Лили Илиева
Брой страници: 336


Година: 2018



Отдавна мина времето, в което не признавах пред себе си, че съм YA фен. Но няма какво да се лъжем. Обичам този жанр. Особено след натрупване на няколко сериозни книги. В такива моменти имам нужда от някое интригуващо и лесно смилаемо четиво, което може да ми поднесе досра доза смях, напрежение и трепет.

Макар че мога спокойно да кажа, че Сара Холанд не е подходила с много хумор към нещата. Но концепцията й е дяволски добра.

В кралство Семпера времето е пари. И парите са време. Буквално. Кръвта плаща дълговете.
Джулс е родена в столицата Евърлес и прекарва ранното си детство в охолство и в компанията на младите принцове. Но след събития, които остават малко в сянка, семейството й е прогонено оттам. Едно е ясно, за всичко е виновен жестокият принц Лиъм, който винаги се е държал студено, надменно и арогантно. Човекът, който мрази Джулс повече от всичко на света.
Принудени да бягат, Джулс и баща й, се установяват в едно малко градче на име Крофтън, където тънат в мизерия и изплащат с кръвта и времето си непосилни дългове. Но това няма значение, защото са в неизвестност, защото Лиъм не знае къде са и това държи дъщеря му в безопастност.

До деня, в който става ясно, че дълговете им са прекалено големи и ако не се направи нещо, Джулс ще загуби баща си. Затова тя заминава тайно за Евърлес, където планира да работи здраво, без да се набива на очи и за нула време да се върне у дома с достатъчно спестени кръвни монети, за да изплатят дълга си и да заживеят нормално, а защо не дори и да се върне в училище, да бъде нещо.

Но разбира се, нищо не протича така както си го е представяла. На Джулс те първа й престои да загуби много, но и да открие много. Тя ще се срещне отново очи в очи с детската си любов принц Роуан и неговият брат, когото мрази до мозъка на костите си - Лиъм. Предстои й да открие опасни тайни за семейството си. И да научи повече за легендата за Магьосницата и Алхимикът. Предстои й да се превърне в част от един мит, който се носи като мъгла от уста на уста без да е ясно каква е истината.

Сара Холанд е щедра на тайни и разкрития. Действието е динамично, осеяно на всяка страница с интригуващи ситуации, които носят потенциалната опасност на един немислим край.
В крайна сметка доста неща се случиха. Някои очаквани, други не толкова. Но определено остана голяма пропаст, изпълненена с теории и схеми до следващата книга "Евърмор", която за мое огромно щастие е по книжарницаите от известно време насам. Така че няма да ми се наложи да чакам по принуда.




четвъртък, 5 септември 2019 г.

"Спасението на Хенингтън - Патрик Нес" (Ревю)




Заглавие: "Спасението на Хенингтън"



Автор: Патрик Нес
Издателство: Студио Арт Лайн
Превод: Златка Миронова
Брой страници: 560

Година: 2018



"Спасението на Хенингтън" е дебютният роман на Патрик Нес и определено бих казала най-впечатляващият дебют, който съм чела досега.

Обичам творчеството на Нес. Без изключения. Влюбих се в "Часът на чудовището". После се влюбих в трилогията "Не пускай ножа", после в "Ние, останалите, просто живеем тук", в "Освен този живот", в "Жената-жерав", в "Освобождение"...

И макар да мога смело да заявя, че познавам творочеството му добре, едва сега си давам сметка колко малко знам. Започвам да се чудя, какво не му е наред, за да напише дебютен роман с такъв размах. Ако сте прочели "Хенингтън" вече, ще ме разберете. Защото няма как да отречете гения и риска, които се преплитат в "необработеното" перо на един млад, неизвестен никому писател през далечната 2003 г. 

Впечатлена съм и от издателя, който е решил да издаде книгата му. "Хенингтън" е наистина диамант, но ако трябва да бъда честна, не съм сигурна, дали щях да й дам шанс, ако вече не познавах автора. Съгласете, особена е. Това е чара й, това е силата на тази книга. Но определено не е нещо, което просто, ей така, ще влезеш в книжарницата и ще си купиш.

Патрик Нес като че ли се чувства удобно в царството на магичния реализъм, от който ще намерите следа във всичките му книги.  Изглежда всичко е започнало така, в това измерение. 
Хенингтън е крайбрежно градче в една измислена или постапокалиптно измислена паралелна вселена на нашата. Хенингтън е идеалната метафора за съвременния свят. Жителите на това причудливо градче си имат всичко. Кметица, която от години изпълнява задълженията си съвестно и отдадено на града, работейки здраво в името на ценностите и профъфтяването на хенингтънци. 
Имат си и богаташи и добри предприемачи - в добрия и лошия смисъл на думата. Както и клуб, за задоволяване на специфичните нужди и желания на гражданите (да знаете, че оттук идва онова содом-и-гоморско изречение на задната корица, което ще кара хората около вас да се съмняват какво точно четете).
Имат си за опора стабилността на бондулейската църква. Имат и подкрепата на пастора и бога. 
Това, което обаче няма да  срещнете, в който и да друг град, е Горхотът. Стадо носорози обикалящи Хенингтън и околните земи от много години. Стадото е част от пулса на града, част от потока на движение, част от сърцето на хенингтънци. Те не правят никому зло и никой не ги закача. Поне засега.
И както може да се очаква от Патрик Нес, читателят не остава изолиран и от съзнанието на носорозите. Наред с всички сюжетни линии, които постепенно се заплитат, тук-таме ще срещате по някоя и друга глава поветена на това как вижда събитията водачката на грохота. 

И ако всичко от ерата на Пистолет насам, вече е започнало да върви в своето русло, без да излиза от релси, то доста обезпокойтелни събития са на път на де случат. Черният вятър вече е повял в Хенингтън и един човек е пристигнал. Човек, който ще се окаже катализатор на предстоящия въртоп. 
И  съвсем типично за Патрик Нес наред с глобалните промени, които вече настъпват и които задават посоката в действието, всъщност малките истории са тези, които движат и осмислят всичко - като например борбата на Жаки с форума, непреклонната любов между Лутър и Питър, силната връзка между Кора и Албърт, неопетнените лидерски умения на Макс Латъм, животът на Магърти около Грохота... 
Давам си сметка, че всички тези имена не ви говорят нищо сега. Не е и нужно. Достатъчно е да да знаете за съществуването им, достатъчно е като четете просто да напаснете дребните пъзели, за да видите как големият сам се събира. 

Каквото и да ви кажа за тази книга ще бъде вярно. Не знам дали това ви позволява да добиете представа с какъв размах действа Нес още в първия си роман. Тази история има елементи на драма, романтика, трилър, еротика, приключенски, екшън, криминале и хумор, така че в който и жанр да я сложите няма да сбъркате и няма да сте напълно прави. 

През всичките над петстотин страници Нес борави с шепа хора в ръката си, но характерите им са стабилно развити, подплътени и подкрепени с последващите им действия. Първоначално може и да тръгва малко тромаво, защото е трудно, особено за човек като мен със слаба памет, да се ориентира сред тези шепа хора, да запомни имената, лицата им, миналото им, да направи междуличностните и сюжетни връзки между тях, за да изгради рамката на книгата. Но е и истина, че веднъж започнете ли, няма спиране. 






вторник, 3 септември 2019 г.

"Злият крал" - Холи Блек (Ревю)





Заглавие: "Злият крал"

Автор: Холи Блек
Издателство: Ибис
Превод: Боряна Даракчиева
Година: 2019
Брой страници: 288



Какво е първото нещо, което прави човек след като затвори и последната страница на "Злият крал"?
Отваря Goodreads, проверява датата за публикуване на третата книга от поредицата и започва да смята на ум при бързината, с която Ибис работят, колко най-скоро може да му е в ръчичките.

Не можах да се стърпя и да си дочета поне една от трите наченати книги и зачетох първите редове на "Злият крал" непосредствено след като отворих кутията. След като "Жесткият принц" ме остави изпълнена с любопитство и схеми, не ми беше особено лесно да дочакам краткото време, в което и продъжелението се оказа в ръцете ми. И въпреки изкупчената ми кошница с очаквания, мога спокойно да кажа, че "Злият крал" има само един недостатък. Тази книга е просто ужасно кратка. Не може да пишеш толкова увлекателно, да си разперил мрачните нокти на въображението си над незащитения ум на читателя и това да се ограничиш в няма и триста страници. Просто не е правилно. Когато си написал толкова пленяваща история, трябва да позволиш на читателите си да останат потопени в нея повече от 3 часа.

След кървавия преврат, ситуацията в Царството на феите не се е подобрила особено, въпреки че Джуд изпълни плана си. Тя издърпа конците по единствения възможен начин, за да постигне целта си. Излъга всички и постави на трона Кардан, своя отколешен враг, за да може Оук да израстне в безопасност и спокойствие, далеч от дворцовите интриги, за да се превърне във владетеля, от когото има нужда неговият народ.

Но тази машинация си има своята цена. Кардан е във властта на Джуд за една година и един ден. Това е времето, в което Джуд на практика може да управлява задкулисно Царството на Вълшебния народ. Но това време е крайно недостатъчно. Да не споменаваме, че Кардан не е най-подходящият избор за марионетка. Той, разбира се, изпълнява заповедите на Джуд, защото просто няма начин да не се подчини. Нито пък изглежда това да го притеснява по някакъв начин. Но Джуд и преди е правила грешката да подцени острия ум на събеседника си. Така че рядко нещата протичат точно по план.


Джуд заема центрлно място в играта за трона, към който се стремят много страни в тази история. Това я превръща в мишена и в главен оператор на действието едновременно. Сякаш всичко и едновременно с това нищо не зависи от нея. Конците отдавна са зидърпани и на нея й предстои тепърва да мине без лабиринта от интриги, тайни и лични интереси, който в е момента арената за трона.

А Кардан, който седи по цял ден лентяйства и гуляе, е един от основните фактори, които карат феите около тях да си мислят, че мястото на върховен крал на феите всъщност е свободно.

Не искам да изпадам в детайли, защото всяко действие и дума в тази история са толкова взаимосвързани, че няма начин да не ви подскажат как ще се развие сюжетът. Затова ще акцентирам върху нещата, които настина ме впечатлиха.


Когато една YA поредица, започне толкова мрачно като "Жестокият принц", често това хвърля заплашителна сянка върху главните персонажи. Тогава мнозинството от писатели използват тази сянка, за да направят рязък завой и да превъртят ролите, така че читателя да остане изненадан. Това е онзи похват, който аз наричам "герой под прикритие". И тъй като Кардан е очевидно част от двойката главни герои и тъй като още по-очевидно му се падна незавидно зла роля в първата книга, наистина очаквах Холи Блек изведенъж да изкара някакви скрити тайни, които ще докажат, че той си е имал сериозна причина за всичките си действия. Че всичките му грехове ще опадат като есенни листа и дори и онзи малък процент предпазливи читателки, които още не са се включили, ще се повляят от магията на доброто момче, което само се преструва на лошо, впечатлени от резкия контраст.


Но за мое оргомно удоволствие, Холи Блек не го прави. Тя не се опитва да оправдае грешките на своите персонажи. Оставя ги да поемат отговорността за своята жестокост. Да признаят пред себе си и да приемат чудовищната си страна, онази която наранява другите и изпитва задоволство от това. И да продължат напред с ясното съзнание какво са извършили, какво са готови да извършат в името на идеите, в които вярват, без да измият ръцете си, търсейки дара на прошката.


Миналия път нарекох Холи Блек мрачната кралица на YA фентъзи жанра и тя продължава да се доказва като точно такава. Няма нищо невинно в тази история. Кардан е все така привлекателен, умен, властен, чаровен и крайно опасен. А Джуд.. Е, Джуд си е Дужд - тя е едно малко уплашено човешко момиче, което признава за свой дом повече света на феите, отколкото този на хората. Също така е хитра, арогантна и убийца. Писнало й е да е дребна и безпомощна, да е плячка в света на хищниците. Затова се превръща неуловима сянка, в непобедим воин, във властен кукловод. Маска след маска скриват лицето и страха й, докато поведението, походката и изражението й не се вкаменят дотолкова, че сама да се почувства уверена и силна. 


Холи Блек задава нови измерения на категориите за добро и зло. Джуд и Кардан са далеч от образите на добрия герой в една история. И двамата извършиха толкова жестоки неща, без след това да изпитват вина за действията си, че моралът по-скоро би ги зачислил в отбора на злодеите. Но те не са зли. Те са наранени, самотни, уплашени, озлобени, жестоки, но не и зли. Дълбоко в себе си, техният компас сочи в правилната посока. А методите, които използват и арогантния им чар, ме карат единствено да се влюбвам все повече и все повече в тях.

Единственото нещо, което ме спаси от читателска депресия след ненавревменния край на тази привлекателна и  пак казвам - ужасно кратка история, се оказа недовършената "Спасението на Хенингтън", чието действие тъкмо бе достигнало апогея си, точно когато получих "Злият принц" и просто нямаше как да не я започна.

Но сега...Сега вече се чудя накъде да хвана. Холи Блек създаде нещо прекрасно, карайки ме да погледна по абсолютно нов начин на нея. А образите на Кардан и Джуд ще останат със сигурност сред най-ярките в читателската ми памет и вероятно постоянно ще изскачат за сравнение при всеки следващ YA фентъзи роман, който подхвана.
Мислех, че по-високи очаквания за тази поредица не мога да имам, но явно пак съм сбъркала. Холи Блек се постара и отвя представите ми за това какво да очаквам.
Сега ми остава смирено или не да чакам.





***Благодаря на Издателство Ибис за предоставената възможност! ***