четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Шапка от небе за Тифани

"A Hat Full of Sky" е точно такава, каквато загатва заглавието - безгранична, свободолюбива, една такава, широка, естествена и необятна.
Тери изправя Тифани и нейните нови приятелки пред сериозно изпитание. Кара ги да се изправят пред самите себе си, да се огледат хубаво в огледалото, да видят ясно дори и онези черти от себе си, за които им се иска да си затворят очите. Но в крйана сметка, ако искат да бъдат себе си, те трябва да ги разпознаят и приемат.

Тифани се изправя пред своята тъмна половина, безскрупулна, алчна, егоистична и изпълнена с необятна магическа сила. Анаграма се сблъсква с едно свое не толкова нахакано и лидерско Аз, което може да слуша без да прекъсва хората и да им говори, без да им заповядва. Но от всички май най-много ме изненада Петулия. Милата и сладка Петулия, която започва всяка изречение с "Ъм.." и която би се съгласила с теб, дори ако й кажеш, че небето е зелено, само и само да не влиза в конфликт и да не противоречи на другите. Ето тази същата Петулия накрая показа завиден характер, размахвайки пръст на кой да е, ами на самата Анаграма използвайки изрази като "никога, ама никога повече да не си посмяла..."

Май само Мак Фийгълите не отбелязаха особен напредък в личностното си развитие, но те така или иначе си правят, каквото си искат. Освен това на практика са си безсмъртни, защото си мислят, че вече са умрели, така че и смъртта не ги плаши особено.

О, Смърт също не пропусна да се запише в историята, крайно епизодично за мое огромно съжаление, но все пак тук се концентрираме върху Тифани.

Толкова се радвам, че започнах да чета поредицата на английски. Хвърлих един поглед на българското издание, защото ми стана интересно как са превели имената на героите. Прехвърляйки текста попаднах на някои разговори с фийгълите. И не мога да възприема българския превод. Не твърдя, че бих се справила по-добре със задачата, просто има някои неща, които губят чара си като се преведат на друг език.
Сега подхващам "Wintersmith" и нямам търпение да видя каква пак ще я забърка Тифани

петък, 5 февруари 2016 г.

Мътви богове в "Град на стълби"

Впечатлена съм. Наистина впечатлена и истински заразена от тази книга. Изобщо не очаквах толкова да ми хареса. Да не говорим, че с тези криминални и шпионски нишки, за които четох в няколко ревюта, съвсем не спадаше в категорията книги, които бих пипнала.
Но не мога да си изкривя душата - впечатлена съм.

Не съм сигурна на коя лавица да я сложа - при фентъзитата, при политическите кримки, при книгите за шпионаж. Книгата е криминално-политическо фентъзи, преди ми звучеше абсурно и сега ми звучи. И все пак това разнообразие от жанрове се оказа повече от печелившо.
Историята ни праща е Баликов - тънещ в мизерия град с упаднала икономика. Място на отмрели вярвания в отдавна изгубени и избити богове. Или не съвсем избити, както завръзката книгата подсказва. Главната героиня Шара Тивани е изпратена, добре де, не е съвсем изпратена - пристига, за да разследва убийството на сейпурски учен. И тук шпионската интрига се заплита, за да се превърне в нещо много по различно от класическа 007 история.

Едно от нещата, които истински ме грабнаха в тази книга, беше образа на спътника на Шара - Зигруд. Наследник на дрейлингите, за които авторът не спира да намеква , че са диваци, които живеят, за да се обучават, да се бият и да убиват. КОето не е далеч от истината, имайки се предвид, чудовщните размери, впечатляваща физика и бруталната безскрупулност, с която Зигруд се хвърля в бой. И макар Шара да е тази, която дърпа конците, именно нейният спътник е онзи, който се справя с всички предизвикателства, които включват спасяването на животи.
И някак си тази цялата история няма как да не ми напомни на геополитическа карта на света днес. Като че нещата не са чак толкова различни  - мъртви богове, в които хората все още вярват, заради които се избиват и поробват. Фанатици, които обебват света със своята вяра.

Определено историята има интересна заложба. Очаквам развитието в  Сейпур в следващата книга. И най-вече образа на Зигруд, които ми се иска да се разгърне още повече. А автора подметна една-две идеи в края, така че шанс има. Чакам и се надявам.