четвъртък, 3 октомври 2019 г.

"Пробуждане" - Брандън Сандерсън (Ревю)


Заглавие: "Пробуждане"



Автор: Брандън Сандерсън
Издателство: Артлайн Студио
Превод: Цветана Генчева
Брой страници: 168


Година: 2019




Оказа се, че Infinity Blade било игра. При това за телефон. Което обяснява и защо хем изглежда толкова епично, хем не съм я чувала. 
Е, не съм играла играта, но щом на корицата седи името на Сандерсън, съм убедена, че е прекрасно адаптирана. :)

Това е фентъзи от старата школа за рицари, дълг и чест.


Сирис е орисан да бъде Жертвата. Този, който ще отиде да се бие с Бога-Крал. Векове наред, поколение след поколение, семейството на Сирис, изпраща единственото си дете на дуел с Бога-Крал. Когато новата Жертва замине, оставя след себе си наследник, който да започне обучението и тренировките си, за да замине един ден и той към Двореца за своя дуел.
Не че някой някога е победил, но е важно Бога-Крал да не забравя, че там някъде има едни смели мъже, които няма да се подчинят напълно никога. Че сред тях винаги ще има бунтовник, че те винаги ще имат дух и сила да се борят.


Но и това е проформа. Вече години наред хората от селото спазват традицията и изпращат едно момче на сигурна смърт. Без това да има някакво друго реално значение, без някой да го интересува, че една майка ще надживее детето си, двадесет години след като е загубила и мъжа си заради същата проклета традиция. Но няма мърдане, такива за традициите, ще ги спазваме.


Но този път Сирис убива Бога-Крал и се завръща у дома. За пръв път някой побеждава в дуел безсмъртния. И колкото и впечатляващо да е това постижение, толкова по-хладно е посрещшането на младия мъж у дома. Хората са завладени от страх, че останалите безсмъртни, ще погнат момчето, а с него и тях, за да сложат ръка върху Меча на вечността - меча-богоубец.


Сирис е принуден да тръгне отново по широкия път, да избяга от дома си и да се крие като мишка. Или от Жертва да се превърне в хищник и да довърши започнатото, като сам преследва останалите безсмъртни.


По пътя си разбира се, ще срещне лукава и опасна спътница, която ще го докара до състояние, в което да изпитва какви ли не непознати за войнишкото му сърце емоции. А в ума ми тайнично се прокрадват Тъмните мисли, които го карат да раздава заповеди с властен тон, да се държи арогантно, надменно и безскупулно и бавно да се превръща в кръвожаден звяр.


На Сирис му предстои да се сблъска с твърде много истини, като например тази, че не е толкова лесно да убиеш Бога-Крал, че мечът му крие тайни, които малцина знаят, че той самият крие тайни от себе си, за да които не и подозирал. Негови ли са Тъмни мисли или някой се пропрадва в съзнанието му, за да го извае по свой образ и желание?


Сандерсън както обикновено е брилянтен. Няма и двеста страници, а историята е плътна, добре развита и оставя стабилна опора за  бъдещи книги. Сирис претърпява не една, а няколко метаморфози. Той се превръъща от Жертва, в герой и беглец. Достига върха и удря дъното. Но после пак се изправя и тръгва да търси истината. И накрая се превръща в последното, което сме очаквали.


Историята е поднесена с подходяща доза закачки и хумор, които разведряват иначе тежкото дрънчене на масивните доспехи. Причудливи създания, кръстоска между технология и фентъзи, изскачат от всеки ъгъл. Разбира се, не липсва кодекс на честта и двубоя. Както и магия - полезна, опасна и коварна магия, без която обаче Сирис не би могъл да се справи. Така че не му остава друго, освен да плати цената за използването й.


Няма да си изтегля играта, защото няма защо да се лъжем, хич ме няма с игрите, различни от "The Sims" но определено ще чакам следващата книга с нетърпение да видя какво ще се случи със Сирис.





сряда, 2 октомври 2019 г.

"Просто Спас - Без Филтър" - Стен Дамянов (Ревю)




Заглавие: "Просто Спас - Без Филтър"


Автор: Стен Дамянов
Издателство: Сиела
Брой страници: 44


Година: 2019



Признавам, че научих за "Просто Спас", едва когато Сиела обявиха официално, че ще издадат първия комикс. Едва тогава си дадох сметка колко по-мащабен от видяното на пръв поглед е този комикс като проект.

Спас е средностатистически заек, който има красива съпруга и прекрасна дъщеря. Също така има голяма уста и умението да се забърква в неприятности предимно заради нея, а и заради някои от смотаните си приятели.

"Просто Спас" е отлична сатира. Между страниците се излива злободневието, което ни поглъща в офиса, у дома, на улицата, в кръчмата, по телеввизията. Така че няма как да останем дистанцирани и да не припознаем себе си или някой приятел сред неговите страници и панели.

Спас е идеалният пример за приказката "Покрай майтапа и истината". Комискът е добре балансиран между хумор и истина. Артът му е изключително изразителен, което е достойно за възхищение, защото.. погледнете го само тоя Спас, да не мислите, че е лесно да му се залепи на лицето нещо друго освен саркастичната физиономия.

И ако първият комикс бе това, което ме накара да харесам страницата му във фейсбук и да си чета на воля, то "Просто Спас - Без филтър" беше това, което ме накара да стана върл фен.

Представяте ли си свят, в който всичките ви мисли се изливат неконтролоруемо върху всички около вас, без каквърто и да било фоилтър. Представяте ли си свят, в който сте абсолютно неспособни да изречете лъжа. Свят, в който не можете да спрете да говорите истината или поне тази истина, в която вярвате?

Патрик Нес имаше подобни идеи в трилогията "Не пускай ножа", но Спас извежда нещата на различно ниво, добавяйки с големия черпак  доза смях, ирония, сарказъм и пародия.

Ако все още не сте чели "Просто Спас", ами, не го пропускайте. Вечно вкиснатият заек ще ви накара да се посмеейте и да се позамислите върху някой сериозни теми, които макар и придружени от шеги и закачки, не бива да бъдат подминавани с лека ръка.

 А аз продълбжавам да следя с удоволствие за нови страници, по които ще се разхожда заекът. :)



вторник, 1 октомври 2019 г.

Goodreads Book Tag


В момента, в който видях този таг в блога на Гери си казах, че ще го пиша. И тайнично се надявах да ме е тагнала. :) И тя е! So it's official!

Goodreads ми е най-любимото място в мрежата. Естествено не е единственият книжен списък, който попълвам, но от всички най-много него си обичам. Особено когато ми прати ежемесечния мейл с нови издания от автори, които съм чела. Ако следите блога, вече сте разбрали, че са ми влезли под кожата.
Но нека минем по същество :)





1. Коя е последната книга, която маркирахте като прочетена?


"Мостът на Клей". И когато затворих последната страница се почувствах като сираче. Братята Дънбар ми липсват - усмихващият се Клей, Матю и неговото "И-исусе Христе!", Хенри и залаганията, Рори и здравия му захват и Томи с неговите домашни любимци. И Убиеца с разбитото сърце.



2. Какво четете в момента?


Няколко неща. Както обикновено. Вечерното ми четиво, с което заспивам е "Оковите на скръбта" от Сандерсън, шеста книга от поредицата Мъглороден. Но там съм мно-о-ого в началото. Едва минах пролога, нищо че е 50 страници.

В метрото чета "Пробуждане: Infinity blade", пак от Сандерсън, но тя ще се стопи за няколко пътувания. Действието се развива като че ли някдъе във вселената на "Спиращия войната" и  разбира се, върви супер интересно. И както вече споменах, доакто си сопиша блога вече съм довършила Острието и сега в скута ми в метрото се мъдри "Дейзи Джоунс & The Six"

И накрая точно както се бях заканила (една от причините за което е Гери от Faith is no doubt и вдъхновяващото й ревю), купих си "Мемоарите на една Гейша" и си я чета в обедната почивка или ако отидем някъде на излет. Общо взето имам наредени винаги  минимум четири книги до главата ми, чието действие върви паралелно. 






4. Оценявате ли книгите със звезди?

Да, но само когато са 5 звезди. А те са за книгите, в които съм безусловно влюбена. Не обичам да давам лоши оценки. Не обичам да пиша лошо за книги, които не са ми харесали. Когато не ми хареса някоя книга, просто не пиша за нея. Това, че аз не я харесвам, не означава, че няма да е любима книга за редица други читатели. И ако има хора, които следят скромния ми блог и вярват в преценката ми, то предпочитам да ги подхлъзна да прочетат нещо и да не им хареса, отколкото да не прочетат нещо. 

Друго полезно свойство на този ми подход е, че когато някой ми каже "препоръчай ми книга", само отварям списъка с прочетени в Goodreads и ги подреждам по моята оценка. И ето ги, съкровищата, които според мен си заслужават no matter what!






5. Какво ще е следващото ви четиво?

Следващото мисля да е "Дейзи Джоунс & The Six", за която протривам ръчички отдавна. :)
(Междувременно вече чета "Дейзи" и съм си подготвила след нея два комиска за Jack Eridon)






6. Имате ли wishlist?

Имам, но не го следя много, ако трябва да съм честна. Обикновено боравя с вече купените книги у дома по рафтовете с непрочетени.







7. Коя е следващата книга, която ще си купите?

Мммм, най-вероятно ще е още тези дни новата книга на Катрин Арден - "Скришни места".


8. Любим автор?


Този въпрос е удар под кръста. Отказвам да отговарям на подобни подвеждащи въпроси. Защото нямат еднозначен отговор.
Истината е, че вероятно като повечето от вас и аз съм на вълни - криминална, натуралистична, трилъри, фентъзи, драма...И според периода, настроението и вълната имам любими автори. Последните писатели, чието творчество обикнах безусловно са Патрик Нес, Фредерик Бакман, Маркъс Сюзак и Брандън Сандерсън. Примерно...






9. Участвате ли в групи в Goodreads?

Не. Убийте ме, не знам защо. Май съм се включила в някакви преди години, защото  получавам ъпдейти за активността в някакви групи, но не помня да съм била някога активна.

А вие използвате ли Goodreads? Кое е любимото ви виртуално местенце са книгоманстване? :)
Ще се радвам да споделите някоя от вашите читателски особености :)
А защо не и да станем приятели. В случай, че още нямате Goodreads, време е да си направите! :)