петък, 14 юни 2019 г.

Three Bookish Things - Book Tag



Ще вземе да ми хареса да правя тагове. Носят много хубаво настроение. Усещането да говориш нещата, които обичаш и да търсиш съмишленици в тази си страст е прекрасно.
Благодаря за Гери от Faith is no doubt, която се сети за моята скромна особа, правейки този таг.
Гери, ако не си ти, сигурно и един таг нямаше да съм написала през живота си.
(А сега са два! ) ;>



Three Read Once and Loved Authors
Трима обичани автори



Винаги когато думите "обичам" и "писател" влязат в едно изречение, мозъкът ми изпраща изображения на Оскар Уайлд. Това е авторът веднъж накарал ме да осъзная колко красота, истина  и любов може да има в литературата, дори и на крехката възраст от 10-11 години, когато за пръв път прочетох "Щастливият принц" и разбрах, че тъга и любов могат да се преплетат по толкова силен и красноречив начин, че  никога не бих могла да кажа, "Щастливият принц" щастлив край ли има или тъжен.
И втори път години по-късно, отново думите на Оскар Уайлд ме върнаха към литературата. Този път завинаги. "Портретът на Дориан Грей" е шедьовър. Тя не ми е любимата книга. Това определение е много слабо. Тя е част от мен. Неразделна. Не искам да ви я описвам, това е под достойнството й. Но ще ви кажа това, което ненавиждам да ми казват на мен и затова си позволявам да го използвам изключително рядко: "Прочетете я!"


Не си личи по ревютата в блога, които четете, но един от най-дълбоко вкоренените в сърцето ми автори е Съмърсет Моъм. Прочетох случайно няколко страници от "Острието на бръснача" закътани в една от партитурите на сестра ми. На следващия ден си купих книгата от една сергия и в продължение на една година отказвах да чета, който и да било друг автор. Моъм познава и най-мрачните кътчета от човешката душа и умее да ги облича в думи.

Ерих Мария Ремарк. Това не е трето място в класация. Той е първо място в своя собствена класация. Не мога да ви опиша как ми въздейства Ремарк. Обречеността на войната и неутолимата жажда за живот, която гори в героите му, всеки път ме кара да сграбчвам живота си  като удавник сламка. Връща ме обратно при истински важните неща и ме нахоква колко цинична съм станала.






Three Titles I’ve Watched But Haven’t Read
Три заглавия, които съм гледала без да съм чела


Сега-а-а, тук е трудната част. Не съм особен киноман. Рядко гледам филми. Шансът да съм гледала екранизация без да съм чела книгата е много малък.
Но след доста размисъл, успях да събера три заглавия. 

Не съм чела "Време разделно" на Антон Дончев. Голям пропуск. Но ме е страх от тази книга. Филмът на Людмил Стайков е толкова въздействащ и тежък, че едвам него преглъщам. Знам, че книгата е съкровище, но това не я прави по-лесна за четене. Подготвям се за нея от години. Успях да преглътна Светнала Алексиевич, няма да се откажа и от "Време разделно".

"Мълчанието на агнетата" - емблематичният филм с Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, в който той се облизва като вълк, а нейната глава е високо вдигната предизвикателно, макар и краката й да треперят, поглеждайки в очите на маниакалното чудовище, оковано пред нея. Не съм чела книгата. Не съм сигурна защо. Убедена съм, че ще е много добра. И още по-зловеща от филма. Но вече познавайки историята, като че ли не бързам толкова много да я погълна.

"Теория на всичко" - биографичен филм за живота и кариерата на Стивън Хокинг, създаден по спомените на "Пътуване към безкрайността: Моят живот със Стивън" от Джейн Уайлд Хокинг. Съвсем наскоро разбрах как се казва книгата. Случайно. Беше логично филмът да е правен по книга, но така и не седнах да проверя. Филмът е наистина много добре направен, а Еди Редмейн изигра един брилянтен Хoкинг.



Three Characters You Love
Три персонажа, които обичаш

Тирион от "Песен за огън и лед" 

Дяволчето е остроумен, циничен, жесток с думите си и дълбоко лоялен и справедлив към света. Той не е непременно добър персонаж, нито е модел за подражание, но ако имах този сет от качества и недостатъци, бих се постарала да ги използвам точно като него.

Хийтклиф от "Брулени хълмове"

Знам, че повечето момичета въздишат по Мистър Дарси, но честно казано така и не можах да разбера защо. Но виж, тъмният чар на Хийтклиф е нещо, на което изглежда не мога да устоя. Той е толкова мрачен, сериозен, нещастен и толкова проклето влюбен в Катрин, че е готов на всичко. Тази любов е колкото силна, толкова и неизмеримо жестока, неразривна и самотна.



И Георг Хених - майсторът на цигулки със сърце като вселена.Човекът, който никога не забрави добротата, нито човечността, не забрави ценностите си и важните неща в живота. Загуби всичко, освен душата си.






Three Series’ Binged
Три поредици, които не можах да спра да чета


Тук трите избора са безапелационни

"Песен за огън и лед"  

Книгите на Джордж Р.Р. Мартин са епично фентъзи. Всички чакаме с нетърпение, което започна да се изчерпва, следващата книга от поредицата. И всички се ядосваме, че почитаемият Мартин пише книга след книга и само се ослушва. Казвам ви аз, накрая Сандерсън ще му я допише, ама не ми вярвате.

"Стъкленият трон"
Генерално книгите на Сара Дж. Маас ги поглъщам като живителна вода след дълга жажда. Изказът й е лек, думите богати и създаващи живот. И Троновете и Дворовете са изключително увлекателни истории, които вярвам, че се харесват на много хора.


"Каравал" 
Тази поредица очаквах да е хубава, но да си призная си я купих предимно заради корицата. Но тя се оказа много отвъд очакванията ми. Магия, съблазняващ опасен чар и сурова жестокост пленяват сърцето на читателя с нежните си хищни нокти страница след страница.




Three Unpopular Bookish Opinions
Три непопулярни книжни мнения


Не успях да оценя по достойнство "Сто години самота" на Маркес. Вярвам, че за всяка книга има време, в което би се понравила на различните читатели. И смятам, че ако човек насили събитията, тези книги ще останат безвъзвратно загубени за него.След първия злополучен опит, не съм сигурна, дали ще седна отново да я прочета. 

Вярвам, че във всеки жанр и книга човек може да открие нещо стойностно. Всичко опира до това какво търси. Дори и в любовните романи, които много хора оплюват като загуба на време. Всеки е свободен да изказва свободно мнението си и за мен е крайно грозно, когато видя тълпа да се нахвърли върху някого, защото чете любовни/еротични (примерно) романи и му харесва. Всеки знае себе си.

Спойлърите са нещо хубаво.  Противно на повечето хора, аз нямам нищо против спойлърите. Чета с удоволствие ревюта със спойлъри и статии, преди да съм прочела книгата. И също така прочитам края на книгата много преди да стигна до него. И това не намаля и на йота удоволствието ми от нея.



Three Current Favourite Book Covers 
 Три любими корици на книги в настоящия момент

 Момичето, което изпи Луната


Зимна песен


Заклинание за светлина













Three Goals for the Year  
Три цели за година


Нямам таргети, когато става дума за четене, защото книгите които чета обикновено сами намират път към мен в правилният момент. Те сами решават когато да попаднат в ръцете ми. А аз просто се наслаждавам.
Но има няколко неща, които ми се иска да се реализират тази или следващата година, когато дойде.
Искам да си завърша предизвикателството в Goodreads от 113 книги, което две години подред не успявам.
Искам да прочета Homo Sapiens
И искам да прочета повече разкази, стихове и комиски пред идните години. 




















вторник, 11 юни 2019 г.

Кралство на пепелта - Сара Дж. Маас (Ревю)

Тази книга беше началото на края. И сега когато затворих и последната страница, имам усещането, че една цяла епоха във въображението ми затвори своите врати. Завинаги.
Знам, че се повтарям, но не знам как иначе да го кажа.
Когато четеш някоя любима поредица, когато си прекарал няколко години с нейните герои. Плакал си с тях, боляло те е, смял си се на шегите им, нахъсвал си се с техния дух...и изведнъж дойде моментът, в който отвориш първата страница на последната книга, си даваш ясно сметка за предстоящата раздяла.
Знам, че звуча много драматично. Мисля, че все още ми държи влага от патоса, с който обича да се появява Елин. :)

Купих си съвсем случайно "Стъкленият трон" през 2012 година от щанда с нови книги в Orange Center-а до офиса. Купих си я заради корицата, съвсем повърхностно решение от моя страна. И още с първите страници знаех, че ще чета всичко излязло под ръката на Сара Дж. Маас, защото тя умее да плете думите като фина и здрава рибарска мрежа, която те вкопчва в себе си.


"Кралство на пепелта" я чаках като топъл хляб. И в момента, в който Егмонт отвориха предварителните поръчки, вече бях натиснала бутона "Поръчай". И макар че се постарах да не я поглъщам на един дъх и въпреки обема й, тя неусетно изтече през мен.

Селена измина дълъг път или по-скоро началото му. Дългият път измина Елин.От асасин, през шампион, ученик и беглец до кралица, войн и вречена.
В края на "Империя на бури" останахме там на онзи плаж, където Елин се предаде, за да спаси Елида. И всичко се разпадна. Едион остана излъган, Лизандра пое тежката за дача да се преструва на нещо, което не е, Лоркан предаде Елида, а Роуан осъзна какво се случва, когато вече беше твърде късно. Светът се срути под краката на всички им. Пъклените планове на врага достигнаха своята цел и борбата започна да изглежда наистина обречена. Ето, в това състояния ме остави Сара Дж. Маас цели две години. Цели две години.

Когато видях, че "Кулата на Зората" ще бъде ситуирана само върху Каол и че останала част от историята е в изчакване, направо откачих. Знам, че този ход беше нужен, защото се превърна в ключова развръзка в последната книга, но това не ме накара да се чувствам по-добре и на йота. И сега, когато отново се потопих в целостта на този свят, го усетих като завръщане у дома.

Сара Дж. Маас несъмнено умее да бъде жестока. И умее да дълбае дълбоко във всичко. В раните, в характера, в омразата и любовта, в мъченията и триумфа. Наистина внушително количество страници прелистих, докато Елин бе в плен. И нямаше свян в изграждането на нейния кошмар, нямаше колебание по отношение на читателската аудитория и дали това би било подходящо за тази или онази възрастова група. Тя просто се отприщи. И доведе Елин до ръба. Физически и психически. Винаги съм уважавала у писателите умението да пречупват собствените си герои.

И докато Елин се задушаваше от миризмата на собствените си кръв и страх, съдбата на останалите герои бе не по-лека. Едион, начело на Гибелния легион и малкото терасенска войска, която успя да събере Елин преди всичко да отиде по дяволите на онзи плаж, брани със зъби и нокти границата на дома си. Но моратските армии са многобройни, силни и безпощадни. В редиците им се крият зверове, каквито младият пълководец не си е и представял, че може да съществуват. Редом с него се бие и хамелеонката в облика си на уивърн, разкъсвайки редиците на врага като неуязвим призрак. Но това се оказва крайно недостатъчно. Мъжете умират, а Гибелният легион е принуден да отстъпва град след град, да бяга и да се моли врагът да не го застигне толкова бързо, да му даде поне минута покой. Но напразно. Всяка следваща битка е все по-изтощителна, по-обезкуражаваща, по-разкъсваща и безпощадна. А силите на всички са отвъд ръба на възможностите им вече.

Каол и Ирен също застанаха на ръба на пропастта в отчаян опит да спасят Аниел. Макар и с хаганската армия зад гърба си. А Каол се изправи отново пред баща си след толкова години. Но ощепо-епичен беше сблъсъкът на Ирен със стария Лорд Уестфолд. Дори и сега лукавата усмивка се плъзга по устните ми, като се спомня. 

Роуан, Лоркан, Пумата и Елида кръстосваха земите, уплашени, че няма да открият Елин навреме или пък изобщо някога. Дори и разделени връзката между двамата вречени беше изпепеляваща. Обожавам начинът, по който Сара Дж. Маас предизвиква героите си да се влюбят и обрекат завинаги един на друг - вълнуващо, закачливо, напрегнато и някак без излишна лиготия, но никак лесно.  Думите са обрани, действията красноречиви. Без заобикалки, чисти, сурови, неприкрити, примесени с омраза , вина и отчаяние, каквито са в действителност. Нищо не е само черно или само бяло.

А Дориан и Манон...Те като че ли бяха любимата ми двойка. При тях двамата бе най-силна трансформацията. В началото бяха пълна противоположност един на друг. Дориан беше вятърничав, лекомислен флиртаджия, чийто образ с всяка следваща книга потъмняваше все повече и повече. За разлика от кръвожадната Манон, която извървя обратно пътя към човечността, достойнството и дълга, макар и дълго време да смяташе тези качества за слабост. За да се превърнат накрая и двамата в достойни водачи на своите народи.

И въпреки вътрешната борба на всеки от героите най-вече със самия себе си, Сара Дж. маас не измести фокуса от основния конфликт - войната с валгите.
Човешките земи гъмжат от моратската сган. И човешките и елфическите армии едва удържат напора. Губят битка след битка, но хората не спират, не се предават. Приели са съдбата си, приели са смъртта. Решили са твърдо, че ще се бият до последния си дъх, докато ръката им все още може да вдигне меча и да посича врага. Че ще се превърнат в щит за своите другари, когато дойде техния ред да легнат в земята. Тази самоотверженост няма как да не си проправи път до вас. Заразителна е.

Шест книги назад Сара Дж маас гради и създава, за да разгърне потенциала на своята история в последната книга с пълен размах, за да обвърже всичко и да го превърне в едно легендарно изживяване.
Не бих добавила нищо, не бих променила нищо. Балансът между драма, динамика и мащаб бе изключително добър. Сара Дж. Маас не бяга от конфликт, но трябва да й призная, че в тази финална книга надмина себе си. Поне що се отнася до изграждането на бойните сцени - тяхната интензивност, мащаб и сила. Цялата книга бе една огромна разпокъсана и наистина внушителна битка, като разкъсан мускул, който не спира да се стяга и отпуска въпреки шуртящата кръв.

Обичам думите на тази авторка. Макар да пише в развлекателен жанр, това не променя факта, че думите й достигат до хората и се впечатват в  ума им. Не мога да забравя книгите й. Не мога да забравя усещането и удоволствието, което ми носят, докато ги чета. Не съм сигурна, че емоциите ми са били някога такава рулетка. Изплаках си очите, стисках юмруци и се смях от сърце на висок глас и с пълно гърло. Когато раниха Лизандра и Едион прещрака...само една единствена сцена ме е карала да се чувствам така досега - когато умря войникът-монах в "Заклинание на светлина" от Шуаб, когато антари си даде сметка за силата на тази загуба. Сякаш моето сърце се разкъса. И тогава. И сега. Не знам, може би наистина се скъса мъничко, защото все още усещам дълбокия тътен, който притискаше гръдния ми кош.
...
Знаете ли, всеки път, когато прочета нещо красиво, ми се иска да ви предам това усещане с думите си. Но сега като чета написаното, май не ми се получава особено добре.
Затова ще завършва съвсем банално. Ще ми липсва този свят. Ще ми липсва очакването на нова книга от поредицата, както стаявах дъх досега година след година. Ще ми липсва силната, самоотвержена, непокорна и несломима Елин, ще ми липсва сарказма й, ще ми липсва прекрасната метаморфорза на всеки един от тези характери, които опознах и обикнах през годините.




вторник, 28 май 2019 г.

"Игра на живот" отново и отново

От началото на миналата година Orange Books пълнят изобилно библиотеката ми с прекрасни книги. Ако отворите категория "Изд. Orange Books"  съм убедена, че ще си харесате поне две заглавия. "Разказът на Прислужницата", "Мечокът и славеят" и нейното продължение, "Момичето и кулата", поредицата "Дъгата на Косачите", чиято втора част - "Бурята", излезе преди броени месеци...

И ето че снощи затворих последната страница на още една много идейна книга излязла под тяхното лого - "Игра на живот" от Кен Гримуд. Вероятно надолу ще последват спойлъри, макар че ще се постарая да ги огранича максимално, но имайте предвид, че в този случай е малко трудно това да се избегне. Така че ако искате да я започнете без никаква нагласа и абсолютно на сляпо, ви препоръчвам да не четете по-надолу. (Чудя се, кой нормален човек препоръчва на съмишлениците си "да не четат по-надолу"..)
Първите страници започнаха доста мудно, дали заради изпълненото ми с предразсъдъци очакване или просто защото Гримуд не разказваше с моето темпо, не знам. Но съвсем скоро започнах да възприемам тази "тромавост" като сложна и заплетена мелодия, която уверено се разгръща по клавишите на пианото. 

Книгата започва със смъртта на Джеф. Той получава сърдечен удар и пада на бюрото си, държейки все още телефонната слушалка, в която жена му Линда говори: "Джеф, трябва да..."
Когато половинката ти каже "трябва да" това рядко означава нещо хубаво и още по-рядко води до нещо добро. Каквото и да прави човек, колкото и добре да се справя с живота си, винаги остават неосъществени мечти, пропуснати възможности. Тогава започват съжаленията, болката, огорченията, които сами си внушаваме, от които не можем да се отървем и които най-често ни съсипват. Но на Джеф не му се налага да чуе какво ще каже жена му, защото умира. И се събужда двадесет и пет години по-млад - 18-годишно момче в университета. И започва да живее живота си отново. Отново е млад, енергичен, силен, отново е студент, но този път поназнайва това-онова за бъдещето. Дотук всичко върви по план. Спортни залози със сигурна печалба, инвестиции, лукс, успех, бляскав живот. Докато четях се чудя какво ли щях да направя аз. И си давам сметка, че бих постъпила точно като Джеф. Бих натрупала лесни пари. Бих опитала да се запозная отново с любовта на живота ми и този път да поправя всички грешки, всички "трябва да", които останаха неизказани. Бих направила всичко възможно да запълня празнините от предишния си живот.

Заболя, когато нещата с Линда пропаднаха. Но беше логично, защото и Джеф вече не беше същия човек, нито емоционалното му състояние, нито светогледа. А тези неща не могат да бъдат пренебрегнати толкова лесно.
Дотук все още вървях през страниците като през позната пътека. Историите свързани с "пътуване" във времето обикновено имат за основа два мотива - да промениш някое събитие в миналото или да откриеш някой специален човек. Кен Гримуд обаче не дава толкова лесно отговори. На същата дата, в същия час, на същата възраст Джеф отново умря. Сърцето му спря. И той отново се събуди като колежанин. Тук започнах да си задавам въпросите. Както и на всяко следващо събуждане, на всеки следващ "риплей".
Когато Джеф откри, че не е единственият, на когото това се случва, когато откри Памела, въпросите ми се умножиха. Всеки път когато реша, че разбирам какво се случва, настъпва смъртта и новия риплей. И аз пак оставам изпълнена с предположение и съмнения

Аз също не смятам да ви дам отговорите, които търсите преди да започнете да четете или докато четете. Вярвам, че всеки ще открие нещо различно в тази книга. За мен тя е една прекрасна метафора на живота. Това е една история за неспирно търсещата природа на хората, за разделите, за обичта, за страстта, за загубите и пропастите, за страха и безразсъдството, за ужаса от неизбежния край и съзнанието, че вторите шансове съществуват, но това не ти обещава успех.
За онзи толкова древен  и пропит от съжаление въпрос, които всеки от нас рано или късно си задава: Ако можех да се върна назад, щях ли да променя нещо? Щях ли да постъпя друго яче? За вярата в собствените ни решение. Колко смели щяхме да бъдем, ако знаехме, че имаме втори шанс?

Винаги когато ме попитат, казвам, че не бих променила нито едно решение, което съм взела до този момент, че не съжалявам за нищо, че макар ясно да разбирам къде съм допуснала "грешка" (не че има голямо значение, защото обикновено още докато взимам решение, знам, че това ще бъде грешка, но въпреки това го правя). Дори и така да е, всеки път отговарям, че отново бих извървяла този път, защото ме е довел до този момент тук и сега. Зрънцето истина, което не си признавам е, че има някой решения, които бих искала да променя. Но съм страхливка. Ами ако тези дребни незначителни решения се окажат с голям размах? Защото ако тегля накрая чертата, ще кажа смело, че съм щастлива в този момент в настоящето и ме е страх, да не загубя това щастие. Но книги като тази неимоверно будят размисли у мен, карат ме да си задавам въпроси, чиито отговори понякога не смея да науча.
Какво би било ако...?

Кен Гримуд не се фокусира върху самото пътуване. Преиграванията са просто средство. А това прави идеята на книгата крайно интригуваща и напоителна. Всяка секунда от живота на Джеф и Памела е като изплъзнала се между пръстите песъчинка и оставя след себе си усещането за загуба, въпреки че те имат право да загребват от пясъка отново и отново. Но няма значение, защото усещането на финия пясък в ръцете им, движението между пръстите им, топлината в шепите са повече от достатъчни, за да заличат всякакво съжаление.

Тази книга противно на всичко, което очаквах, бе изпълнена с надежда, с желание за живот, с простички човешки емоции, които лесно се плъзват под кожата ми и се настаняват удобно и просторно там, готови да предизвикат настръхването в мислите ми, а после да успокоят и погалят сърцето ми.





неделя, 26 май 2019 г.

Моят списък и малко интересни препоръки за Пролетния Панаир на книгата







Потривам доволно ръчички. Вие предполагам също. Като всеки уважаващ себе си маниак, си имам списък, в който редосвно се попълват заглавията, които ще си купя. Така че плановете ми за Панаира са в общи линии готови. Реших този път да се самодисциплинирам малко и да ви споделя своя книжен избор, а защо не и няколко добри препоръки 


Артлайн Студиос

Артлайн са прибрали под шапката си няколко от любимите ми автори. Така че гарантирано не минава и Панаир, в който да не се сдобия поне с 3-4 бижута от тях и да си повися 30-40 мин на техния шанд. Тази година съм на вълна комикси. "Дедпул убива класиките" и "Дедпул убива Дедпул". Ако още не сте ги чели, може да започнете с "Дедпул убива вселената на Марвел". Планирам да се оборудвам с поне няколко издания на ERIDON - Крадецът на спомени от Константин Витков-Титис. И надявам се, с "Doctor Who: 12 доктора, 12 истории".
И-и-и броени дни преди Пролетния панаир на книгата, Артлайн ни зарадваха с още две жестоки новини. Ще има Сандерсън по две. Топлички-топлички сега за Базара ще излязат третата книга за "Легион:Лъжи наяве" и едно наистина жестоко издание на "Към Небето" с 3D корица от дърво и естествена кожа. 





Препоръки:
Както вече споменах тук са трима от любимите ми автори. Брандън Сандерсън от когото ви препоръчвам поредиците "Летописите на светлината на бурята", "Възмездителите", "Мъглороден", "Легион" както "Душата на императора" и ..ами всичко, до което можете да се доберете и всичко, за което ви стигнат парите. 





Не пропускайте и книгите на Патрик Нес, който нашумя с "Часът на чудовището", но не спира да пише прекрасни книги и след това. Обърнете внимание на "Освен този живот", "Ние, останалите, просто живеем тук" и трилогията за Хаоса.


И Дерек Ланди, който пише жестоката поредица за детективът-скелет - "Скълдъгъри плезънт", от които аз за щастие имам да наваксвам с четенето. Както и "Демон шосе". При Ланди няма какво да се обърка. Той се особняк, такива са и книгите му.




Ако сте фен на комиксите, а и да не сте, вярвам, че пак ще ви хареса мангата Death Note. Крими, трилър, много туистове, изненади, схеми и не малко веселие.




Бард

Издателство Бард имат толкова много книги, че не ми се вярва, да мога качествено да ги обхвана, но ще се спра на няколко.

В планираните ми покупки са "Академия за магьосници" на Ел Феъри и "Невърмуур 2: Чудотворката Врана Мориган". (споменах тука няколко поста по-надолу, че още не съм прочела и първата, но то май е ясно, че ще се четат и трите.)

И разбира се, задължителният Кинг. - част 1 Тук съм си харесала новото издание на "Гробище за домашни любимци".


Препоръки:

Не мога да обхвана всичко, но със сигурност мога поне да ви споделя своите собствени увлечения.
Бард издават почти една втора от книгите на Стивън Кинг у нас. И аз не пропускам да се сдобия поне с една. Не пропускайте класики като "Мизъри", "Играта на Джералд", макар че каквото и да хванете от Краля няма да сбъркате.




Не пропускайте и двете книги на Харпър Лий "Да убиеш присмехулник" "И страж да бди на пост". Прекрасна история за предразсъдъците, свободомислието, смелостта и еснафщината. 



Ровя по блога за линкове и постоянно се връщам да добавям. Старая се да не прекалявам, но няма как да пропусна двете книги на Стефани Габър "Каравал" и "Легендата", които бяха наистина магия - опасна и красива, каквато не ме беше обсебвала отдавна. 






Сиела
Тук ще ми трябва отделен пост, за да ви споделя всичко, което искам. И може би отделно ходене до НДК, само да си напазарувам техните книги.


Желанията ми са много Така например "Как виждам света" от Айнщайн и "Баба Марта и месеците" от Слави Ганев са се наредили на списъка откакто са анонсирани и в крайна сметка реших да изчакам Панаира. Но има и някои нови попълнения. 
Още една книга от български писател, а именно "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова. 




И две книги на сър Тери по очевидни причини - "Клавиатурна грешка" и "Последният герой", както и последната книга от Азиатската сага "Вихрушка". И там съм изостанала много. Прочетох "Шогун" и се влюбих в нея. Не знам, защо още не съм посегнала отново към Клавел.
Това е основният ми списък. Ще видим на място още какво ще забърша. О, и разбира се, "Бунтът на кралицата" от Ребека Рос.





Препоръки:

Сиела напоследък издават доста добри YA и фентъзи поредици" -  "Улището за Добро и Зло", "Софийски магьосници", "Гневът и зората" и "Вещерът", разбира се.





издават също така Любимият ми Бакман, който получи това определение с първата си книга "Човек на име Уве" и не се спря. Като "Ние срещу всички" и "Бьорнстад" доведоха прозата му на съвсем ново ниво за мен. Всеки път, когато реша, че не може да напише по-добра книга, той го прави.



Не пропускайте и прекрасните "Сол при солта" на Рута Сепетис и "Светлината, която не виждаме". Те са две сурови и красиви по свой собствен начин истории, които се въртят около години на ВСВ, в които ще срещнете не малко жестокост и много човещина.


Сиелците сбъднаха и една моя мечта - да видя Ремарк с твърди корици. Започнаха мисля с "Гам", "На западния фронт нищо ново", "Мансардата на бляновете", "Живот назаем" ...надявам се, да не спрат.


При тях ще намерите и някои устояли на бурите на времето романи като  "Повелителят на мухите", "Пилето" и книгите на Джани Родари в красиви нови издания с твърди корици, които всеки би искал да има у дома си.





Колибри

Издателство Колибри винаги са имали свой собствен уникален стил. И това важи за всичко - за оформлението на книгите, за кориците, за избора на издания, за авторите им.
Тук имам да си накупя някои книги на Джо Абъркромби, с които още не съм се сдобила от последната му поредица. Както и с "Корабът с алените платна".




Препоръки:
На щанда на издателство Колибри ще намерите огромно разнообразие от жанрове. Така например ако сте фен, "Кървави книги" на Клайв баркър са жестоки. Ще откриете биографии "Геният" на А. Скот Бърг, антиутопии "Небостъргачът" на Балард, драма  ("Вечерята" на Херман Кох), Световна класика ( Набоков ) и съвременни романи (Амели Нотомб и Юнас Юнасон)... Само разгледайте имената и ми кажете, дали нямат свой стил!






Еднорог






При Еднорог съм си харесала "Лунно сияние", макар че още не съм прочела първата книга на Шейбон, която прилежно чака на един от рафтовете у нас. Но както вече стана ясно, на мен това не ми пречи.





Препоръки:
Силно ви препоръчвам книгите на Дона Тарт. Моят личен опит се простира до "Щиглецът" и "Тайната история", но съдейки по тях, вярвам, че и "Малкият приятел" ще бъде разкошна.
Известните имена като  Орхан Памук, Артуро Перес-Реверте, Борис Акунин само ще ги спомена, вие си знаете за тях.
Обаче искам да ви обърна специално внимание на  "Далечна светлина" от Софи Лагуна, която няма как да не ви направи съпричастни.



Екслибрис



Не пропускайте и щанда на Издателство Екслибрис, за да се сдобиете с книгите нас Наоми Новик "Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка". Страхотни, добре построени истории в духа на фолклорното фентъзи.










Емас



Издателство Емас пак има интересна селекция. Аз лично няма как да пропусна заглавие като "Призрачната гора", при това с толкова яка корица. А тук на този щанд няма как да не ви препоръчам трилогията Цветовете на магията ("Четирите цвята на магията", "Сборище на сенки", "Заклинание за светлина" ) от В. Е. Шуаб  и "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс. Тук ще ви кажа само, че след като прочетох "Сборище на сенки", никога не съм чакала така книга, както "Заклинание за светлина" и те преизпълни всичките ми очаквания и ги задмина, оставяйки огромна липса в читателското ми сърце след като затворих и последната страница.



Ентусиаст




От щанда на издателство Ентусиаст трябва задължително да се сдобия и с третия том на приказките на Андерсен. Не съм прочела още първите два, но си имам добра причина. Тях си ги пазя за тежки времена, когато не ми достига топлина и любов.











Ера




Издателство Ера  са запретнали ръкави и издават някои от най-търсените автори у нас. Книгите на Агата Кристи  не престават да излизат от тяхната редакция с нови и все по-хубави и елегантни корици. Феновете на Асасините също могат да се наредят пред техният щанд. Ако сте любители на романтиката ви препоръчвам книгите на Анес Мартен-Люган, а ако обичате фентъзи жанра и търсите нещо различно, може да се сдобиете с "Лешниковата гора", за която прочетох много добри отзиви навсякъде. Заредила съм я на рафта и чака ред у дома.



Аз лично, смятам да се сдобия с новото издание на любимият ми Ерик-Еманюел Шмит "Феликс и невидимият извор"  и с новото издание на "Терез Ракен" от Емил Зола.




Жанет 45




На щанда на Жанет 45 винаги намирам съкровища. Тези хора имат някакво особено лирично чувство към книгите, които издават и успяват винаги да накарат ритъмът на сърцето ми да се покачи, когато държа тяхна книга. Харесала съм си две книги на Здравка Евтимова - известната вече "Кръв от къртица" и "Зелените очи на вятъра"

Препоръки:
Вероятно която и книга да хванете от този щанд, ще е стойностна. Но въпреки това ще спомена няколко заглавия.
На първо място, ако още не сте чели Яна Букова, ами прочетете я. Започнете с миниатюрната "4 приказки без връщане" и като се влюбите може смело да продължите с "Пътуване по посока на сянката"



Съвсем в духа на Жанет 45, тук ще откриете и "Бели зъби" на Зейди Смит, която никой не може да ви представи пълноценно. Тя просто трябва да се прочете.



Ибис




Аз съм си харесала от щанда на Издателство Ибис книгите на Керстин Гир ("Рубиненочервено""Смарагдовозелено" и "Сапфиреносиньо"), които притежавах преди години, но се оказа злощастно унищожени с вода у дома. Харесвам поредицата наистина много, така че съм твърдо решена да си я попълня отново в библиотеката си.




В списъка ми са още "Годината на оракула" на Чарлс Соул и "Пожарникарят" на Джо Хил, с която трябваше да съм се сдобила отдавна.




Препоръки:
От друга страна излезе и последната книга от поредицата на Каси Тъмни съзаклятия, а именно "Кралица на мрак и въздух", която бих определила като събитие. Препоръчвам ви цялата поредица ("Лейди Полунощ", "Повелител на сенките"  и "Кралица на мрак и въздух"), както и всички предходни книги, които е хубаво да прочетете преди тази, защото макар и да се отделни и самостоятелни поредици, в последната книга на Каси има струпване на герои от всички останали.

Искам да ви обърна внимание и на това, че Ибис имат няколко много добри издания на Кинг.  -  "Бягащият човек", "Кристин", "Куджо, "Бурята на века" 



И една наистина прекрасна YA книга  - "Елайза и нейните чудовища", която със сигурност ще ви влезе под кожата, ако някога сте били тийнейджър.







ИвиПет

Издателство ИвиПет навлязоха в полезрението ми миналата година с една книжна препоръка в някоя от групите. На техните рафтове ще откриете български автори, ще откриете българско фентъзи и ще се чудите как сте ги пропуснали, защото книгите, които издават, изглеждат наистина страхотно и няма как да не ви грабнат окото.
Идната седмица смятам да се сдобия с "Ледена зора" на  Соня Христова






ICU







ICU  може и да нямат 200 страници със заглавия, но всяко едно от тях си струва. Преди година някъде прочетох "Бащите не си отиват" и в този момент разбрах, че няма начин да издадеш книга като тази без да вложиш цялото си сърце в нея. Сега в списъка ми има няколко техни заглавия  -  

"180 секунди" от Джесика Прак, 




"Другата ръка" от Крис клийв и 



"Втора кожа" от Катерина Стойкова




Изток-Запад




И-и-и-и-ииии нека изброяването да започне сега. Изток-запад правят наистина много сериозни книги. Не съм сигурна, дали има изобщо нещо слабо, което да е излязло под тяхната редакция. "Homo Sapiens" и "Homo Deus" трябваше отдавна да съм ги прочела. Но сега съм се навила като пружинка. 

Любопитството ми събуди и "Астрофизика за заети лица" на Нийл Деграс Тайсън. Тук има и много сериозен подбор от книги свързани с Втората световна война. Планирала съм да се сдобия с втория том на "Възход и падение на третия Райх"

Една девойка, с която случайно се разприказвахме за книги, ми препоръча "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели и от тогава се чудя, как не съм я видяла тази книга по-рано.


Пак под шапката на  Изток-Запад излезе миналата година и един сборник пълен с български имена - "Сърдити небеса", който се очертава да бъде десетка. Тук моментално добавям и "Агенция Барнет и сие" на Морис Льоблан, който разказва историите на един мои наистина много любим персонаж - Крадецът-джентълмен Арсен Люпен. 



Препоръки:
Мога да ви препоръчам много книги от този щанд, но ще спомена само няколко, върху които искам да сложа акцент.

Книгата за "Левски" на Яна Язова, "Сталинград" на Антъни Бийвър и тетралогията на Сафон  "Гробището на забравените книги". преди година излезе и последната книга "Лабиринтът на духовете", която отнесе част от сърцето ми в Барселона и го остави завинаги там.


Лабиринт

В Издателство Лабиринт са се сгушили две прекрасни книжки за деца и възрастни "Шумът на върбите" от Кенет Греъм и "Пакс" от Сара Пенипакър. Там ще ви очакват и книгите на  Нарине Абгарян, които спечелиха стотици сърца по света, включително и моето още с "Три ябълки паднаха от небето".



Лист
Издателство Лист мисля, че влиза за първа година в личния ми списък. Но го прави със замах и жажда, каквито не се срещат лесно. "Антон Чехов за писането" и "Джейн Остин у дома"  са двете заглавия, които със сигурност ще отнеса у дома. Но искам да отбележа още едно заглавие, зад корицата на което се крие сериозна и важна книга - "Подземната железница" и Колсън Уайтхед. Годините на робството ме ужасяват. не съм сигурна, че мога да се справя емоционално с това потисничество, което ще срещна сред страниците на книги, свързани с темата. Ужасява ме мисълта, че цялата тази идеология е била дълго време смятана за нещо съвсем нормално, обикновено и редно. Последните десет години избягвам книги по темата. Не знам, може би в бъдеще нещо ще се промени и ще разлистя някоя от тях отново. Засега мога само да ви подсетя за тях.







Милениум



На щанда на издателство Милениум ще намерите една малко особено, но наистина много красива  и емоционална история - "Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт. Още една препоръка от мен са книгите на Дот Хъчисън, от които съм чела само първата "Градината на пеперудите", но определено мисля да си купя следващата "Майските рози".




Както и още едно от новите издания на Льоблан - "Осемте удара на часовника"





Обсидиан



Издателство Обсидиан издават голяма част от най-добри криминални автори евър. Тук са книгите на Лий Чайлд и Джон Гришам, които сами по себе си са като алманах за жанра. Ако си търсите крими и трилър, това е вашият щанд. Аз, макар и да не съм върл фен на жанра от години, все пак не се стърпях и си набелязах едно заглавие, което откровено грабна вниманието ми - "Фантом" на Стив Кавана. Пък да видим, дали след него ще започна отново да си купувам трилъри един след друг.





Препоръки:
Тук искам да ви обърна внимание на две книги, които несъмнено заслужават вашето внимание
"Елинорт Олифант си е супер" от Гейл Хъниман  е най-странната книга, която съм чела някога и една от най-прекрасните. Във всеки от нас живее по една Елинор. В някои от нас преобладава. И това е прекрасно, каквото и да си мислите, каквото и да ви се струва, че ви казва света.
"Молитва към морето" на Халед Хосейни  е книга със сърце и кауза. Тя е толкова тънка и фина, толкова силна и дълбока, че не ви трябва нищо повече от малките абзаци, за да оставите сърцето си в нея.



Парадокс





Винаги свързвам издателство Парадокс с книгите на Светлана Алексиевич. МИналата есен излезе и последната "Цинковите момчета", която все още чака ред в моя списък. Книгите на беларуската писателка са жестоки и сурови. "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" събира разказите, изповедите и спомените на жени, участвали и станали жертва на Втората световна война - от командирите, до перачките, през лечителките и редовите войници. А последните свидетели са децата на ВСВ, децата, които са изпитали ужаса на войната със собствените си кости, които са видели смъртта, които са се научили да живеят отново с дълбоките белези по тялото и душата си.
"Чернобилска молитва" събира разказите очевидци и пряко засегнати от най-голямата технологична катастрофа на ХХ век  - аварията в Чернобил.


Знам, че са трудни за преглъщане, за смилане, но това не е причина да ги пропуснете. Причинете го, чуйте гласовете на тези хора, които най-накрая решават да заговорят след толкова много години мълчание.
Петокнижието на Светлана Алексиевич:
"Войната не е с лице на жена. Последните свидетели"
"Време секънд хенд"
"Чернобилска молитва"
"Цинковите момчета"



И още една препоръка от щанда на Парадокс - "Крематорът" отново по темата за втората световна война.








Плеяда





Плеяда са издателството, което не спира все така отдадено да издава книгите на Краля. Може и да не обичам трилърите и психариите, но Кинг си е Кинг. Продължавам да събирам малка библиотека с негови книги. Този път съм си набелязала новият му рома "Другият", както и "Торба с кости", на която й се каня отдавна. И втората част на "4 след полунощ" и ще видим, дали няма да забърша още някоя. 









Прозорец




От издателство Прозорец съм си набелязала "Холокостът" на Лорънс Рийс, която не успях да си купя миналата година. И за баланс "Дори чудовищата си мият зъбките" на Грегъри Мабир и Джесика Мартинело.




Препоръки:
Ако не сте чели книгите на Джоан Харис, ви препоръчвам да им дадете шанс. Знам, че напоследък стана много модерно да се пишат романтични истории свързани с ателиета за шоколад, чайни и не знам още какво, но преди цялата тази паплач да залее пазара имаше една Джоан Харис, която владееше магията на шоколада и разказваше истории за предразсъдъците, за свободата, за демоните и за северняка, който духне ли веднъж, трябва да си стягаш багажа, защото настигне ли те...
В шоколадената трилогия са:

"Шоколад"
"Бонбонените обувки"
"Праскови за кюрето"


А извън нея, но все още в този дух, може да прочетете и "Къпиново вино"
И още една малка препоръка - "Фалшивата брада на Дядо Коледа" от Сър Тери. Вие сигурно си го знаете, но все пак - където видите името на Тери Пратчет, не пропускайте за нищо на света!

Софтпрес





На щанда на издателство Софтпрес напоследък ме чакат предимно детски книжки. И няколко криминалета от поредицата за инспектор Гамаш, който миналата година ме спечели с "Убийството на художника".Е, да, от тогава мина една година, но знам, че и на следващите ще им дойде времето. Така че продължавам да си попълвам колекцията. Заедно с тях съм си харесала няколко красиви издания на любими детски приказки.
И новите две книги на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент" и "Бал в Мулен Руж"
Имам "Афиши в огледалото" у дома и откакто я притежавам изпитвам един смугъл неясен копнеж по нея. Но не ме питайте още защо не съм я прочела.





Препоръки:
Отново в духа на детско-юношеската литература
"Магични мистерии" от Нийл Патрик Харис
"Забранете тази книга" от Алън Грац
И една ОГРОМНА препоръка за "Камен и пиратите от 5г" от Елена Павлова




Хермес


От щанда на Издателска къща Хермес със сигурност ще си купя "Сбогом, дневнико!" от Ненко Генов, която си я пазя специално за панаира, за да ми е по-готино като си я купувам.

Препоръки:
Виктор Франкъл - "Човекът в търсенето на смисъла". Това е книга-разказ за живота в концентрационните лагери от първо лице, съпътстван с психологически анализ на менталното състояние на концлагеристите.
Блага Димитрова. Аз открих творчеството на Блага Димитрова сравнително късно. Започнах с "Лавина" и продължих с "Пътуване съм себе си" и "Отклонение", а сега следва "Лице". Не знам как да ви опиша думите й, те като че ли се изливат в сърцето й, без капчица страх, срам, свян или арогантност. Като красива мелодия, която приглася на планината и на душата .


И още няколко препоръки, които не влизат в списъка ми, но вероятно ще ви заинтересуват . За някои от тях ще намерите статии в блога. 









 Deja Books



"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената"
"Дракула"
"Български народни приказки"
"Детски и домашни приказки от Братя Грим"






Пергамент Прес



"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Аз съм пратеник"  - Маркъс Зюсак
Трилогия за Братята Улф - Маркъс Зюсак






Фама





"1984" - Джордж Оруел
"Фермата на животните" - Джордж Оруел
„Една Коледа в Париж”  - У. Съмърсет Моъм
"Театър"  - У. Съмърсет Моъм
"Цветният Воал"  - У. Съмърсет Моъм









Леге Артис





"Нощта на огъня"
"Любовен еликсир" 

Излишно е казвам защо ви препоръчвам Ерик-Еманюел Шмит.






Кръгозор

"Кронос" - Юлия Спиридонова  - Цялата ученическа поредица на Юлка си заслужава и лесно могат да й се насладят както подрастващи, така и пораснали.
И още две приблекателни заглавия, за които още не мога да кажа нищо от личен опит, но прочетох толкова хубави неща, че ми се струва малко вероятно да ви разочароват.
"И аз съм Рейчъл" на Кас Хънтър
"Земята вика майор Том"  на Дейвид М. Барнет









Локус, Intense




"Играч първи приготви се" - аз лично обожавам книги, чиято действителност се развива върху някоя платформа за виртуална игра.