Изобщо не разбрах кога Артлайн са започнали работата по издаването на "Деца на безименните". Тази новина някак ми убягна, може би се е стопила покрай нетърпението за "Ритъмът на войната", която всички очаквахме с такова настървение.
Факт е, че изведнъж разбрах, че има нова книга на Сандерсън и тя вече е факт и е по книжарниците. Какво правя аз? Поръчвам! Мигновено!
Това е Сандерсън.
"Деца на безименните" според мен е една от онези истории с които авторът неведнъж е споделял, че си почива между големите проекти. Мисля, че в едно интервю разказа, че така се е родил "Легион", както и "Възмездителите". Но дори и да са писани така между другото и да не са толкова мащабни като останалите му проекти, тези новели изобщо не са за подценяване. Както винаги идеята е оригинална и носи характерния за Сандерсън вкус. И както обикновено под повърхността се крие много повече, отколкото сме си представяли.
Тасенда и Уилия са близначки, които живеят в едно затънтено село вдън гори тилилейски, за което никой не е чувал през живота си. Или иначе казано, ако искаш да заточиш някого в забвение, няма да избереш това място, защото там където отиват отлъчените, е като Маями в сравнение с тази неизвестна точка от Вселената на Сандерсън. Та там в това село, двете близкачки носят странна дарба и проклятие. Тасенда е сляпа нощем, а Уилия денем, в замяна на това всяко от двете момичета притежава дарба, която й помага да защитава селото си от призраците, които ги нападат.
Уилия развива своите бойни умения, а Тасенда притежава дарбата на песента, която гони злите духове.
Но, разбира се, нещата се объркват. Селото е нападнато, Уилия изчезва, а Тасенда е единствената оцеляла. И всички улики сочат към новия господар на околията - Лорд Давриал.
Въпросният господар е силен и умел демонолог. Привързал е с железни договори към себе си демони, за да му въртят счетоводството и домакинството. При това не от най-маловажните демони. Давриал е сключил сделка с всеки един от тях, като при определени условия някой от тях ще получи душата му в неопределеното бъдеще в замяна на услугите, които му предоставят в настоящето. Давриал е изключително силен магьосник, който умело крие тайните си. Той е хитър и изобретателен. Находчив. И както изглежда страшно мързелив. Иначе не изглежда да има друга разумна причина толкова силен магьосник да живее, макар и като господар, на толкова забравено от Бога място. Да, Давриал е оставил селяните на мира. Не е като предишните лордове, които са отвличали девойки и са обезкървявали девици. Не. Той си седи кротко в имението, заобиколен от своите демони и иска единствено да получава разумни количества чай, данъци и от време на време по някои дар от въпросните селяни - като например изящно изтъкани платове за ризите му. Не е много, нали? Все пак това, че живееш в края на нищото, не означава, че не трябва да изглежда добре. А затова е важен и сънят, разбира се. А да си подремва е едно от любимите занимания на иначе много заетия лорд Давриал. Изобщо откъде време да нападаш и избиваш хората, които ти осигуряват чая. То времето едвам стига за чай и дрямка, камо ли за странични занимания.
И като споменах това за забравено от вселената място, няма как да подмина и често срещания конфликт за религията като инструмент в обединението, управлението и манипулирането на хората. Сандерсън накрая винаги остава като безстрастния разказвач на историята отстрани, без лично да наклони везната на една или друга страна, но това не означава, че остава безличен към самата тема. Темата за религията и всички пипала, които е пуснала вярата в живота ни, като започнем от най-дребните суеверия и стигнем до могъществото на вярата като инструмент за управлението, е често срещана тема в книгите на Сандерсън. И ми харесва, че не я подминава. Тук също има алтернатива и дори може да се каже, че ключа към разкриването на голямата мистерията около масовото убийство в селото на Тасенда, се завърта именно около конфликта между новата и старата вяра.. в известна степен. Защото при Сандерсън нещата рядко са такива каквито изглеждат на пръв поглед.
Не знам, дали някъде пишеше, че това е първа книга от поредица, но определено свършва като първа книга от поредица. Интересно ми е да видя как ще завърти по-натам вихърът Тасенда и Давриал и колко време за почивка ще му остане на лорда. :)
