неделя, 29 юни 2025 г.

"Последният еднорог" - Питър Бийгъл (Ревю)

 

Заглавие: "Последният еднорог"
Автор: Питър Бийгъл

Издателство: Буквите, Човешката библиотека
Превод: Калин М. Ненов
 
Брой страници: 160
Година:2006
 
 
Обичам тази история още от дете. Анимационниет филм ми е особено любим. Еднорогата беше толкова красива, толкова дива и толкова не от този свят, че караше въображението ми да разцъфва около образа й. Впрочем всичко вътре беше такова - Моли Гру с нейните разпилени къдрици, сприхав нрав  и вехта рокля, Шмендрик с големия нос и непохватните си ръце, знойното дърво, което го задушаваше, огромния червен огнен бик, който преследваше еднорозите, съсухреният крал Хагрид, чийто поглед ме пронизваше и караше да изтръпвам пред екрана, пияният скелет, който бръщолевеше нелепици, всичко, всичко беше толкова различно от подредените рамкирани филмчета на дисни, които също много обичах.
Чета тази история години по-късно и осъзнавам две неща. Това продължава да е любимата ми приказка. И е една от най-добрите екранизации, които съм гледала. 
Да ви я разкажа ли? 

Еднорогата, стара колкото света, си живее в своята гора безгрижно и необезпокоявано с многовековното спокойствие и мъдрост на безсмъртието, докато един ден не дочува разговор между двама ловци и не разбира, че еднорозите са изчезнали. Възможно ли е тя да е останала единствена? Сама на този свят. Тя може и да живее в своята гора изолирана и сама от векове, но мисълта, че може би няма повече други от нейния вид, че е последната, я кара да се почувства истински самотна за пръв път в дългия си живот.
 
Така че еднорогата тръгва на път, за да търси своите братя и сестри. И открива един свят, в който тя е просто мит, легенда, в която хората отдавна не вярват, дотолкова, че отказват да видят истинската й същност. Виждат неземно красива кобила, към чиято аура и обаяние са притеглени, но нищо повече.
Пътят й ще я преведе през много препятствия и трудности. Ще срещне хора, животни и други отдавна забравени митични същества. Ще се страхува, ще рискува, ще бъде затворник и спасител, ще се предава и бори отново, ще бяга и ще продължава неуморно напред, докато не разбере какво се е случило с останалите еднорози. 

Това е една разкошна приказка за самотата, за страховете, за най-уязвимите ни чувства, които ни правят и най-силни, за промяната, за загубата, за смелостта да продължиш, дори когато умираш от страх, за саможертвата и обичта, за природата на хората и за същността на живота. 
 
 

 

петък, 27 юни 2025 г.

"Роботите на зората" - Айзък Азимов (Ревю)


Заглавие: "Роботите на зората"
Автор: Айзък Азимов

Издателство: Елма
Превод: Мая Сиемонова
 
Брой страници: 384
Година:1993

 

  Не си говорим често за класиците в научната фантастика. Изобщо като цяло научната фантастика често остава някъде в сянка у нас. Като човек, който все още смята себе си за прохождащ читател в жанра отдавам това на факта, че и представата на много читатели за жанра е неточна. Поне такъв е моят личен опит. Винаги съм приемала този жанр за трудно смилаем, сух и скучен. Такива са били очакванията ми. Въображението ми стигаше до там, да си представя стар-трекоподобни истории с безкрайни описания на извънземни раси, които никога няма да запомня и сложни плетеници от измислени научни факти, които никога няма да разбера. Чуя ли научна фантастика и не мога да избягам от мисълта за космически кораб и някакви интервселенски приключения, които със същия ефект можеше да си се развиват и на Земята или в някой интересен фентъзи свят вместо това. 

понеделник, 16 юни 2025 г.

"Пътеписът на един котарак" - Хиро Арикава (Ревю)

 

 

неделя, 8 юни 2025 г.

"Брулени хълмове" - Емили Бронте (Ревю)

 

петък, 6 юни 2025 г.

"13 причини защо" - Джей Ашър (Ревю)

 

неделя, 1 юни 2025 г.

"Таралежите излизат през нощта" - Йорданка Белева (Ревю)

събота, 31 май 2025 г.

"Пропуснатият момент" - Йорданка Белева (Ревю)