неделя, 26 август 2018 г.

Съдбата...



"Повечето смъртни люде никога не успяваме да опознаем своята истинска съба; просто биваме прегазени от нея. Когато вдигнем глави и я видим да се отдалечава, вече е късно, а остатъка от пътя трябва да извървим в онази канавка, която фантазьорите наричат зрялост. Надеждата е просто вяра, че този момент още не е дошъл, че ще успеем да зърнем истинската си участ, когато се задава, и да я яхнем, преди шансът да бъдем самите себе си да изчезне завинаги и да ни обрече на празен живот в копнеж по несбъднатото."

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете

събота, 25 август 2018 г.

Сложните истини...



"Той е на дванадесет и това лято ще се научи, че хората винаги предпочитат простите лъжи пред сложните истини, защото лъжите имат едно ненадминато предимство: истината трябва да обясни всичко случило се, докато лъжата трябва просто да звучи достоверно."
― Фредрик Бакман, Ние срещу всички
***
"He’s twelve years old, and this summer he learns that people will always choose a simple lie over a complicated truth, because the lie has one unbeatable advantage: the truth always has to stick to what actually happened, whereas the lie just has to be easy to believe."
― Fredrik Backman, Us Against You


Гордост...



"Колкото по-голяма е грешката, колкото по-лоши са последствията, толкова повече гордост имаме за губене, ако отстъпим."
― Фредрик Бакман, Ние срещу всички
***
“The great the mistake and the worse the consequences, the more pride we stand to lose if we back down.”
― Fredrik Backman, Us Against You

Губещ...



"Във всички връзки има губещ. Може би не искаме да го признаем, но един от нас винаги получава малко по-малко и един от нас винаги отстъпва малко по-лесно."
― Фредрик Бакман, Ние срещу всички
***
"There’s a loser in every relationship. We may not like to admit it, but one of us always gets a little more, and one of us gives up a little more readily."
― Fredrik Backman, Us Against You

Съпричастност...



"Трудно е да ти пука за хората. Направо е изтощително всъщност, защото съпричастността е сложно нещо. Иска от нас да приемем, че всички останали хора също имат живот - през цялото време. Не можем да натиснем пауза, когато всичко ни дойде твърде нанагорно, но другите хора също не могат"
― Фредрик Бакман, Ние срещу всички
***
“It’s hard to care about people. Exhausting, in fact, because empathy is a complicated thing. It requires us to accept that everyone else’s lives are also going on the whole time. We have no pause button for when everything gets too much for us to deal with, but then neither does anyone else.”
― Fredrik Backman, Us Against You

Насилието...



"Насилието е на най-лесното и най-трудното за разбиране нещо на този свят. Някои от нас са готови да го използват, за да се сдобият с власт, други само за самозащита, някои постоянно, други никога. Но има още един вид хора, различни от другите. Те като че се бият без никаква цел.
Но питайте някого, който се е влеждал в чифт такива очи, когато са почернели, и ще разберете, че тези хора спадат към друг биологичен вид. Не е ясно, дали им липсва нещо, което имаме, или обратното.Дали когато стиснат юмруци, нещо в тях изгасва, или се пробужда.
Почти всички сбивания се печелят и губят много преди да започнат. Мозъците замахват преди ръцете. И ще те бъде страх ако не от ударите, то от това да бъдеш победен; ако не от болката, то от унижението и срама. Ако не от това да те наранят, то от това да нараниш някого. Ето защо изпитваме прилив на адреналин, това е биологичната защита на тялото: наежени бодли, снишени рога, копита във въздуха, оголени зъби.
А първият удар? Той не решава нищо, не показва какъв си. Вторият обаче разкрива всичко."
― Фредрик Бакман, Ние срещу всички
***
"Violence is the easiest and the hardest thing in the world to understand. Some of us are prepared to use it to get power, others only in self-defense, some all the time, others not at all. But then there’s another type, unlike all the others, who seems to fight entirely without purpose.
Ask anyone who has looked into a pair of those eyes when they turn dark, and you’ll realize that we belong to different species. No one can really know if those people lack something that other people possess or if it’s the other way around. If something goes out inside them when they clench their fists or if something switches on.
Almost all fights are won or lost long before they start; the brain needs to be working, the heart needs to be pounding before your hands can do the same. And you will be scared— if not just of being hit, then of being vanquished; if not of being injured, then of injuring someone else. That’s why adrenaline appears, the body’s biological defense: claws out, horns lowered, hooves raised, canine teeth bared.
The first blow? That doesn’t decide anything, doesn’t say anything about you. The rest, on the other hand, reveal everything."
― Fredrik Backman, Us Against You

Смъртта...



"Когато смъртта покоси някого, за тези от нас, които са останали живи, пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно, което ни завлича толкова навътре в мрака, че ни се струва, че никога няма да се приберем. Че никога няма да се смеем. Болката е такава, че така и не разбираме дали е отминала, или просто сме привикнали."
― Фредрик Бакман, Ние срещу всички
***
“The path back to normal life is indescribably long once death has swept the feet out from under those of us who are left. Grief is a wild animal that drags us so far out into the darkness that we can’t imagine ever getting home again. Ever laughing again. It hurts in such a way that you can never really figure out if it actually passes or if you just get used to it.”
― Fredrik Backman, Us Against You

Истината...



"Истината - това са глупостите, които дрънкат хората, когато си въобразяват, че знаят нещо."

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете

Самозалъгването...




"Самозалъгването е тайната на всяко невъзможно начинание"

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете

Не губете надежда...




"Не губете надежда. Ако съм научил нещо в тоя скапан свят, то е, че съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла, досущ като джебчия, проститутка или продавач на лотарийни билети - трите й най-чести въплъщения. И ако някой ден решите да я потърсите (защото съдбата не прави домашни посещения), ще видите, че ще ви даде втори шанс."

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете

Сигурността...




"Сигурността носи утеха, но се учим само чрез съмнението"

― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете

Провали..



"Такъв е животът. Колкото по-дълго живееш, толкова повече се проваляш. Провалите са знакът за един добре изживян живот. И обратното, единственият начин да живееш без провали, е да не бъдеш от полза на никого."
― Брандън Сандерсън, Заклеващият
***
"This is life. The longer you live, the more you fail. Failure is the mark of a life well lived. In turn, the only way to live without failure is to be of no use to anyone."
― Brandon Sanderson, Oathbringer

събота, 4 август 2018 г.

"Ние срещу всички", Бьорнстад срещу целия свят.

Нали знаете как има едни книги, за които има правилен момент. Като един понякога твърде рационален и практичен човек все още не мога да дам логично обяснение на този момент. Как и точно сега разбирам, че е настъпил моментът за тази книга, нямам представа. Това е едно мъничко умение, което никога не ме е подвеждало. 

 "Ние срещу всички" е точно това, от което имах нужда и точно когато имах нужда от него. Думите на Бакман ме карат да изпитвам и преживявам всяка една емоция, по начин който никой друг не умее, защото са толкова човешки, простички, искрени и логични и абсолютно нерационални. Защото макар и да се смятаме за разумни същества, не сме. Ние сме хаос от емоции. А тази книга е като отприщен бент.

Всичко след тази книга е хаотично и подредено в същото време. Има хиляди неща, за които искам да говоря. И в същото време съм безмълвна. Мислех да ви кажа, че Бакман никога не е бил по-безпощаден и по-човечен. Ала истината, че аз не мога да приема Бени, Адри, Мая, Петер, Тео, Теемус, Рамона и всички останали като герои в книга, като характери от една история. Не мога. Те са живи и са някъде там в Бьорнстад. Не искам дори да проверявам на картата, дали Бьорнстад е истински град, нямам нужда. Без значение какво ще намеря, той е истински, неговите жители също. И те разказват своята история. Жестока и човешка. Истинска.

Не знам, дали ще мога да напиша нещо свързано и смислено за тяхната история, за чувствата, които тези страници освободиха от мен, за емоциите, които отприщиха. Надали. Аз нямам словоохотливостта на Бакман.
Ще се опитам. Може би ще има и спойлъри, не знам. Няма да имам много контрол над това, което излиза изпод пръстите ми в следващите редове.

"Ние срещу всички" ни връща на същото място, където ни остави "Бьорнстад" малко по-късно от последните думи в нея. Един град падна и се изправи, обедини се и застана срещу света, опълчи се и се съхрани. Цената беше висока, но те я платиха. Сега Бьорнстад отново пада. Тази история продължава с ясното послание, че нещо лошо отново ще се случи, някой ще умре, всички ще платят, Бьорнстад ще падне. Ще падне така, както не е падал никой друг град - с цяло сърце, с всички сили, безпощадно, безапелационно. Защото само така могат, без резерви. 
В Бьорнстад никой не иска да бъде резерва. Всеки иска да игре. Защото всички обичат хокея. Защото живеят за хокея. Или защото хокеят е средство за живот, философия, мироглед. Хокеят е това, което ни припомня, че макар всичките си нюанси, животът е съвсем простичък - две врати, два отбора и една шайба.

Всеки от жителите на Бьорнстад се бори със своето ежедневие, със своите демони и ужаси. Всеки от тях балансира като неопитен жонгльор, който прави това от твърде дълго време, без да знае как все още не е пропаднал в бездната. Всеки от тях крие по една тайна. Не от срам. А защото знае, че това ще бъде бреме за хората около него. Всеки носи кръста си мълчаливо. А с мълчанието се събира една горчилка, която нищо не може да отмие. Горчилка толкова силна и тежка, че единственото, което може да направи, е да отприщи омраза и насилие. 

Бакман вече знае историята, която разказва. Знае я още от първите редове на "Бьорнстад" и ни предупреждава, че нещо лошо се задава. И колкото и да се подготвям, през цялото време не мога да спра да вярвам, че това ще е просто заблуда. Че като в криминалните романи, просто аз няма да съм разчела правилно уликите. Но думите му не са празни приказки. 
И нещата макар и съвсем простички, не са черно-бели. Прошката и изкуплението не са едноцветни. Те имат много нюанси и ме карат да изпитам всеки един от тях. 
Тази книга те кара да свалиш бронята, да свалиш ризата и дори превръзката на още незарасналата си рана. Кара те да я оставиш гола и незащитена, дори когато си с ясното съзнание, че ще те наранят. Защото в крайна сметка осъзнаваш, че не е живот, ако нямаш доверие поне някому.

Нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед. Мира е изтъкана от вина, несбъднати мечти и безпрекусловна обич към семейството си, но също толкова лесно може да се превърне и в разярена мечка, която не би се спряла пред нищо, за да защити близките си, дори с цената на ужасна жестокост.
Ана е вярна до гроб приятелка, подкрепа и сила за Мая, дъщеря на един добър татко и един лош татко. Ана се грижи за лошият татко, за да може когато на другия ден добрият татко да се събуди с чиста риза и да вярва все още в себе си и дъщеря си. На Ана й предстои да стори нещо ужасно, което сама не би си простила никога. Ала в крайна сметка, Ана е просто момиче, което не знае как да се справи с емоциите си. 
Дори закоравелият престъпник и изявен хулиган Теему Риниус е просто хлапе с пламенен поглед и въодушевление в гласа, когато влезе в кръчмата на Рамона. 
Защото хората не са просто черни и бели. Не може в края на един живот да удариш чертата и да сметнеш колко добри и лоши неща е направил човек, и да заключиш, че е добър или лош. Животът не е счетоводна книга. 
Няма да ви разказвам колко пъти ме разсмяха и разплакаха тези хора. Ако прочетете тази история, ще ме разбере така, както аз не бих могла да ви обясня. 
Тази история говори с хиляди лица. Тя е за нас. За всеки един от нас, който се опитва да балансира между различните роли, които му се падат в живота. За жалките ни опити да намерим достатъчно време, което да прекараме пълноценно с децата си и което да отдадем на своето лично и професионално развитие. За собствените ни върхове, които трябва да покорим, просто защото са там и ни чакат.  За страха, че ще дойде момент, когато този връх вече няма да бъде там и ние безвъзвратно ще сме изгубили възможността да го покорим. За хаотичните емоции, които побъркват сърцата ни всеки ден. За любов, вина и надежда преплетени в едно. За изборите, които правим. За тези, които вярваме, че трябва да направим. За цената, която плащаме. За живота. За нашия живот.