"Мамник" - Васил Попов (Ревю)

Заглавие: "Мамник"

Автор: Васил Попов

Издателство: Ерове

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Владимир Пенев

 

Брой страници: 670

Година: 2021

Да ви призная, първоначално нямах никакво намерение да слушам "Мамник", не за друго, а защото идеята за аудио сериал ми се струваше много времеемка. През последните години не ми остава много време и възможност да слушам аудиокниги, защото по една или друга причина дъщеричката ми е често покрай мен, а повечето книги просто не са подходящи още за нейните уши. Така че си открадвам по малко време през седмицата, но определено недостатъчно за единадесет серии по час и половина всяка. После "Мамник" излезе на хартия и вълнението в интернет стана още по-голямо. Няколко книги от български автори в последните години са предизвиквали такъв повсеместен интерес и повечето от тях не успяха да ме заинтригуват особено. В такива случаи подхождам малко по-предпазливо. В крайна сметка реших, че ще го чета на хартия. И преди да си я поръчам за лятото, пуснах ей така да чуя една глава в Сторител. 

И за има-няма и месец я изслушах. Така и не стигнах до книжното тяло. Историята вътре е разказана с много желание и хубав ритъм. Диалозите също ми харесаха, не са сухи или претрупани. Репликите и действията на героите се случват естествено и непринудено. А напрежението се натрупва на равни темпове със заплитането на мистерията. Няма да бъда много разточителна. Повечето от вас вече познават сюжета. В трънското село Вракола започват да се случват странни неща. Хора изчезват, други се събуждат с необясними рани по тялото си, хората говорят, плашат се, някой се надсмиват над измислиците, а за капак на всичко действието се развива на фона на вече разразилата се ковид епидемия. 

Имаше някои дребни неща, които ми се сториха малко натрапени в сюжета, макар че разбирам тяхното присъствие. Например, част от миналото на Божана. Харесва ми това, че тя слуша рок и метъл музика и че това е средство да се подсили нейната изолация от съгражданите й, да подплати с факти, защо образът й остава толкова самотен и се превръща в аутсайдер сред своите. Разбирам я, самата аз израснах в тийнейджърските си години с музика, която мнозина около мен не оценяваха, разбира се, в не чак толкова екстремен сценарий като този на Божана. Но въпреки всичко този пласт ми се стори много преекспониран. Смятам, че останалите парчета от миналото й заедно със споменаването на това, бяха и са напълно достатъчни, за да изградят пълноценно персонажа й, както и да обяснят защо се е превърнала в човека, който е, в началото на книгата. Също така ми се стори малко съшито с бели конци колко бързо и естествено се развиха нещата между нея и Лазар, при положение че именно заради миналото си Божана има известни проблеми с доверието и аутсайдерска аура и защитна стена. Да не говорим, че и Лазар си носи своя багаж от миналото. Но предвид, че "Мамник" гравитира предимно в хорър/фентъзи жанра, не смятам ни най-малко да подлагам на съмнение и анализ всяко движение на главните герои. Още повече че съм страшно доволна от книгата. Като цяло всичко вътре беше добре балансирано и всеки от ключовите елементи получи нужното внимание от автора. 

Например, ситуацията с ковид епидемията беше много внимателно и адекватно въведена, без да се натрапва или омаловажава и беше активен фактор по време на цялото действие, който има значение за развитието и резултата от някои важни сцени. Хареса ми и това, че историята в миналото този път за разнообразие не се фокусира върху петвековното османско владичество, а върху периода след Първата световна война и последвалия я Ньойски мирен договор, както и съдбата на Западните покрайнини. Много, много ми хареса това, че емоциите бяха добре уловени и предадени чрез героите. Имаше някои откровено зловещи сцени с мамника, които ме накараха да потръпна - нещо, което ми се случва рядко. Имаше и някои много милни и красиви емоционални моменти, на отдавна чакани срещи, на откровения, на признания, на стаена болка, на отрицание, на облекчение. 

Изобщо Васил Попов разказва много хубаво и интересно, непретенциозно, като на приятел, който не е виждал отдавна. Без излишни завои и увъртания, просто разказва. А на мен ми беше приятно да чуя тази история. Прочитът на Владимир Пенев беше абсолютен удар в десятката впрочем - от хрипкавия глас на стария Волен, през свежата интонация на младите герои, до баса на някои по-възрастните.

Много неща се изписаха за тази книга, и хубави, и лоши. Всеки има право на мнение. Всеки вижда нещата по-различен начин. Аз я харесах, беше увлекателна и интересна. Има разни пропуски в сюжета, фактологията и естествената логика на нещата, но не са нищо, на което да не мога да махна с ръка и да подмина. Харесва ми и фактът, че аудиосериалът направи такъв фурор. Определено ще прочета и разказите на Попов, а "Пермафрост" мисля да я изслушам отново в Сторител. 

"Карневал" - Д.Г.Хорс (Ревю)

Заглавие: "Карневал"

Автор: Д.Г.Хорс

Издателство: Ерове

Брой страници: 92

Година: 2021

 

 

"Карневал" е първата книга на Тодор Станчев, която излиза под логото на издателство Ерове. Съдържа десет кратки разказа, които с лекота обхващат и притеглят противоположностите една към друга. 

Някои от разказите ще докарат усмивка на лицето ви, други ще проскърцат зловещо с нокти по вратата. Ще ви донесат тъга, после утеха. Но преди всичко ще ви поднесат разнообразие. Разказите от Карневала са странна микстура от цинизма на съвременното и античността на миналото, оплетени едно в друго. 

Тодор Станчев стъпва върху знанията си и създава истории около детайлите. Сещам се за онзи съвет на Краля. В който казва, че идеята е като вкаменелост. Ти си човекът, който трбва да я изкопае, изчисти и култивира. Тодор Станчев е направл точно това - превърнала е вкаменелостите си в кратки разкази.

Какво са вкаменелостите в този слупай - ами някой обичай, легенда, суеверие, някоя стара приказка, окултни предмети или изживявания. Зрънце истина, зрънце душа, понякога дори налудничава фантазия, около която се изгражда историята. Не всички разкази ми влязоха под кожата. Не всички се превърнаха в акорди. Но това ме кара да се замисля за нещо друго. Всички сме различни. А това означава, че всеки ще намери нещо за себе си сред историите на Tодор Станчев.

Силно впечатление ми направи преплитането на окултно и мистицизъм със суровата реалност. Героите на тези истории са толкова истински, колкото е и съседът от горния етаж или фризьорката ви, кредитния ви консултат в банката, хора от плът и кръв, пълни с недостатъци, особености и човечност. И в същото време се намират някъде извън времето и пространството, обсебени от своята мания, от своята същност, оголена безкромромисно пред читателя. 

Лесно е да залепим етикет на нещо, да сложим клеймо. Но истории като тези, които ще откриете сред страниците на "Карневал", ме карат да се замисля за това, колко цветове стоят зад един етикет. Кара ме да е замисля за различните лица, пред които понякога се изправя приемствеността. Колкото и шантави да са те. Колкото и да са различни от нашето собствено възприятие. Не е нужно да приемем нещата, които не разбираме, които са далеч от нас като светоглед, морал, амбиции, вяра, принципи, ценности, жекания, мании. Нужно е просто да не ги осъждаме.

"Карневал" ще ви предложи пъстър калейдоскоп от кратки истории, които ще ви провокират. По-интересно е как. 

 

***Благодаря на Издателство Ерове за предоставената възможност! ***