Книжна равносметка 2020

 

В края на всяка година правим равносметка. Понякога без дори да се усетим. Тази година беше по-различна от другите. По-особена. На някои хора им се отрази повече на други по-малко, но всички бяха по един или друг начин засегнати. Надявам се, моите думи да ви заварят в добро здраве. С останалото ще свикнем. Мисля, че тази година всички си преподредихме малко приоритетите и със сигурнст навиците. 

Моето книжно време намаля, противно на всичките ми очаквания. Работата от вкъщи елиминира двата часа, които прекарвам в път и с книга в ръка. Освен това рамките на работния ден се размиват много у дома. Лесно е да започнеш по-рано и улисан в задачи, да не усетиш кога си прекрачил работния ден с няколко часа.  Битовизмите също са повече, когато сме по цял ден вкъщи. Като всяко друго нещо и този нов ритъм има своите положителни и отрицателни страни. Времето за четене намаля, но времето със семейството се увеличи. Мога да си гушкам зверчето по всяко време на деня. А това е безценно!

Годината се отрази и на книгоиздаването. Много книги се забавиха, за някои издания се наложи да чакаме с месеци след предивиденото дата, защото просто условията не позволяваха друго. И този ритъм се наруши. Това може би ни позволи да наваксаме малко с непрочетеното у дома, макар че вероятно и вие не сте се спрели да си купувате нови книги цяла година. Изданията, които преди все сте отлагали. 

Аз определено успях да прочета някои от по-дълго отлаганите заглавия.

 "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен е едно от тях. И може би Книгата с главна буква за мен тази година. Прекрасна книга, история, което се излива върху страниците като бурното море, за което разказва. Разкошна е, абсолютно разкошна. 

Тази година направих една голяма крачка в читателския ми живот. Една голяма крачка към фантастиката, затова и на снимката ще видите няколко ключови заглавия. "Фондацията", от която съм прочела само първата книга все още. "Към Небето" е тук по три поричини, заради жанровата си принадлежност, защото всяка уважаваща себе си книжна равносметка трябва да съдържа поне един Сандерсън и защото корицата е просто жестока - абсолютно бижу. С

лагам в това число и "12 фантастични разказа с неочакван край" на Стоян Новаков и Делян Недев, защото влизат в почетанта зала на разказите, които обичам. И разбира се, черешката - списанието "Киберпънк" на ShadowDance, от което ми остават още няколко статии, но и преди да съм затворила последната страница мога да кажа, че е забележително!

Още две книги от български автори се нареждат на този рафт. "Отлъчване" на Николай Терзийски и "Тяло под роклята" на Галин Никифоров. И двамата бяха за мен орктитие през тази година. Историите, които разказват са много различни, но и двамата играят в своя собствена лига. Страхотни таланти!

Остават още няколко книги, по една от жанр:

В категорията ужаси безспорен фаворит ми е "Носферату" на Джо Хил, с която окончателно се откъсна от сянката на баща си, заяви себе си и утвърди своето място в литературния свят. Много фино и елегантно е позиционирането на Джо Хил до едно толкова голямо име като Стивън Кинг. Той едновременно отдава нужната почит към творчеството на баща си и наистина има не една и две препратки към неговите книги, но определено разгръща своите собствени идеи по свой собствен неповторим начин. 

"Сънсет Лимитид" е моята първа среща с Маккарти, но несъмнено бележита. Целият контраст, който се наслоява ред след ред, създава яркото усещане, че си сред публиката и гледаш диалога на живо. Все още ми предстои да гледам и филма. 

"Фонтани на мълчанието" пък е втората книга, която излиза у нас и която чета на Рута Сепатис и също като "Сол при солта" е много силна. Историята, която вплита, разказвайки за режима в Испания е като нежно минзухарче насред изригнал вулкан, толкова ярка и крехка.

Положението с Бакман е като със Сандерсън. Има ли поне една негова книга, излязла през годината, тя задължително влиза в равносметката. Книгите на Бакман са ми особено скъпи, те ме карат да видя по-ясно някои неща, които вече знам. Помагат ми да изплувам от собствения си водовъртеж от мисли, страхове и мечти. И ме карат да се чувствам ...не сама. Знаете, има някои страхове, които са толкова големи и едновременно толкова смешни, че не ги споделяш с никого. Но да видиш, че не си единственият, е безценно. 

"Шантарам" е тук предимно заради обема си, ей така, да се изфукам. Не съм особено впречатлена. Не бих казала че е точно загуба на врме, но определено можеше да мина и без нея. Да не говорим, че има някои особено протиоположни на моралния ми компас действия на главния герой в книгата, които ми пречат да му симпатизирам искрено и ме карат да се чувствам неправилно. 

И накрая, но не и на последно място, тук мястото си заслужи трилогията на Холи Блек за феите. Моята мрачна YA кралица е създала една  много красива, опасна и вълнуваща история с ярки и плътни образи, които ти влизат под кожата.

Има още няколко заглавия, които не влязоха в снимката, но не мога да не спомена.Като например трилогията на Алиенде "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия", които слушах в Storytel. Езикът на Алиенде е много живописен, а историите, които разказва преливат от емоции, които няма как да оставят читателя равнодушен.

 

Както и книгите на Алма Катсу, особено "Глад", за която съм

абсолютно съгласна с Кинг, че е вледеняващо зловеща. 

Искам да отбележа и началотона едно страхотно фентъзи "Войната на маковете", чиято втора част ме очаква в най-скоро време да й се насладя. Тази история определено излиза от рамката на обичайното, ако обичате кървави и много динамични фентъзита с приличен азиатски привкус - това е вашето четиво. Определно е моето!

Ако трябва да направя класация, макар че ми е много трудно, в топ 5 ще влязат:

"Ние, удавниците" от Карстен Йенсен

"Кралица на нищото" от Холи Блек

"Лисицата" от Галин Никифоров

"Фонтани на мълчанието" от Рута Сепетис

"Дъщеря на съдбата" от Исабел Алиенде

Надявам се, следващата година да е по-благосклонна към нас и като читатели, но най-вече като хора. Ако все още ви предстои да купувате закъснели подаръци - нека да са книги. В тази статия има за всекиго по нещо. Имаме нужда от повече книги. От повече думи. От повече споделени мисли. Книгоиздаването у нас тази година получи голям удар и за жалост все още сме държава, в която ресторантите са по-важни от книжарниците. 

Не искам да завършвам с толкова тъжни думи, затова ще ви пожелая да сте здрави и много щастливи. Нека 2021 година да ви донесе много радости и споделени мигове с любимите ви хора, а защо не и с любимите ви герои. Дано да е успешна и благодатна за всички. Дерзайте, мечтайте и не спирайте да четете и продължавайте да говорите с книгите, които обичате, така те ще стигнат до повече хора. Обичайте се! 

Весело посрещане на Новата година! :)

"Десет слепи срещи" - Ашли Елстън (Ревю)

Заглавие: "Десет слепи срещи"

Автор: Ашли Елстън

Издателство: Ибис

Превод: Боряна Даракчиева

Брой страници: 272

Година: 2020

Не съм чела романтична коледна история от години. Особено пък по Коледа В последните години използвам почивните дни по празниците, за да наваксам с по-тежките четива, за които не е останало време през годината. И тъй като това се превърна в своего рода традиция, реших тази зима да разнообразя или иначе казано да постъпя като нормалните хора и да се отдам на безоблачно празнично настроение с леко и забавно четиво, с топъл чай и пухкави чорапи. Така де и на мен ми се полага. И "Десет слепи срещи" се оказа идеалното четиво за този мод. И преди да пристъпя към същинската част искам  да отбележа, че определено българската корица ми харесва най-много. Улавя коледния дух и топлината на празниците. Много е сладка. Харесва ми и решението "десет" да бъде изписало словом, а не с цифра.

Историята се завърта около коледните празници и Софи, която къса с гаджето си Грифин броени дни преди ваканцията. Да се разделиш с половинката си, преди който и да е празник, е едно от най-прецаканите неща, които може да ти се случи. И определено може да ти скапе настроението. А точно преди Коледа да разбереш, че гаджето ти далеч не очаква с такова нетърпение като теб времето, което ще прекарае заедно и че дори е леко разочарован, когато разбира, че си си освободила още време специано за него. Това си е двоен удар. Всъщност голямата тъга идва от прозрението, че очевидно не гледате в една посока. Софи и Грифин са последна година в гимназията. Ученическите години приключват, следва нов етап от живота им, а те са вече от известно време заедно. Софи смята, че връзката им е улегнала и могат да пристъпят заедно напред в живота и в големия свят, който ги очаква. Да си пазят гърба един друг, да навлязат в непознатото заедно. Но изглежда на Грифин му идват малко в повече задълженията и с типичното за някои хора усещане за края на нещо значимо, му се иска да го отпразнува подобаващо, да отчете този граничен момент с нещо повече от висене вкъщи с гаджето. Да се позабавлява. Което изглежда няма как да се случи в така разумната му връзка със Софи.

Това чувство е обръщало не един и два живота с главата надолу. Понякога всичко опира до времето. Всеки от нас познава рутината в една по-дълга връзка. Отношенията вече са станали сериозни, чувствата за се доказали и като че ли нуждата да се правиш на глупак в името на другия се е поизтъркала. Няма нужда от смели решения, нито от изненади. Достатъчно е просто да си буташ камъка по нагорнището и да не излизаш от вече установения римът помежду ви. 

Софи е наранена, разочарована, ваканцията й е съсипана, а вече е късно да замине с родители си и да бъде до сестра си, за да я подкрепи в последни дни преди раждането на първата й рожба. Остава й единствено да се придържа към плана си и да прекара Коледата при баба си и дядо си заедно с останала част от шумното си семейство. 

Но когато си се родил в голямо и шантаво семейство, шансовете да те оставят на мира да си ближеш тихичко раните, са крайно нереалистични. Така че щурата й баба, предизвиква Софи и предлага да й уредят десет слепи срещи. Защото нали клин клин избивал. Това оперделено не е първото желание на Софи за празниците, нито второто, дори не е и последното. Тази абсурдна идея се нарежда в нейната класация някъде много след последното място, но кой ли я пита. Докато се усети и списъкът  е готов. Всеки роднина и приятел си заплюва по един ден, в който да й организира сляпа среща. А за Софи не остава друго, освен да се моли на по-малко изцепки и поне да опита да се забавлява. 

Ох, не знам за Софи, но аз много се забавлявах. Всичките й срещи бяха "запомнящи" се, някои неловки, други нелепи, трети - ужасни, но определено много забавни за страничните наблюдатели. Не липсваше и онази характерна за коледните празници семейна топлина, която те обгражда с меките си нишки. А аз имах нужда точно от това, особено след тази особена година. Няколко вечери, в които да се отпусна, наслаждавайки се на нейната история. Да се посмея. Да загърбя поне за няколко дни мизантропското си настроение и просто да се отпусна. Да си говоря глупости с приятелки по телефона, да си нося смешните коледни пуловери и да прекарвам, непредвидени за тази цел, части от деня в леглото с чаша топъл чай. Ей, така, напук на всичко. 

***Благодаря на Издателство Ибис за подареното настроение! ***

"12 фантастични разказа с неочакван край" - Стоян Новаков, Делян Недев

Заглавие: "12 фантастични разказа с неочакван край"

Автор: Стоян Новаков, Делян Недев

Платформа: Фабрика за книги

Брой страници: 140

Година: 2020

Рядко чета разкази. По принцип не съм любител. Разказите ме карат да се чувствам в нищото. Тъкмо си набрал инерция и свършват. Или са толкова дълги, че ти приличат на новели. Твърде описателни са. Или не достатъчно разгърнати. Изобщо разказите според мен са една от най-трудните за изпълнение литературни форми. Да намериш точния баланс във всяко едно отношение е предизвикателство. Така че, да. Рядко чета разкази. Затова си ги подбирам много внимателно. И затова често започвам сборниците с разкази с известни резерви.

Но с лекота мога да кажа, че Стоян Новаков и Делян Недев изметоха всичките ми резерви и предразсъдъци. А когато затворих последната страница, просто исках да говоря за техните разкази, да разкажа на колко се може повече хора. Заглавието е красноречиво - "12 фантастични разказа с неочакван край". Малък сборник с голяма идея. Оформлението също ми харесва. Изданието е изчистено, корицата се фокусира върху заглавието, а между страниците има много пространство за дишане. Това ми дава усещане за простор и космос. Дава ми правилната настройка, за да вляза във въображението на авторите. А то е изпълнило страниците на сборника с идеи от вида на "Какво щеше да бъде, ако..."
Всички онези алтернативни реалности, в които самите ние понякога се вкарваме, разбира се, в доста по-тривиални и битови ситуации, но дори и така, това е познат похват в съзнанието ни. 

Всеки от нас има някаква своя теория и въображаема представа за бъдещето и паралелните реалности. Веднъж пренесени върху белия лист, тези идеи се превръщат във фантастика. А фантастиката често оставя пророчески послевкус в съзнанието ни. Дали защото ние черпим идеи от нея или защото нейните заключения са толкова логично издържани, че се превръщат в най-вероятния резултат от изчисленията ни. Не знам, но връзката между фантастиката и бъдещето е неоспорима и емпирично доказана вече от някои от големи имена в жанра.

Сред страниците на този сборик ще откриете препратки към много вече добре познати идеи за бъдещето - дигитализацията, зависимостта ни от технологиите, срастването на човек и машина, развитието на роботиката и ИИ, пътуването във времето, хуманоидните роботи, постапокалиптичните общества, последствията от екологичната криза и много други класически за жанра сюжети. Но пречупени през погледа на Стоян Новаков и Делян Недев, всички тези идеи дават съвсем различен ъгъл възприятие.

Пренесени в бъщето част от разказите щриховат своята тънка ирония около някои от най-актуалните теми в България и света. Те са като вътрешна шега между авторите и читателя. А това заздравява връзката между тях. 

Особено много ми харесаха "Навременна цензура", "Ваканцията" и "Дългият път".
"Навременна цензура" ни пренася с машината на времето в къщата на Марк Твен. Пътуваме заедно с активисти от бъдещето, които трябва да получат неговото разрешение за редакцията на "ХъкФин" в бъдещето. Но как се очаква да обясните на Марк Твен, че това, което е написал, не спазва нормите за етика. Толкова е голяма ножицата между бъдещето и миналото във възприятието на расовите белези и дискриминацията генерално, че ситуацията е повече от абсурдна. И ако си мислите, че това е неочаквано, само прочетете докрай разказа. 

"Ваканцията" се заиграва с две наболели теми у нас. И не само. Това са глобални въпроси - контрола върху въглеродните емисии и туризма. Представете си едно много вероятно бъдеще, което не се различва кой знае колко и от близкото минало. Бъдеще, в което трябва да получиш разрешение, за да заминеш на почивка. И разбира се, след като си "заплатил" квотата си от въглеродни емисии.

Идеята зад "Дългия път" отново е комбинация от две често интерпретирани теми във фантастиката - бягството във виртуалната реалност, където можеш да бъдеш когото си поискаш и разбира се последствията, които произтичат от подобен вид фаустовска сделка. 

Сега си давам сметка, че и трите разказа в известна степен  отразяват актуалната действителност, която лесно може да се превърне в плашещо бъдеще. Липсата на реална комуникацията помежду ни, желанието да постигаме лесно целите си, да получим пълна свобода дори на цената на анархия, да оставим консумарторското ни общество да погълне съществуването на индивида, темите за различността, еманципацията и расизма.

Поначало фантастиката ни позволява да мечтаем неограничено и с това има идеята да предсказва бъдещето и да ни предпазва от най-големите катастрофи, които поведението ни днес може да предизвика утре. Тези разкази не очертават границите, те само задават посоката на евентуално развивитие и това им е най-хубавото. А туистът на неочаквания край определено им придава характер  и изтиква читателя от пунктираната рамка на фантастиката, чертаейки небивали фигури в ума му.

Повече за разказите  - откъси, интервю с авторите и ревюта може да намерите на сайта - https://www.fictionstories12.com/

Ако сте фен на фантастиката - то е ясно, препоръчвам ви ги. Ако сте далеч от фантастиката обаче пак ви ги препоръчвам. Вътре ще откриете интересни идеи, които се закачат за съвремието ни, поднасят ни интересна гледна точка и звучат плашещо реалистично, нищо, че в основата си са фантстични. Четат се бързо и леко, написани са увлекателно, а под фантастичните си пластове, дълбаят дълбоко в съвременното ни общество. 

***Благодаря на Стоян Новаков и Делян Недев за споделеното фантастично пътуване! ***