"Роботите на зората" - Айзък Азимов (Ревю)

Заглавие: "Роботите на зората"

Автор: Айзък Азимов

Издателство: Елма

Превод: Мая Сиемонова

 

Брой страници: 384

Година:1993

 

  Не си говорим често за класиците в научната фантастика. Изобщо като цяло научната фантастика често остава някъде в сянка у нас. Като човек, който все още смята себе си за прохождащ читател в жанра отдавам това на факта, че и представата на много читатели за жанра е неточна. Поне такъв е моят личен опит. Винаги съм приемала този жанр за трудно смилаем, сух и скучен. Такива са били очакванията ми. Въображението ми стигаше до там, да си представя стар-трекоподобни истории с безкрайни описания на извънземни раси, които никога няма да запомня и сложни плетеници от измислени научни факти, които никога няма да разбера. Чуя ли научна фантастика и не мога да избягам от мисълта за космически кораб и някакви интервселенски приключения, които със същия ефект можеше да си се развиват и на Земята или в някой интересен фентъзи свят вместо това. 

Грешала съм много. Научната фантастика е жанр, който дава изключително широк спектър за развитие на сюжета, за изграждане на светове, за създаване на общества и всичко това е подчинено на логиката. Като фентъзи, само че с изискването да има смисъл и логика. Две от любимите ми неща комбинирани в едно.

Но стига лирични отклонения. Третата книга от поредицата за Позитронните роботи на Азимов, "Роботите на зората" отново ни среща с детектив Илайджа Бейли. Помните ли го? Среден на възраст, винаги сериозен землянин, който меко казано не харесва роботите. Или поне това беше така преди. Сега декетив Бейли е поизгладил противоречията си и е поразширил светогледа си. Буквално.

Илайджа Бейли се върна с почести на Земята след разрешаването на случая в Солария. И се е превърнал в нещо като знаменитост след създаването и излъчването на хипервълновата драматизация по събитията от последния му случай. Всички в галактиката са я гледали. Детектив Бейли е известен на всички планети. Но ако си мислите, че това го е накарало да се самозабрави, лъжете се, той си е  все така кисел, дръпнат, несговорчив и недружелюбен тип. Така че когато го изпращат отново на мисия в космоса. Този път на Аврора, за да разследва убийството на робот, от чийто изход ще зависи бъдещето на Земята и нейните възможности за експанзия, представите си колко радушно приема назначението си. 

 

В същината си това е криминална история. Също както и предишните. Съвсем класическа - убийство, необичайни обстоятелства, противоречиви доказателства и теории и неразрешима на пръв поглед загадка. Хуманоидният робот Джендър е доведен до състояние на самоизключване, което не е предизвикано от каквато и да била външна намеса. Единствената реалистична работна теория по случая е, че у него е бил предизвикан конфликт, който го е поставил в състояние, в което да не може да вземе решение как да постъпи, защото каквото и да направи ще наруши в еднаква степен законите на роботиката. Но да се постигне подобно нещо с хуманоиден робот като Джендър е задача възможна единствено за неговия създател  - светилото в роботиката на планета Аврора - д-р Фастълф. Но той, разбира се, отрича да е извършил подобно нещо. И за да докаже невинността си кани детектив Бейли на Аврора  с молбата да разследва случая и да докаже невинността му. 

Тежестта, която ляга на плещите на Илайджа е огромна. От изхода на този случай зависи, дали на Земята ще бъде позволено да участва в бъдещата експанзия на други планети или земляните ще бъдат обречени завинаги да чезнат под своите задушни похлупаци. Това е нещо, за което Илайджа ще се бори със зъби и нокти. Но нищо не е толкова просто, колкото изглежда. А плетеницата от събития и идеи, които Азимов е създал е отново забележителна и истинско удоволствие за читателя.

Криминалните истории днес обикновено са съпроводени с много екшън, напрежение, изобщо рядко минават без сериозна нотка на трилър или дори психотрилър в себе си. Защото съгласете се, на всеки би му омръзнало да чече четиристотин страници разпити и дедукции. 

Ами не, оказа се, че много зависи кой е написал тези четиристотин страници. Изпитвам дълбоко уважение към таланта на Азимов, към майстоството му да изгради толкова интересно разказана история, макар и в рамките на няколко срещи и разпити между детектив и потенциални заподозрени. Наравно с това успя да изгради пълноценен образ на Аврора и авроранците като общество, политика, свят, порядки, традиции, структура - всичко това без да се впуска в излишни описания.

Удоволствие е, човек да следва стъпките на Илайджа и да бъде част от този свят.