понеделник, 6 април 2015 г.

Рансъм Ригс и чудатите снимки от дома на мис Перигрим

Историята за Джейкъб и домът на мис Перигрин ме остави с противоречиви чувства. Самата история не е от най-оригиналните или завладяващите, които съм чела, но чудатите черно-бели фотографии й придават по-наситен вкус. Предполагам въпрос на нагласа и очаквания. Книгата започна с едно засилващо се чувство за зловеща атмосфера, тайнственост и мъгла, която се опитва да те погълне в гъстотата си. Фотографиите допълнително засилиха нагласата ми към предстоящото. За кратко дори ми напомни малко на Патрик Нес с неговата трилогия за хаоса. За кратко. Дали защото подсъзнателно направих аналогия с Нес, а това обикновено е пагубно, защото ...ами защото Нес си е Нес - поне в моите очи или защото очакванията ми бяха различни, това се промени.
Featured image
Изведнъж тягостната атмосфера се разсея като облак. Мистерията се разкъса тук-таме и пипалата й бавно пуснаха геройте пред очите ми, за да започнат сами да разказват историите си. 
Сякаш изведнъж цялото настроение, впечатление и внушение на книгата се промени. Мрачната и загадъчна книга с чудати фотографии, които изпълват въображението ми с образи, изведнъж се превърна в обичайно приключение с деца. И макар да не отговори на очакванията ми, не мога да отрека, че Историята в снимки беше заразителна, придаде особена магия на повествованието и я направи някак по-реална и по-истинска в ръцете ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...