неделя, 5 март 2017 г.

Емоции събрани в "Часовете" на Кънингам

Не съм чела нищо от творчеството на Вирджиния Улф, макар отдавна да искам. Все има нещо, което я измества от настоящите четива. Попаднах на "Часовете" съвсем случайно и я погълнах буквално за някоко часа в колата, докато пътувахме за и от родния ми град обратно към София. 
Словото на Майкъл Кънингам просто се излива от страниците на това книжле, толкова гладко и напевно, като една дълга извивка от великолепна ария. 

Книгата може да се опише повече като емоция, отколкото като история. В действителност почти нищо не се случва. И да, описанията преобладават над пряката реч и действието. Но въпреки това четенето й не дотежава. Напротив, думите се плъзгат с лекота и грация, която на мен ми допадна.

Три са главните героини на Кънингам. Три силни жени, които живеят в различно време, стил и среда. "Часовете" проследява емоционалното състояние и вътрешната борба в преломен за тях момент.

Вирджиния Улф е първата героиня, с нея започва и книгата. Авторът е избрал нейното самоубийство за отправна точка на своя роман. После ни връща назад в ретроспеция и разказва за един кратък момент от нейния живот, когато тя се възстановява и опитва отново да пише, усамотена в покрайнините на Лондон, заедно със своя съпруг Ленард. А малобройните ситуации, в които я поставя авторът имат за цел по-скоро да покажат нейното състояние на духа, да разкрият мислите и чувствата й, отколкото да я провокират към активно действие. Не това усамотение обаче иска Вирджиния. Тя копнее за шумните улици и пълсът на Лондон, който сякаш тече и в нейните вени, блъска неспокойно като кръвта в тялото й. 
Клариса Воън се преплита с образа на Клариса Далауей от романа "Мисис Далауей" на самата Вирджиния Улф, както и с образа от романа на своя близък пирятел творец Ричард, за когото тя организира парти по случай неговото награждаване в областта, в която твори. Нейната спътница е живота Сали и любовта между двете е една от главните теми в книгата. Но не и като като разнищване на връзката индивид-общество, нито като морален или емоционален анализ, а като символ на едно от най-прекрасните чувства, на които е способен човек - свободата да обичаш и щастието да бъдеш обичан.
Лора Браун заварваме бременна, в компанията на любящия си съпруг, герой от войната и боготворящия я й три годишен син - Ричи. Заобиколена от този на пръв поглед идиличен домашен уют, Лора всъщност подобно на своите сестри по роля в книгата се намира на кръстопът. От една страна тя има това прекрасно семейство, което я обожава и боготвори, което я обгрижва с цялата обич, на която е способно, от друга страна едно малко дяволче чепка със своя тризъбец в сърцето й. Една открадната целувка от нейната приятелка Луси не й дава мира, а желанието да избяга за няколко часа от този идеален живот взема превес в живота й. Везните се клатушкат и Лора е на ръба, изпълнена с противоречиви чувства, еспособна да реши как да постъпи. да се отзове ли на този див повик на сърцето или да постъпи разумно.
И това не е единствената връзка между трите жени, но тази малка изненада ще оставя на вас. Или поне на теи от вас, които решат все пак да й дадат шанс.
Книгата е някак разхвърляна. Трите истории вървят паралелно, но докато чета у мен остава чувството на обърканост. Двеста страници се опитвам да проследя връзката между Вирджиния, Клариса и Лора, докато едва в края на книгата пъзелът се подреди и всичко придоби смисъл.
Пак казвам това е по-скоро книга-емоция, отколкото действителна история и не мисля, че би се харесала на всички. 
 "Часовете" не претендира да бъде шедьовър, изобщо е много далеч от тази категория, но лекотата, която се плъзга между страниците я прави приятно изживяване. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Част от мен ще остане завинаги в "Лабиринтът на духовете"

"Ще се върнете ли някой ден в Барселона? Магьосница е тя, знаете ли? Влиза ти под кожата и никога не си тръгва..." Дълго време ...