Съвсем кратко след първата ми среща с Легион, Студио Арт Лайн ме изненадват с продължението й за голямото у дългоочаквано посещение на нейния автор в България. И въпреки че "Легион: На една ръка разстояние" е продължение на предшественицата си, тя може да бъде самостоятелно четена. Сандерсън се е постарал да вметне някои обяснителни изречения, които ни запознават накратко с личността на Стивън Лийдс или както още бива наричат - Легион, без тези кратки вметки да стават досадни и да оставят усещането, че препрочиташ предишната книга.
Няма точно обяснение за психичното състояние на Стивън Лийдс, някои го определят като побъркан гений, дурги като шизофреник, трети смятат, че личностите, които вижда, са призраци, но в действителност никой не е наясно какво точно предствляват илюзиите му.
Сандерсън очевидно харева идеята за различните начини на съхраняване на информация. В поредицата "Мъглороден" има един мой любим типаж - Сейзед, терински Пазител. Неговите ферохимични способности му позволяват да съхранява различни неща в определени за тази цел металоеми - от сетива като зрение, слух и обоняние, през качества като сила и бързина до съвсем тривиално нещо като информация. Ако трябва да определя какво представляват неговите илюзии, бих ги окачествила като съдове за съхранение на информация. Всеки път когато Стивън Лийдс натрупа достатъчно знания в дадена област, той създава във въображението си нов аспект - личност, която да съхранява тази информация за него и да му я подава при необходимост.
А със знанията се трупат и аспектите - 47 за да бъдем точни. Сигурно изобщо не е лесно да си представяш 47 илюзии, всяка със своите странности, лични белези, характер и особености, които я карат да изглежда истинска. Така че главоболието, което го спохожда от време на време, е съвсем обяснимо предвид този факт.
Стивън Лийдс се занимава с необичайни случаи. Когато не знаеш към кого да се обърнеш, защото това, което искаш да разкриеш е налудничаво, напредничаво и изобщо смахнато и дълбоко конспиративно - Легион е твоят човек. И този път кашата, в която го забъркват (наистина, този път не беше по негова вина) е уникална и дори на моменти нелепа. Но пък залогът е голям, а заплащането - добро, защото все пак никак не е лесно да осигуриш комфорт на 47 аспекта - самолетни билети, лимузини, джипове, оргомна къща, в която всеки да има собствена стая, защото колкото повече аспекти се струпват на едно място, толкова по-трудно му става да се справя с цветното им присъствие. И този път едва ли би се оправил без помощта на неизменно съпровождащото го трио - ерудираният и сякаш притежаващ безкрайна обща култура Тобиас, психоложката Айви, която му помага да се справи с цялата тази лудост в главата му, макар самата тя да е част от нея и Джей Си, който така и не си избра какъв ще е - тюлен, рейнджър, времеви реинджър, рейнджър от бъдещето, изобщо всичко друго, но не и това, което в действителнйост е - илюзия.
Сандерсън не изпада в излишни подробности. Просто ме изумява чувството му за мярка, когато става дума за създаване на истории. Представете си в какъв бъркоч би се превърнала тази книжка, ако в кратките си 150 страници (дори да бяха двойно, дори да бяха 300), той бе решил да ни запознае с всичките 47 аспекта на Лийдс.
Двойно повече удоволствие с Легион от предишния път и пак не ми стига. Криминалната нишка, около която се върти сюжетът, е доста банална, но ироничните и свадливи подмятанияя, които аспектите на Лийдс си подхвърлят един на друг и заедно към него, я правят изключително увлекателна и ме кара не един и два пъти да се кискам, докато чета.
Ако сте харесали първата книга, не пропускайте и тази. А аз очевидно няма да се спра, докато не изчета Сандерсън от корица до корица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар