"Пепел в снега" - Рута Сепетис (Ревю)

 

Заглавие: "Пепел в снега"

Автор: Рута Сепетис

Издателство: Сиела

Превод: Явор Недев

 

Брой страници: 352

Година: 2021

 

Често казвам, а може би и вие, много ми е трудно да пиша за тази книга. Но това не е точно така. Не ми е трудно да пиша за книги, разказващи истории от Втората световна война. Трудно ми е да отделя, да преглътна емоцията и да напиша нещо по същество. Сега се чувствам по същия начин. Сядам пред белия лист и в ума ми също е бяло. А в сърцето ми бушува цяла палитра от емоции - тъга, гняв, съпричастност, споделеност, обич. 

Истории като тази на петнадесетгодишната Лина са трудни за четене, трудни са и за разказване. Но също така са и от онези, които искаш да споделиш, за които искаш да говориш. 

Чета резюмето на задната корица на книгата. Прочитам го за пръв път секунди преди да започна самата книга. Това се случва често при мен, особено с автори, като Рута Сепетис, които вече съм чела и чието творчество познавам донякъде. Последните редове в анонса казват "В романа „Пепел в снега“ Рута Сепетис ни прави свидетели на мъчително пътешествие, проточило се над 10 години и над хиляди километри."

 

Десет години. Смятам на ум. А после отгръщам прелиствам книгата, чета хронологията в началото и поглеждам номера на последната страница. Това е една кратка история, описваща много дълго и тежко пътуване. Забелязали ли сте, че историите, разказващи за преживяванията на отделния индивид в годините на войната, особено оцеляването му в концентрационните лагери, са много кратки. Във всеки случай много по-кратки от историческите книги описващи този период. Без значение какво ни обещава корицата, тези истории рядко са красиво написани. Авторите обикновено използват телеграфен стил, който понякога кара емоциите да изглеждат плоски, двуизмерни, плитки. Това не смекачва ужаса от прочетеното. Преполагам всичко зависи от това, на кое ниво на жестокостта е решил да слезе автора. Колкото по-дълбоко в смъртта затъва книгата, толкова по-съобщителен е стилът на писане. Струва ми се и логично да е така. Как да пишеш красиво, когато разказваш за една от най-мрачните и жестоки страни на човешката душа. 

 

Историята на Лина не прави изключение. Тя е мрачна, жестока, изпълнена с бездушие и страх. Това е историята на едно петнадесетгодишно момиче, което е изтръгнато от топлината дома си и е хвърлена в мръсните вагони, водещи към поредната студена миризлива дупка, която руснаците са решили да наричат трудов лагер. (Забравих да спомена) Ако по нещо историята на Лина се различава от повечето подобни е, че тя не отпътува за немски концентрационен лагер, а за руски. Всеки нов вагон, всеки нов лагер я изпраща все по на север, все по-навътре в сърцето на зимата. Условията за оцеляване стават все по-трудни, храната все по-оскъдна, за лекарства или дрехи не може дори и да става дума. Единственото важно нещо е семействата да останат заедно. Хората да останат живи. 

 

Да попаднеш в този ужас е жестоко, без значение на колко години си, макар и различните възрасти да носят различни кошмари със себе си. За Лина това е възрастта на бунтарството. Възрастта, в която децата започват да се опълчват на родителите си и да изграждат собствената си среда и да се изграждат като личност. И Лина въстава. Но не срещу родители си, а срещу тази тежката и бездушна преса на войната. Лина е непримирима. И в думите си, и в държанието си и в мирогледа си. А рисунките, които тайничко крие във всеки нов лагер са нейното оръжие, символът на нейния бунт. 

 

Ала войната е дълга. А кошмарът, в който живее Лина не свършва заедно с войната. Групата на Лина продължава да живее в този ад години след края войната. Насред ледената пустош. Твърде слаби, твърде изтощени и болни да се съпротивляват. Твърде слаби да се освободят. Задружни в страданието си. Всеки подхранва с трохи надеждата на другия, защото това е единственото, което им остава. А суровата зима и жестоките войници отлющват ден след ден парченца от тази надежда , като листи от скицник. Докато накрая единственото, което съхранява спомена за света са именно рисунките на Лина. Нейният бунт, отпечатан върху откъснатите страници от живота й.