"Гардеробът" - Олга Токарчук (Ревю)

 

Заглавие: "Гардеробът"

Автор: Олга Токарчук

Издателство: ICU

Превод: Крум Крумов

Брой страници: 64

Година: 2022

 

Олга Токарчук е едно от големите имена на съвременната световна литературна сцена. Дом за нейните книги у нас създадоха ICU, превръщайки четенето им в преживяване. Сборникът с разкази "Гардеробът" е първата ми среща с Токарчук. 

Да си призная, винаги ми е било много трудно да пиша за разкази. Трудно ми е да усетя баланса между това да не кажа твърде много и да не кажа твърде малко. Разказът е забележителен жанр. Трудно е да побереш цялата вселена на въображението си в пет страници с думи. Олга Токарчук изглежда обаче не изпитва такива затруднения. Нейните разкази са вселени. А между кориците на тази малка по обем книжка са се сгушили тъкмо три -  „Гардеробът“, „Стаите“ и „DEUS EX“. 

"Гардеробът", който е дал и заглавието на сборника, е убежище за душата. Гардеробът е просто вещ, нали така, просто мебел. Новата вещ в дома на една млада двойка. Вещ, чието присъствие постоянно расте и като че издиша възхдуха в малката спалня. Докато един ден младата жена не прекрачва неговия праг и не открива паралелен свят. Свят, който най-после може да й даде убежище от тегобата на собственото й съществуване. Всеки от нас има по един "гардероб" в дома или в ума си. Всеки от нас избира кога да влезе в него и колко дълго да стои там. И рано или късно идва момент, в който всеки от нас избира, дали това ще бъде бягство от или към себе си. Изумително е, колко много идеи и въпроси събужда един толкова симплистичен на пръв поглед разказ. Още от първите изречения и вече съм почитател на Олга Токарчук. 

Вторият разказ от сборника предлага не по-малко сложна детелина, само че този път не от въпроси, а от характери. "Стаите" в Хотела, главен герой на този разказ, са своеобразна метафора на човешкия характер. Тук зад всяка врата се крие нов, различен човек. Хаосът и непостоянността в някои от стаите се противопоставя на редът и предвидимостта в други. Всичко това се обвива в пашкула на една работна смяна. Една камериерка, която сваля собствената си кожа, за да облече безличната униформа на Хотела, да се слее с персонала, да се изравни с дизайна и мебелировката, за да попие от атмосферата на всяка отделна стая, на всеки посетител. И колкото и да е банално накрая,оставайки сама с мислите си, се питам "Не сме ли всички гости на тази земя?"

 

 

"Deus Ex" завършва сборника превръщайки ни в богове, разгръшайки пред над съвсем нова отделна перспектива. Героят на историята Д. създава светове във виртуалното пространство. Той държи в ръцете си въздесъщата сила на съзиданието. Олга Токарчук открехва вратата към неговата стая и мястото, където великата сила на сътворението гради и руши офиси, домове, светове, там, където дава и отнема живот. Оставя ни да опитаме от опиянението, което тази въздесъща сила носи, оставя и една хладна тръпка да полази в душите на чувствителния читател, за да усети и тежестта от другата страна на монетата, а именно - отговорността. 

Да, сега разбирам това почти граничещо със сектанство почитание към творчеството на Олга Токарчук. Не съм сигурна къде и как, но ние с нея ще продължим да се срещаме.