Заглавие: "Сърца за изтръгване"
Автор: Борис Виан
Издателство: Христо Г. Данов
Превод: Андрей Манолов
Брой страници: 176
Година: 1981
Рядко препрочитам книги. Има толкова много книги, които искам да прочета, че винаги ми се е струвало като неоправдано време, да се връщам отново и отново към някоя история. Но има книги като тази, които ме притеглят обратно към себе си.
Борис Виан е явление в световната литература. Неговите творби са сюрреалистични, на места претрупани като изящна дантела и много въздействащи. Повече от десет години след първия прочит се връщам отново към "Сърца за изтръгване". Харесвам всичко, което съм прочела от Виан, но "Сърца за изтръгване" има специално място в списъка ми с любими книги. Емоциите, които тази книга събужда са наточени като бръснач и Виан няма никакви предразсъдъци или задръжки да реже с този бръснач безмилостно недъзите на обществото, на семейството, на емоционалността ни и на човешката природа.
Самият Виан е много неща - музикант, преводач, журналист, инженер, сценарист, критик, писател, но нищо от тази информация не може да ме/ви подготви за това, което ще откриете между страниците на "Сърца за изтръгване". Ако трябва да поставя някъде акцента, бих казала че долавям най-силно във всичките му творби онази ненавист, онази непримиримост към най-мрачните кътчета на човешката душа. И в "Сърца за изтръгване" тази идея тържествува над всичко. Не мога да ви въведа в сюжета и да обясня защо - тя е абсурдна, дълбоко неморална, изобличаваща, безчувствена и провокираща.
Но не е скандална, като Уелбек например, който има за цел да шокира. Думите на Виан не се натрупват като структурирана целенасочена творба. По-скоро като болка излята пред света, оголена до кокал рана, в която Виан бърка безскрупулно.
Образите му са гротескни, а действията им на пръв поглед ирационални, неразбираеми за нас, нелогични, изопачени и доведени до абсурдност. За да заковат и последния пирон в ковчега на човешката съвест.
Какъв би бил светът, ако нямахме съвест, ако не носим отговорност за собствените си решения, ако ни бъде отнето правото на собствен избор. Този роман няма граници, няма рамка, няма начало и край, няма врата, която да затвориш след последната страница. Жестокостта му остава да витае свободна след последните думи, все още жива и неуморна. Винаги там в задните кътчета на ума ми, постоянно напомняйки за себе си. Разпъва читателя на кръст между невъзможния избор, дали да живее спокоен безсъвестен живот или да заеме мястото на лодкаря и да вади мършата от реката със зъби, докато някой друг не развие съвест по-силна от неговата.
Разбирам защо малко хора се осмеляват да пишат за тази книга. Давам си сметка, че и моите мисли са много разпилени и трудни за смилане, ако човек не е чел книгата. Затова мога само да ви кажа, прочетете я. Не знам, дали ще ви хареса, но ще ви жегне, ще ви предизвика, ще ги погнуси, ще ви огорчи, ще ви свали на земята и ще ви накара да си дадете сметка за реалността. А всички имаме понякога нужда от това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар