"Шепотът на черепа" - Джонатан Страуд (Ревю)

 

 

Заглавие: "Шепотът на черепа" (Локуд и Сие, #1)

Автор: Джонатан Страуд

Издателство: Artline Studios

Превод: Цветана Генчева

Брой страници: 386

Година: 2020

"Шепотът на черепа" е втора книга от приключенията на агенция "Локуд и Сие" от едноименната поредица. В първата част Луси откри своя нов дом в Лондон при Локуд и Джоржд, ставайки част от  тяхната наистина малка агенция за борба с призраци. Преди да продължим, малко контекст и предистория в случай, че не сте чели още първата книга. Преди някакъв х-брой години се е появил проблем с паранормалната активност, който Джонатан Страуд е избрал много оригинално да кръсти Проблемът. Появата на призраци и неспокойни духове, които плашат и тормозят хората, се увеличава драстично - до степен, в която трябва да бъдат взети мерки. И тъй като единствено децата/юношите са тези, които усещат и виждат призраците, те са и единствените, които могат да се борят с тях. Затова се сформират агенции от младежи за борба с паранормалната активност.

(Следва малък спойлър от предишната книга, няма как.)
В предишния "епизод" Луси, Локуд и Джоржд победиха, разбира се, много силен призрак, което помогна на техния разраснал се с 30 % екип да се стикова малко по-добре и да намери подходящ ритъм на работа, който да опази всички живи, засега. Също така стана ясно, че Луси има големи заложби, но тук няма да изпадам в подробности, за да не ви спойлна още нещо. О, да, и един череп в буркан започна да й говори.


В първите страници на "Шепотът на черепа" (вече сте се досетили, че става въпрос за същия череп и че очевидно той ще е важен в тази част) заварваме екипa на "Локуд и Сие" по време на задача, с която не се справят особено блестящо и позволяват на конкурентната агенция Фит да им измъкнат славата изпод носа. А това от своя страна води до един безумен облог между двете агенции, които са отколешни съперници. Облог, който типично по момчешки, е свързан с публично унижение и обещание за вечна слава.

И когато новият случай чука на вратата, буквално, всички са наострили саби и са готови да се впуснат в състезанието. Втората книга е също толкова добра, колкото и началото на историята - динамична, интересна, пълна с напрегнати ситуации, остроумни диалози и много пъстри образи. Луси изглежда е успяла да загърби миналото си, поне засега и да се почувства у дома си сред новото си семейство. Все очаквам в някоя от следващите книги да й се наложи да се противопостави на миналото си по един или друг начин. Но засега сме фокусирани върху настоящето. Способностите на Луси продължават да се разгръщат и тя е едновременно уплашена и развълнувана от този факт. Успяла е да установи някаква здравословна рутина с Джордж, който не й беше особен фен в първата част, а Локуд си остава все така мистериозен. За капак на всичко и този злобен череп не млъква и постоянно се опитва да сее раздор в малкото им семейство.

Да си призная диалозите с черепа са ми любими, той е дребнав, злобен и притежава учудващо интелигентно чувство за хумор,  като за призрак. А по-важното е, че разбира неща, които би трябвало да са извън обхвата на неговото знание и благодарение на това успява да подлее вода в отношенията между Луси, Локуд и Джордж, излагайки ги постоянно на опасност. Случаят, по който работят е пряко свързан с предишния му господар, от времето, в което е бил нещо повече от череп в буркан (предполагам). Което означава, че разполага с жизненоважна информация, от която младите  агенти със сигурност биха искали да се възползват, особено имайки предвид какво е заложено на карта (а именно, глупавото състезание с агенция Фит, е, разбира се и живота на много хора, но това са подробности). Естествено, черепът избира сам какво и кога да сподели и макар да не ги лъже директно, поднесена по този начин и в определен момент, информацията, която споделя с тях, често им причинява повече беди, отколкото да им помогне в действителност.

Луси, Локуд и Джордж ще трябва този път да удържат няколко фронта и единственият начин да го направят е да имат силна връзка на доверие помежду си, а това е много трудно, когато толкова много тайни ги разделят. Още повече докато подмолния череп не спира да нашепва в ухото на Луси, подклаждайки огъня на недоверието.
Джонатан Страуд е страхотен раказвач, а това, което ми хареса най-много е, че остави жесток cliffhangerв края на книгата, като в същото време даде пълна завършеност на сюжета и случая. Много хитро от негова страна. Страшно ме човърка да видя какво се случва в началото на следващата книга. Отдавна не ме е бъгвала така книга. Но да си призная това усещане ми харесва, ще изчакам малко преди да повдигна завесата на "Кухото момче".