Заглавие: "The Sandman. Господарят на сънищата"
Том 1: Прелюдии и ноктюрни
Автор: Нийл Геймън
Издателство: Artline Studios
Превод: Здравко Генов
Брой страници: 240
Година: 2022
Този комикс е шедьовър. Не съм от най-големите фенове на Нийл
Геймън, макар че уважавам творчеството и идеите му. Досега любимата ми
негова книга, беше "Добри поличби" и вероятно заради съавторството на
Тери Пратчет. Но този комикс е нещо друго. Идея, изпълнение, арт,
ритъм, тайминг, всичко между двете корици си е на мястото. Разбира се,
историята е най-хубавото. Един злощастно протекъл ритуал, опит да бъде
призована и хваната в капан Смърт от Безкрайните, се обърква и вместо
нея в капана попада нейния брат Сън. Близо сто години Сън линее в капана
на хората и чака търпеливо - не преговаря, не отговаря, не проговаря.
Чака. Чака момента. Чака своя шанс. А през това все хората по цялата
земя изпадат в сънна болест, неспособни да се завърнат от страната на
сънищата. Милиони животи пропадат всяка минута. Щетите са нанесени. И
когато най-накрая Сън успява да се освободи осъзнава колко жестоко се е
объркало всичко, осъзнава колко много е пострадало неговото измерение.
Кралството на съня се руши и неговите обитатели чезнат в забвение,
изоставени от своя господар. Сто години са прашинка във вечността за
Безкрайните, но както сам ще осъзнае Сън, в света на смъртните сто
години са много време и могат да се случат много неща. Животът на хората
е кратък и динамичен. Ние не можем да си позволим да чакаме един век в
забвение, ние се борим със зъби и нокти за всяка глътка въздух, за всеки
ден, за всеки миг.
На Сън му предстои да се пребори с
последствията от отсъствието си, да открие отново предметите, в които е
вложил своята сила - маската, торбичката с пясък и рубина, за да
възстанови отново света на сънищата и да възстанови баланса в света на
смъртните.
Нийл Геймън е намерил изключително стилен,
интелигентен и интересен начин да засегне вечните теми - цената на
живота, човешките грехове, тежестта на времето. На мен лично и арта на
комикса ми харесва страшно много. Но това, което ме превръща в
безапелационен фен на Сандман е въображението. Една от ключовите
съставки на любовта ми към четенето е въображението. А в този комикс то е
непресъхващ извор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар