"Цар Плъх" - Джеймс Клавел (Ревю)

 

Заглавие: "Цар Плъх"

Автор: Джеймс Клавел

Издателство: Ciela Books

Превод: Станислава Вергилова

 

Брой страници: 496

Година: 2022

 

Чанги е остров в Сингапур, на който се намира едноименния лагер за военнопленници по време на Втората световна война, управляван от японците. Чанги е сцената, на която се развива действието в романа "Цар Плъх" на Джеймс Клавел. 

Животът в лагера е като затворена екосистема, която сякаш се управлява и регулира от самосебе си. Сложна плетеница от военна йерархия и умения за оцеляване определят взаимоотношенията и веригата на командване в лагера. 

 

Питър Марлоу, британец, е потомствен военен (лейтенант), за когото това не е просто препитание, професия или работа, а въпрос на лична и семейна чест. За него да бъде военен е дълг и ценност. Това до голяма степен изтъкава неговата личност, неговия характер и най-вече поведението му. 

Престоят му в лагерът Чанги е преживяване, с каквото не се е сблъсквал никога и за което няма подходящ наръчник или инструктаж. Ценностната му система и принципи са в постоянен разрив с живота в лагера и поради тази причина, пред него изникват редица морални дилеми сред които и запознанството му с Царя. 

Царят от своя страна остава неназован през цялото време освен с прозвището си, чина (сержант)  и народността си (американец). Възможно е в края на книгата да е споменато името му, но ако е така, това обезличава неговия образ и аз очевидно съм отказала да запомня този момент. Не мога да възприема Царя като нещо различно от това, което е  - хитър, предприемчив, находчив човек, който не се свени да интерпретира и използва ситуацията в своя изгода

Царят е събрал около себе си група от хора, които са му полезни, които използва, които възприема като "свои" и за които се грижи. Обича да показва превъзходството си, но не толкова като суета, колкото като белег на власт, който му позволява да защитава позицията си и който кара хората да искат да бъдат част от неговото обкръжение. Царят забелязва Питър Малоун и осъзнава, че младият мъж може да му бъде от полза. Взаимоотношенията им започват базирани на дребни услуги и постепенно прерастват в приятелство, което няма нужда да бъде назовано с тежки и тържествени думи. Нищо в лагера няма нужда от подобни категории. 

 

Познанството му и взаимната работа с Царя от своя страна поставят Питър често в сериозни морални дилеми. От една страна той трябва да наруши някои от собствените си принципи, защото общите му дела с Царя го изискват, колкото и да това да е трудно и мъчително за него. От другата страна на везната е приятелството му с този човек, което за него е ценност само по себе си. Истината е, че затвореният климат на лагера не позволява на човек да пренесе ценностите и личните принципи от външния свят. 

Разговорите между двамата са безкрайно интересни и показват на моменти като торнадо затворено в буркан, разликата в мисленето на британците и американците и как е възможно да говорят един същ език и да не разбират и думичка, от това което има казва другия. 

Свикнали сме историите за лагерния живот да бъдат тежки, изпълнени с насилие, жестокост и унижения. Не казвам, че животът на военнопленниците в Чанги е песен. Храната е оскъдна, условията са ужасни. Но не това е акцентът, който Клавел поставя в своя роман. И това едно от нещата, заради които тази книга е шедьовър. Акцентът е върху хората и живота им в затворената микровселена на лагера. Новините са нещо външно, нещо забранено и нещо важно, но те остават някак далечни. На преден план е изведено съществуването и взаимоотношенията вътре в лагера - сделки, борба за надмощие, комар, сблъсък на характери, на идеи, дребни шмекерии, малките победи и големите загуби. И всичко това е вълнуващо. 

 

Края на книгата е съвършен. Има хубава емоционална сцена, която построява моста с външния свят за всички тези мъже, затворени години наред в Чанги. Моментът, в който те най-накрая имат достъп до пощата, писмата от любимите им хора, които не са достигнали до тях, новините, които чакат, изолацията, която свършва. Както и шокът и страхът от мисълта да се завърнат в един свят, който е бил чужд за тях в продължение на месеци или години. Завръщане, което са чакали и желали с цялото си сърце. И какво означава за всеки от тях това. Много силен край. 

 

Много трудно се пише за класики и рядко си го позволявам, но истината е, че понякога забравяме да си говорим за тях. А тези книги са разкошни. Препоръчвам ви с цялото си сърце "Цар Плъх", ако не сте я чели.