събота, 13 юни 2015 г.

Бяството в "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова

За втори път в моя живот се оставям на силата на думите на Блага Димитрова. И за втори път си казвам на края на книгата успокояващо: "Има и други нейни книги, които да прочетеш. Тази не е последната" и тихо, копнеещо изчаквам до следващата ни среща. Featured image
Но нека първо ви разкажа за тази. Блага отново ни запраща с всички сили по чукарите. Този път обаче геройте й не са алпинисти, а върхолази. Това са онези хора, смалили се като точки в полезрението ми, когато отправя взор нагоре. Това са онези хора, за които си казвам "Сигурно е ужасяващо да работиш там горе, вързан за едно въже" и да поклащам глава "Не ги разбирам". 
А главната героиня Райна е направила нещо още по-немислимо за мен, избягала е от удобния си живот, за да се изкатери там горе и да се труди усилено, неуморно, докато не отмие миналото от себе си. Още с първите страници на книгата разбирам, че Райна бяга от нещо. Отрязването на косата, макирането под мъжки дрехи, прямият необщоприет за нежния пол начин на държане са белези на това бягство. На корицата пише "Пътуване към себе си", но в моят ум продължава да се върти думата бягство. До последните страници в мен подскачат питанки: От какво бяга? Заради кого бяга? От кого бяга? и въображението ми рисува всевъзмжни сценарии, без да допусне най-очевидния за онези години. Петното от което бяга е политическо. 
Товага разбирам и защо бягството е пътуване към себе си. 
Блага Димитрова потапя читателя в атмосферата на едно друго малко затворено общество, носещо всички белези на режима и на една напълно самодостатъчна и затворена екосистема. Едно малко сборище от хора, характери, личности, интереси, политика, интриги, обич, задружие и онази особена същност на групата като една добре смазана и самостоятелна машина.
Featured imageНа фона на сблъсъка и общото съжителство на тази микросреда се развива и една друга сюжетна линия - любовният триъгълник между Райна, Димана и Влад. Но в него няма нищо пошло, нищо карикатурно или мръсно. този триъгълник също живее сам за себе си и връзката между участниците му се подрахнва от отношенията помежду им като една перфектна симбиоза. Няма мръсни номера, няма кавги, няма женски бой и скубане. Невероятно нежен и завладяващ е начинът, по който Блага вшива в нас тази любовна история с всичките й трепети, страхове, мисли, копнежи и действия, премерени и отчаяни. Единствено в този триъгълник може да се зароди искреното приятелство между две съперници за сърцето на любимия. Единствено тук всяка успява да се види с очите на другата и да види любимия си през нейните очи, да почувства погледа му върху нея.
И отново имам усещането, че сюжетната линия присъства в книгата само и единствено, за да угоди на желанието и копнежа на Блага Димитрова да разпилее в нас мислите си. 
И отново оставам жадна за нейните думи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Ние срещу всички", Бьорнстад срещу целия свят.

Нали знаете как има едни книги, за които има правилен момент. Като един понякога твърде рационален и практичен човек все още не мога да д...