петък, 20 ноември 2015 г.

Мистериозната сянка на вятъра отвежда до гробището на забравените книги

"В продължение на близо половин час се разхождах сред тайните на онзи лабиринт, който миришеше на стара хартия, на прах и вълшебство. Плъзгах ръка по дългите редици с изложени книги, като се мъчех да направя своя избор. Внимателно проследявах сред поизтритите от времето заглавия думи на езици, които ми бяха познати, както и десетки други, които не бях в състояние да определя. Извървях цели коридори и спираловидни галерии, населени със стотици, хиляди томове, които сякаш знаеха повече неща за мен, отколкото аз за тях."
Потапям се в магията на тази книга. Едва в средата на първа глава съм и се чувствам замаяна, омагьосана. Отдавна не съм се вълнувала така за книга.
Започнах я в Читанка, докато търсех какво да чета в офиса, но не.. Тогава още не знаех с какво се захващам. Престъпление е тази книга да бъде четена на екран. Още днес ще поправя тази грешка.
Ако разделях вкъщи книгите според жанра им, нямаше да знам, къде да сложа тази. Искрено объркана съм, за пръв път виждам такова многообразие, което не превръща книгата в жалък опит за оригиналност. Романът на Карлос Руис Сафон е драма, мистерия, трилър, криминале, приключенски, романтичен, а не му липсват и някои исторически препратки. Още по-невероятното е, че този жанров каламбур е една добре подредена, смислена, логически обвързана сюжетна линия. И то каква!
Признавам си, заради елементите на мистерия и трилър имаше моменти, когато си казвах, че това по принцип не е моята книга, но можех ли да спра да чета? Не. Изобщо не. Поглъщах думите на Сафон като така необходимият ми кислород, неспособна да си легна. Ако я бях прочела преди 6-7 години, когато бях на вълна мистерии, вероятно нямаше да искам да видя друга книга след нея.
Прекланям се пред такъв талант. Думите се изливат като мека копринена и като груба вълна - галят нежно сетивата или стържат право в душата на читателя.
Всяка дума в тази история е на мястото си, всяко определение, всяка метафора, всяко сравнение, всяка сюжетна линия. Сафон завърта вихрушка от думи, които се леят плавно и систематично и нареждат пъзела парче по парче, държат ни в напрежение, в страх, в омайно очакване и трепет, нетърпеливи да разкрием загадката.
И напук на вълшебството, което изгражда, Сафон не се задоволява само с това. Той засяга и някои сериозни теми, които успява да вплете много чисто и с ясно заявена позиция в текста - за книгоиздаването, за домашното насилие, за неспособността на родителите да реагират правилно в трудните ситуации, пред които ги поставят децата им, за неграмотността на чувствата и за онзи аспект на религията, които кара понякога хората да загърбят семейните ценности, любовта, топлината на дома си и да го осквернят с окаяните си опити да останат "праведни". Сис сигурност изпускам още теми, но наситеността на текста и пъстрия спектър от мисли зад думите не ми позволяват да предам всичко.
Довечера съм в библиотеката, за да взема останалите части. И макар че ще съм ги прочела до зимния панаир на книгата, със сигурност те влизат в списъка ми с покупки. Това са книги, които искам да имам в библиотеката си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...