вторник, 3 ноември 2015 г.

Кралицата на кошмара пленява сърцето на Ловецът на духове

Купих си "Кралицата на кошмара" още на предишната промоция на Сиела и я оставих да гранясва в библиотеката. Не ми беше до нея. Споменът за "Анна в рокля от кръв" избледня и на негово място остана само усещането за книга, която ми е харесала. И сега когато довърших "Гордост и предразсъдъци" и се наситих на онази изящна, но и натруфена атмосфера на лицемерна учтивост, завоалирани думи и префинен език, посегнах към втората част на Анна. Четеше ми се нещо малко по-нестандартно. И книгата намери идеалния момент в живота ми, за да разкаже историята си. 

С неподозирана лекота се върнаха и ме атакуваха всички онези дребни детайли, които така харесах в първата част. Не по-малко зрелищна и наситена заживя в ума ми историята на Анна, докато прелиствах страниците. 


Няма да ви разказвам историята, защото всяка дума, която спомена извън публикуваното описание, ще бъде истински спойлър. Аз не обичам да ми се случва, затова няма и да ви го причинявам. Ще ви кажа обаче, че в историята се промъкват и намират местото си нови и не по-малко интересни персонажи. А Кендър Блейк се старае да разгърне и старите образи от първата книга, така че споменаването на всеки един герой да не бъде просто случайност, а обмислена част от повествованието. 


Книгата се чете неусетно. Ако не заспивах две вечери подред, четейки, вероятно щях да я изял за една нощ. Кендър Блейк успява да хване читателя в хватката си и не го пуска до самия край, без да го дърпа, без да го бута. Ръси троха след троха и ни оставя да ги събираме, лакоми и гладни за още и оставя яркия образ на нежната Анна с искрящите й очи, стоманета й воля, непоколебимата й сила и роклята от кръв, която така харесваме, да ни заплени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар