Тери изправя Тифани и нейните нови приятелки пред сериозно изпитание. Кара ги да се изправят пред самите себе си, да се огледат хубаво в огледалото, да видят ясно дори и онези черти от себе си, за които им се иска да си затворят очите. Но в крйана сметка, ако искат да бъдат себе си, те трябва да ги разпознаят и приемат.
Тифани се изправя пред своята тъмна половина, безскрупулна, алчна, егоистична и изпълнена с необятна магическа сила. Анаграма се сблъсква с едно свое не толкова нахакано и лидерско Аз, което може да слуша без да прекъсва хората и да им говори, без да им заповядва. Но от всички май най-много ме изненада Петулия. Милата и сладка Петулия, която започва всяка изречение с "Ъм.." и която би се съгласила с теб, дори ако й кажеш, че небето е зелено, само и само да не влиза в конфликт и да не противоречи на другите. Ето тази същата Петулия накрая показа завиден характер, размахвайки пръст на кой да е, ами на самата Анаграма използвайки изрази като "никога, ама никога повече да не си посмяла..."
Май само Мак Фийгълите не отбелязаха особен напредък в личностното си развитие, но те така или иначе си правят, каквото си искат. Освен това на практика са си безсмъртни, защото си мислят, че вече са умрели, така че и смъртта не ги плаши особено.
О, Смърт също не пропусна да се запише в историята, крайно епизодично за мое огромно съжаление, но все пак тук се концентрираме върху Тифани.
Толкова се радвам, че започнах да чета поредицата на английски. Хвърлих един поглед на българското издание, защото ми стана интересно как са превели имената на героите. Прехвърляйки текста попаднах на някои разговори с фийгълите. И не мога да възприема българския превод. Не твърдя, че бих се справила по-добре със задачата, просто има някои неща, които губят чара си като се преведат на друг език.
Сега подхващам "Wintersmith" и нямам търпение да видя каква пак ще я забърка Тифани
Няма коментари:
Публикуване на коментар