Мътви богове в "Град на стълби"

Впечатлена съм. Наистина впечатлена и истински заразена от тази книга. Изобщо не очаквах толкова да ми хареса. Да не говорим, че с тези криминални и шпионски нишки, за които четох в няколко ревюта, съвсем не спадаше в категорията книги, които бих пипнала.
Но не мога да си изкривя душата - впечатлена съм.

Не съм сигурна на коя лавица да я сложа - при фентъзитата, при политическите кримки, при книгите за шпионаж. Книгата е криминално-политическо фентъзи, преди ми звучеше абсурно и сега ми звучи. И все пак това разнообразие от жанрове се оказа повече от печелившо.
Историята ни праща е Баликов - тънещ в мизерия град с упаднала икономика. Място на отмрели вярвания в отдавна изгубени и избити богове. Или не съвсем избити, както завръзката книгата подсказва. Главната героиня Шара Тивани е изпратена, добре де, не е съвсем изпратена - пристига, за да разследва убийството на сейпурски учен. И тук шпионската интрига се заплита, за да се превърне в нещо много по различно от класическа 007 история.

Едно от нещата, които истински ме грабнаха в тази книга, беше образа на спътника на Шара - Зигруд. Наследник на дрейлингите, за които авторът не спира да намеква , че са диваци, които живеят, за да се обучават, да се бият и да убиват. КОето не е далеч от истината, имайки се предвид, чудовщните размери, впечатляваща физика и бруталната безскрупулност, с която Зигруд се хвърля в бой. И макар Шара да е тази, която дърпа конците, именно нейният спътник е онзи, който се справя с всички предизвикателства, които включват спасяването на животи.
И някак си тази цялата история няма как да не ми напомни на геополитическа карта на света днес. Като че нещата не са чак толкова различни  - мъртви богове, в които хората все още вярват, заради които се избиват и поробват. Фанатици, които обебват света със своята вяра.

Определено историята има интересна заложба. Очаквам развитието в  Сейпур в следващата книга. И най-вече образа на Зигруд, които ми се иска да се разгърне още повече. А автора подметна една-две идеи в края, така че шанс има. Чакам и се надявам.