неделя, 14 август 2016 г.

Свободата и корените в "Щъркелите и планината"

Мирослав Пенков ми дойде много тематичен там горе в Балкана, където започнах да го чета. Поглъщах думите му като тежък цигарен дим. Четох книгата бавно, на порции поради ограниченото време, но го нямаше онова препиращо усещане, да хвана час по-скоро пак книгата. Въпреки това историята не спря да тлее в тези почивки, като топли въглени, чакащи да се подпалят. 

Истинско удоволствие е да четеш тази книга, да се наслаждаваш на богатството на езика, с който си служи авторът. 
"Щъркелите и планината" ни отнася в Странджа, едно място, изпълнено с магия. Пенков я взима тая Странджа планина и изгражда свой свят в нея, свят на мистика и легенди. Историите вървят паралелно - тази за нестинарите и калушарите от преди години, когато в село Клисура българската махала още не е обезлюдена и тази за американчето, разорено, затънало в студентски дългове, изгубило корените си, прибрало се на село при дядо си земя да продава. 
И отвъд легендите и приказките, които Мирослав Пенков разказва, това е една история за простичките и важни неща в живота - прошката, обичта, жаждата за живот, за свобода, за порива на вятъра, който ни носи като на щъркелови криле. Една книга, написана като за чужденци, която вдига завесата, за да разкрие богатството и красотата на българските нрави и обичаи, на българския дух, принадлежност и характер и в същото време оставя един блед воал, пред погледа на читателя, позволявайки му да се потопи в магията, която извира от тези страници и да намери за себе си точно това, което търси. 

Наистина харесах "Щъркелите и планината". Не заради историята, която разказва и не просто заради начинът, по който е написана. Харесвам я, заради малките неща, които изпълват страниците. Те не намират място в подобен род ревюта, словоизлияния, наречете ги, както искате, защото изкарани от контекста на историята губят тежестта си, губят въздействието си. Но докато ги четеш, изпълват сърцето ти с топлина. Обичам тази история, заради простичките житейски сцени в нея и начинът, по който героите се справят с тях. 
И не мога да пропусна красивата корица, която си свърши работата, като сграбчи ума ми и не ме остави на мира, докато не я купих. Наистина много се радвам, че Сиела взеха решение да пуснат и едно хубаво тежко издание с дебели корици, което ми пълни душата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар