Всеки от нас има своите причини за всяка една от книгите, които е прочел. Всеки от нас има своите причини за четенето на книги изобщо. Книгите са хоби, развлечение, мъдрост, въображение, богатство, опознаване, любов, бягство. Мемоарите на Азар Нафизи ни потапят в света на четенето и разливат четенето в нашия свят. Трудно се живее във военна обстановка, още по-трудно се живее в свят, който те ограничава, който не спира да ти забранява нови и нови неща, докато не изгубиш идентичността си в множеството, докато не те превърне в безлично черно човече, което няма глас, мнение и воля. Трудно е да бъдеш човек в една Ислямска държава, която те задушава с фалшивия си морал и религиозния си фанатизъм.
И там насред цялата тази лудост няколко жени се събират всеки четвъртък и обсъждат литературни произведения от световната класика. Обединени около любовта си към книгите, те споделят нещо повече от литературните си интереси - те споделят своите страхове, мечти, желания, спомени и надежди. Азар Нафизи описва дългогодишната си борба като жена, като професор, като човек от иинтелигенцията - лична и професионална борба. Как да оцелее, как да се съхрани в свят, който се опитва да изсмуче кисорода от дробовете й, защото според обществото дори въздухът, който диша е неморален. Различни като цветовете на дъгата всяка от нейните студентки се бори по своему с живота и препятствията, които стоят пред нея. А курсът в четвъртък постепенно се превръща в споделена болка и радост за всяка от тя, в опора и сила да посрещнат предизвикатеслтвата на живота.
И макар цялата история да се развива в размирните години на войната между Иран и Ирак и налагането и укрепването на Ислямската революция, централно място заемат именно книгите и любовта към книгите. Те са щит и спасение, те са корени и израстване, те са бягство и подкрепа, те са стимул и мотивация, те са израз на свободната воля и борбата, те са надежда и символ на вярата в бъдещето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар