петък, 10 ноември 2017 г.

"Перлата, която се освободи от черупката си"

"Перлата, която се освободи от черупката си" разказва историята на две жени родени и останали в Афганистан. Макар и разделени от времето, в което живеят, тяхната съдба тъпче един път - този на борбата. 

Така и не се научих да се справям с насилието - нито емоциално, нито физически. За целия си съзнателен живот съм изяла два до пет шамара от майка ми. И все още не знам как да постъпя, когато стана неволен свидетел на агресия, нито как да огладя ръбовете на ужасът, който ме обзема. Затова и не се справям особено добре с книги като тази. Не мога да изолирам чувства си и след последната страница оставам наранена и ужасена. После със седмици, понякога с месеци усещам онази тежест в гърдите и свиването на стомаха си всеки път, когато си спомня за прочетенето.
Честно казано очаквах нещо различно. Очаквах да бъде отделено много повече внимание на ритуала баче пуш, но същината на книгата започва едва след като Рахим отново се превръща в Рахима.

Рахима се ражда в семейство, в което всички деца са момичета. А това в Афганистан е важно по толкова много причини. Това означа първо позор за майката на тези момичета. После означава, че родът няма да бъде продължен. Означа също така и че когато главата на семейството е далеч от дома, няма кой да го замести в ежедневните му задължения. 


Афганистан е общество, в което жената не е човек. Тя просто една утроба, която е предназначена да ражда момчета. Жената няма право на собствен глас и воля. Няма право да бъде уважавана. Няма право да взима решения. Няма никакви права. Само задължения.
Затова, когато мъжът в семейството на Рахима отново заминава на мисия с другите главорези, майката се вижда принудена да превърне едно от момичетата си в баче пуш. Ритуал, който позволява на момичетата да се превърнат в момчета в ранните на години на тяхното детство. 

Животът на Рахим е коренно различен от този на Рахима Той има право да излиза сам, да ходи на училище, да рита топка с другите момчета, да пазарува, дори да работи почасово в кварталната бакалия. Свобода, която Рахима никога не е виждала, нито си е представяла, че може да получи.
Докато един ден баща й не решава да олекоти домакинството си и да продаде три от дъщерите си на главореза, на когото служи. 

Рахим отново се превръща в Рахима. Да загубиш нещо, което си притежавал, несъмнено е по-тежко от това, никога да не си го познавал. Да се приобщиш отново към ограниченията на чадора и бурката, не е никак лесно, когато до вчера краката ти са се носели по вятъра, тичайки безгрижно. Животът на Рахима е тежък. Не искам да изпадам в подробности. Не искам да се връщам към онова чувство, което ще ме гложди още дълго, преди да избледнее напълно. Сами можете да си го представите. Но това, че е била някога баче пуш, е колкото проклятие, толкова и дар, защото й дава нужната смелост да се бори за живота си, да преодолее трудностите, които застават на пътя й, да преглътне болката и униженията и да не се отказва от себе си.

Паралелно с нейната история, научаваме и тази на прабаба й - Шекиба. Разказвана от също така сакатата Леля на Рахима. Един наистина много колоритен образ, който няма как да не ви влезе под кожата. Хала Шайма е ръженът, който не спира да разравя жаравата в душата на Рахима, тласкайки я непрестанно към нейната свобода.
Хала Шайма разказва историята за Шебика, която израства с обезобразено лице. Недъзите сред жените в Афганистан ги превръщат в нежелано от никого бреме. Ако най-важната роля на жената е да изпълнява повелята на мъжа си в брачното ложе и да му ражда синове, кому е нужна тази обезобразена жена в леглото. Кой би поискал да я гледа в къщата си? Шекиба изгубва семесйтвото си в рамките на няколко години. Останала сама в семейната си къща, не отнема дълго на роАднините й да надушат какво се е случило и да й отнемат и последното останало нещо - земята, която тя дъги години обработва наравно с баща си.

Съдбата на Шекиба също е нелека. Прехръляхна от ръка на ръка като евтина монета, девойката бавно губи надежда някога да получи истински дом и семейство. Докато един ден не бива подарена на цар Хабибула, за да се превърне в един от стражите на неговия харем. И така Шекиба се превръща в Шекиб. Животът в двореца не е толкова труден и тежък. Има покрив над главата си, топла храна и компания, с която да споделя неволите си. Но самата тя осъзнава, че е невъзможно да бъде жена страж цял живот. Годините минават и когато вече не е годна за поста си, ще бъде твърде възрастна, за да се задоми. А обезобразеното й лице и без това прави нещата вече много трудни. Затова Шекиба, жената, която никога не се е плашела от работа, решава да вземе съдбата си в свои ръце. Решена на всичко, за да се сдобие с дом и семейство, Шекиба се превръща във вдъхновение за своята правнучка Рахима, която също решава, че трябва да намери спасение от този ад. 

Искаше ми се на няколко пъти да оставя книгата. Но не можех. Сякаш ако спра да чета, ще оставя Рахима и Шекиба затънали в кал и помия до шията.Не спирах да чета нощем, надявай се на спасение.
Трудно ми е да я преглътна. Особено знаейки, че все още голям процент жени биват продадени като съгруги, за да се уредят дълговете на семейството или  просто за кесия жълтици. Темата за домашното насилие е трудна, но това не означава, че трябва да я загърбим и да се преструваме, че не съществува.
"Перлата, която се освободи от черупката си" е една красива по своемо му история, която събира много горчилка в устата, но се превръща в символ на борбата и смелостта. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар