петък, 3 ноември 2017 г.

"Отсенки от себе си" се бият за надмощие през вековете

Отне ми чудовищно дълго време, за да прочета "Отсенки от себе си" - три месеца. И за това е виновно малкото дяволче, което откакто е прясно проходило не мога и да си помисля да пипна хартиена книга, защото и нейните ръчички са се залепили за страниците и искат да пипат, разглеждат, късат и ръфат. До преди два дена, когато изкарах няколко безънни нощи пак заради това малко човече, които уплътних със Сандерсън.
Така че офисиално мога да кажа, че творчеството на Сандерсън ми е спътник и в болест, и в здраве

Когато миналата вечер затворих и последата страница и пак си казах "А бе, Сандерсън си е Сандерсън!" Бях малко скептична към продължението на Мъглороден. Не защото не му се получи. На него всичко му е получава. И макар "Сплавта на закона" да се отдалечи от основната тирлогия  с "Отсенки от себе си" Сандесън се връща към корените на историята. 
Ако не познавах гения му щях да предположа, че читателските отзиви са го накарали да обвърже продължението по-тясно с трилогията, но по-вероятно е това е бил мастър замисъла още от самото начало. 

Уакс, Уейн и Мараси запретват ръкави, за да разкрият серия убийства и връката между тях. По-скоро Уакс и Мараси запретват ръкави, Уейн както обикновено кръжи наоколо, краде... Извинете, искам да кажа, разменя разни неща за други. И от време на време свършва някоя работа, при това брилятно. Но в общи линии се развява насам-натам из повествованието и ръси шеги, което за мен е напълно достатъчно, за да оправдае присъствието му.

Убийствата, които Уакс разследва водят към древен враг. Вратг който си спомня времето, когато санждите са покривали земите, времето когато Съхранението и Гибелта са водели своята битка. А междувременно в страната назрява революция. Ножицата във финансовия и социалния статус на хората се отваря все повече с всеки изминал ден. Недоволството на бедните маси расте, а богатите продължават да се самозабравят в своя охолен живот. 

Кървящата е кандра, която е извадила единия си клин, за да се освободи от властта на Хармония. За да се справят с нея, Уакс и приятелите му ще трябва да се върнат назад в годините и да потърсят малко древна помощ. Беше истинско удоволствие да се срещна отново с ТенСуун и да се върна към спомените си от трилиогията.

Сандерсън остава верен на себе си и подлага вярата в Хармония на изпитание, оставяйки читателя сам да открие отговора за себе си, без да му натрапва своите виждания. Отваря онази вечно болезнена тема. Има ли Бог наистина? И ако има, защо този Бог позволява да се случват тези неща? Защо е жесток? Защо отнема невинни животи? Защо не е до нас, когато ни трябва? Какъв е смисъслът да имаш божесвени сили, които не използваш? Въпросите се леят от страниците, банални и въпреки това все така актуални. 

Магия не липсва, нито шеметни битки във въздуха. Сандерсън използва умело способноситите, които е дал на своите герои, за да сътвори динамика в историята. Възелът на истината се разплита умело страница след страница, водейки читателя към развръзката, която ме остави приятно изненадана. Уакс ще открие коя е Кървящата и това ще подложи целият му свят на съмнение. Ще го обезкърви и накара да открие в себе си нова сила, с която да се бори за живота и ума си. 

Сандерсън пише фентъзи. Магиите, които влага в своите светове превръщат историите му нещо космополитно и достойно за уважение. Понякога ми се струва, че този човек има неизчерпаемо въображение. 
За сметка на това сюжетите му обикновено са толкова класически, че чак  клиширани. Но във всеки магичен свят който изгражда, откривам човещината. Онази пъстра палитра с емоции и мрачни, и светли, които обвсебват всекиго от нас понякога. И това е другото нещо, което ме кара да се връщам отново и отново като бумеранг към творчеството му и да чакам с жажда още.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Ние срещу всички", Бьорнстад срещу целия свят.

Нали знаете как има едни книги, за които има правилен момент. Като един понякога твърде рационален и практичен човек все още не мога да д...