четвъртък, 29 август 2019 г.

"Деца от кръв и кости" - Томи Адейеми (Ревю)



Заглавие: "Деца от кръв и кости"
Автор: Томи Адейеми
Издателство: Егмонт
Превод: Надя Златкова
Брой страници: 528
Година: 2018


Колко прекрасни думи прочетох за тази книга и колко пъти я подминавах. Все ми се струваше прекалено сериозна за YA и прекалено лежерна за сериозна литература. А когато не съм сигурна как да класифицирам нещо в ума си, ми е трудно да го синхронизирам с онова вътрешно усещане, което ме тегли към опреледелена книга в определен момент. И макар и да се нареди отдавна на един от рафтовете с непрочетени книги у дома, "Деца от кръв и кости" като че ли никога не влезе в техните редици.
Затова просто я започнах. Насила. Защото поне трябваше да й дам шанс. Не е нейна вината, че аз съм сбъркана и не ме слуша главата.

В крайна сметка останах не просто изненадата, а зашеметена. Преди да се усетя разгръщах стграниците на тази история ненаситно и жадно. Но фактът, че е увлекателно написана е най-незначителната от силните й страни.


Томи Адейеми избира да разкаже тази история по един изключително емоционален начин. И за да бъде шамарът още по-жесток, тя вплита и част от нигерийското си наследство в нея. Тежестта на митологията и вярванията на местното население помагат на Томи Адейеми да създаде своите образи кръв и кости.


Зели Адебола е момиче на прага между детството и зрелостта, което все още помни как е изглеждала магията преди Нападението. Преди да види как майка й увисва на въжето. Преди магията да изчезне. Преди тя да се превърне в безпомощна ларва.
И макар Зели да не е от тези, които биха се примирили кротко със съдбата си, тя е с вързани ръце. Какво може да направи една безполезна ларва? Зели може и да умее да върти жезъла и да се защитава, но може ли да се изправи сама срещу цялата стража и войска на крал Саран? Може ли едновременно да се бие и да пази семейството си?
Безполезна. Отгледана да се страхува, да се подчинява. Тя е просто ларва. Както и всеки друг божник, най-презрените твари в земите на Ориша.


Но съдбата има други планове за Зели. Съществуват три артефактка, с помощта на които магията може да се върне в Ориша и божниците да получат шанса да се защитават отново, да бъдат пълноценни хора. И когато принцеса Амари, дъщерята на крал Саран, открадва един от тези артфекти афектирана от убийството на най-добрата си приятелка, всичко изведнъж се преобръща. Начело на кралската гвардия, която преследва крадлата, застава нейният брат Инан. И неговата нерешителност създава най-голяма каша, която можете да си представите. Един цял град е унищожен - изгорен до основи, а жителите му изклани като прасета.  Амари, Зели и брат й Тзеин се оказват бегълци. А самият Инан затъва още по-дълбоко в противоречивите чувства, които объкват главата му от момента, в който за пръв път усети аромата на Зели.



"Имаш дълг, но имаш и сърце. Да избереш едното, значи другото да пострада."

Тази книга притежава всички опорни точки и качества на един съвременен фентъзи YA роман. Но тя отива и много отвъд жанра си. Има нещо много специфично в начинът, по който Томи Адейеми разказва. Можете да усетите емоциите й през страниците, да почувствате колко дълбоко слиза болката й. И сякаш въпреки тези чувства в себе си, тя самата успява да изплува над ужаса и да балансира добре историята си, да внесе в нея нужната доза смях и надежда.


Просто няма начин тази история да не достигне до своите читатели. Тя е като флаг, като бойно знаме, което ни обединява, което ни тласка напред и в същото време ни кара да се върнем назад, да си спомним. Кара ни да осъзнаем, че ако премахнем всички фентъзи елементи от тази история, в нея ще открием едно много остро зрънце истина, достатъчно, за да ни припомни, че можем да бъдем по-добри. Защото дори и Ориша да е измислена страна, а Зели просто героиня от книга, не едно и две деца са били жертва на насилие, загубили са семействата си, живота си... просто защото са ларви за своите насилници.


Томи Адейеми иска да върне магията в ръцете на тези деца, защото магията не може да излекува болката им, не може да им върне загубеното, но може най-накрая да им даде нещо така бленувано - сигурност и правото да живеят. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар