сряда, 18 ноември 2020 г.

"Мистър Мерцедес" - Стивън Кинг (Ревю)

Заглавие: "Мистър Мерцедес"

Автор: Стивън Кинг


Издателство: Плеяда

Превод: Весела Прошкова; Даня Доганова; Павел Боянов

Брой страници: 480

Година: 2014


Странно е, да четеш книга на Кинг, в която няма нищо свръхестествено. Няма тайнствена мрачна енергия, която преобръща живота, няма персонифицирано изконно зло, което изсмуква душата на героите, няма сила идваща от друг свят, от друга реалност, която се храни с нещастието и страданието на хората. Не. Няма нищо такова. Само болна, трескава жестокост, породена в увреденото съзнание на едно момче. Момче с шофьорска книжка, завидни знания в сферата на технологиите и безскрупулна липса на емпатия.

Всичко започва с един спонтанен и добре прикрит масов акт на убийство, когато Брейди се врязва с откраднатия Мерцедес на госпожа Трилони в опашката от безработни пред местната Агенция по заетостта. Обикновено бихме класифицирали това престъпление като терористичен акт. Кой нормален човек би убил дузина невинни и без това изпаднали в безизходица хора, без да има мотив за това. Е, Брейди не се вписва в общоприетата обществена норма за "нормален". 

Случаят е поверен на полицай Бил Ходжис и неговия партньор, но работните дни на стария полицай не достигат, за да разрешат случая и детектив Ходжис се превръща в ДВО  (детектив в оставка) Бил Ходжис.
А случаят с Мистър Мерцедес е в толкова задънена улица, че е на път да се превърне в студено досие. 


Пенсионираният детектив прекарва свободните си дни в опасно меланхолично настроение, което го тласка към границата на живота. Случаят на Ходжис е добре познат стереотип. Той е посветил всичко на полицейския си дълг. Желанието да направиш света по-добър за децата си понякога излиза извън контрол и те обсебва, докато ти вече живееш само за това. Семейството остава на заден план, не усещаш, кога се е разпаднало, кога си загубил връзка с децата си, кога единствената здрава колона в живота ти е останала работата, защото ти виждаш само нея. И когато се пенсионираш, въжето за удавника пада в езерото и не остава нищо, за което да се хванеш. Вече си изгубил всичко. Ето там се намира в началото на книгата Ходжис, пръстът му всяка вечер се задържа на спусъка на пистолета. А спусъкът става все по-лек и по-примамлив. 
Ходжис вече не може да се посвети на семеството си, защото всеки член от това семейство е продължил напред с живота си и столчето отредено за стария Бил в него се смалява с нарастващото му през годините отсъствие. Няма и хоби, а и като че ли е малко късно да си създадеш  някакво безсмилено занимание, когато цял живот си бил посветен на това да спасяваш живот, да правиш града по-добро и безопасно място за живеене, за отглеждане на деца. Всичко останало изглежда толкова маловажно. 

И тогава Бил получава Писмото. Писмото на един луд. На един социопат. На Мистър Мерцедес. А това означава само едно - Game on. 


"Мистър Мерцедес" отговаря на много въпроси, които предизвика у мен "Ако има кръв". Ще си призная, че с нетърпение очаквах да се включи образа на Холи Гибни и да се запозная с нея такава, каквато се е родила в ума на Краля. Сега когато вече съм чела първата и последната от всички свързани книги разбирам колко много е израснал образът на Холи, колко промени е претърпял. И ако не бях чела бележката на автора към въпросния сборник с новели, вероятно всичко щеше да ми се стори малко нелогично. Как е възможно кукуто Холи, което се свива при всеки поглед на родната й майка към нея, да се превърне в задвижващата верига към разрешаването на случая на Ходжис. Истината е, че без намесата на Холи, без дори едно от всичките й ключови открития, резултатът щеше да е карастрофален. Супер нелогично е, случаят да бъде решен от страничен персонаж, който влиза в действието към края, развихря се и просто така оправя всичко. А главните действащи лица до този момент да се превърнат в спомагателен материал. Но фактът, че самият Кинг признава как образът на Холи го е обсебил, обяснява много. Обяснява всичко. 

Страхотен криминален трилър е излязъл изпод пръстите на Краля. Не ми е любимата, защото не съм върл почитател на жанра. Но няма и нужда да ми е любима. С удоволствие ще прочета и следващите две книги "Търси се" и "Край на дежурството".


Няма коментари:

Публикуване на коментар