"Червените магически свитъци" - Касандра Клеър, Уесли Чу (Ревю)

Заглавие: "Червените магически свитъци"

Автор: Касандра Клеър, Уесли Чу

Издателство: Ибис

Превод: Вера Паунова

Брой страници: 344

Година: 2020

Касандра Клеър започна с една интригуваща идея в рамките на класическото YA Фентъзи и стъпила здраво върху това, създаде цял свят. Светът на ловците на сенки вече не е фикция, той е също толкова реален, колкото и понеделник сутрин, само че много по-як. Всяка катедрала може да бъде Институт, а Аликанте носи съвсем нов облик, много по-магичен от този на летния курорт досега. А това е нелека задача. Харесва ми как с всяка следваща книга, историята на Ловците на сенки се наслагва и сглобява парче по парче. Харесва ми това, че Каси не спира да изгражда този свят, да го насища, да му придава плът, емоция и цвят. 

Може да ги четете по хронология на събитията, започвайки от "Адсксите устройства" или по ред на издаване и да започнете с "Реликвите на смъртните", а може просто да започнете откъдето си искате.  Важното е, че след първите няколко страници няма да сте способни да спрете. Ако пък сте започнали да четете "Червените магически свитъци", ще споделите това приключение с Алек и Магнус. 

Събитията се развиват малко след голяма битка на Джейс и Клеъри в "Реликвите на смъртните". Магнус и Алек вече са двойка, макар и съвсем млада и неопитна. Минало е известно време от онази страстна целувка пред целия нефилимски и долноземски свят, след която дори и да е имало капчица колебание какви са чувствата на нефилима и магьосника, тя окончателно се е изпарила. Отношенията между двамата вече не са тайна за никого. Освен може би за самите тях. Като изключим увлечението си по своя парабатай, което разбира се е наситено с много по-голяма емоционална стойност от повърхностното романтично увлечение, Алек няма почти никакъв опит в тези взаимоотношения, без значение, какъв е полът на неговия партньор. Магнус от друга страна има като че ли твърде много опит. И този опит не го прави нито по-смел, нито по-умел. Магнус е древно създание, многобройните години изживени от него са го направили твърде уязвим за този толкова бърз и динамичен свят. Магьосникът се е влюбвал не един или два пъти през вековете. Половата, расовата и видовата принадлежност отдавна не са критерии в неговата душа. За Магнус партньорът е нещо много по-силно от мъжът или жената до него. Сега отново отдава сърцето си на едно човешко момче. С ясното съзнание, че той ще продължи да живее дълги години след като Алек остарее и си отиде от тази земя, че дълго време след това ще носи неговия образ в сърцето си, неговите думи в ума си, неговото докосване по кожата си. 

Без Алек. И като че ли най-съкровената нишка в тази връзка отвъд всяка мисъл и чувство е именно, мисълта, че ще дойде момент, в който на Магнус ще му се наложи да да живее с призрака на своя любим, с неговия обичан образ от миналото, и дори това не може да го спре. Колкото и огрмен да е страхът от тази болка, любовта му към Алек е далеч отвъд това. 

И за да балансира това наистина тежко и дълбоко начало, Каси е поставила Алек и Магнус в първите дни на една абсолютно нелепа ваканция. Така де, ваканцията сама по себе си хич не е нелепа, направо си е разкошна. Но слуховете, че Магнус е сложил началото на опасен култ, който заплашва да всее смут, страх и убийства в живота на хората, развалят донякъде удоволствието. Сега младият ловец на сенки и неговият обичан магьосник са принудени да разнищят тази история, докато се опитват и да се насладят на първата си ваканция заедно като двойка,  а това ги въвлича в поредица от заплетени, напрегнати, а понякога и абсурдни ситуации, което внася немалко лекота и слонски финес в техните взаимоотношения. И определено добра доза смях за зрителите. 

Тази ваканция е като глътка свеж въздух между по тежките истории от другите поредици. Тя е свързващото звено, което разкрива личния свят на двама от любимите ни герой. Тя е нещото, което липсваше, за да усети читателя истински измеренията на техните взаимоотношпения. И е наистина много сладка, пърхаща и разчупена.