"Алкатрас срещу Злите Библиотекари" - Брандън Сандерсън (Ревю)

  Заглавие: "Алкатрас срещу Злите Библиотекари"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Artline Studio

Превод: Деница Райкова

 

Брой страници: 302

Година: 2021

 

Трудно е да си представиш, че едно и също име стои на кориците на томовете от поредицата "Летописите на светлината на бурята" и младежката поредица за Злите библиотекари. Ако за Сандерсън има зона на комфорт, то това биха били шантавите идеи, превърнати във вълнуващи истории. Спомням си едно интервю със Сандерсън, докато беше в България. Тогава интервюиращият го помоли да създаде фантастичен сюжет, базирайки се на три опорни думи. И на него разбира се, му отне около две секунди преди тотално несвързаните на пръв поглед думи, да се превърнат в начало на интересна история. Понякога имам чувството, че именно така се зараждат историите в ума му. Например тази - трите опорни думи биха били - очила, библиотека, разрушение. След малко ще разберете защо. 

 

Сега като се замисля за пръв път е толкова уместно да възкликна "Тази книга наистина ми отвори очите!"(малко гийк хумор). Защо ли, ще се зачудите вие?

 Защото библиотекарите са древна тайна организация, която от векове управлява света. Всъщност дори нещо повече, именно библиотекарите са направили света да изглежда такъв, какъвто го познаваме днес. Напълнили са умовете ни с куп лъжи, като например Индустриалната революция, или асансьорите, или пистолетите. Сигурно ще ви се стори странно това, което казвам, но по-добре първо прочетете книгата. Завесата се вдига и много заблуди ще бъдат разкрити. 

Знаехте ли например, че съществуват окулатори, това са хора, които могат да боравят с магически лещи? И аз не знаех. По-лошото е, че и Алкатраз Смедри не знаеше. Толкова далеч се простират лъжите на Библиотекарите. Дори самите окулатори да не знаят какви са. Макар че тук може би известна вина има и семейството на Алкатрас, защото са решили, че като израсне далеч от техния свят, ще бъде в безопасност, може би. А може и други мотиви да има. Когато човек се изправи на прага на нов свят, преследван от хора, на които до скоро е имал доверие, открие изгубени роднини...Може би малко избързвам. 

Нека се върнем на Алкатрас Смедри - тринадесет годишен сирак, който от години сменя приемните домове. Трудно е да си намериш дом, когато неприятностите те следват по петите. Както и разрушението. Виждате ли, Алкатрас е крайно способен младеж. Способен да счупи всичко, до което се докосне. Историята започва с неговият рожден ден. Броени часове преди това, той получава торбичка със загадъчен пясък вътре (или по-скоро скучен пясък, защото хайде да бъдем честни, колко вълнуващо може да е да получите торбичка с пясък за рождения си ден), а броени часове след това запалва кухнята на приемните си родители.  И така след поредното фиаско, Алкатрас се събужда на следващата сутрин, очакващ социалния работник, който трябва да го върне обратно в дома. Но вместо него се появява един луд старец, който твърди, че му е дядо и един, както по всичко личи, наемен убиец, или иначе казано - непознат, който е насочил пистолет срещу му и тъкмо е дръпнал предпазителя. 

Макар че Алкатрас не е вчерашен, и определено не е хората, които просто, ей така, биха се качили в колата на непознат, пък нека да твърди, че е и папата, ако иска, все пак се качва във въпросната кола, защото алтернативата е дулото на пистолета, което го очаква в стария му дом. 

И ако си е мислите, че сутринта е започнала шантаво, почакайте да видите остатъка от деня. На Алкатрас му предстои да открие много тайни, да изобличи някои врагове и да намери приятели, също така му предстои да проникне в една много тайна Библиотека и да открадне въпросния пясък, който получи в торбичка. Или да си го върне, защото все пак, като заначало, именно на него го изпратиха, преди да му го откраднат. При това въоръжен само с един чифт очила. И всичко това, ще се случи докато разказва историята, за да може ние, избраните, които сега държим тази книга в ръцете си, да получим на готово цялата истина. Ако все още е останал свят, след разказването й. Или ако Алкатрас все още е жив, защото все пак, вижте първата сцена и си помислете пак, дали искате да изпуснете останалото. 

А сега в последните редове на този текст, ще си позволя да използвам семплия псевдоним на нашия смел разказвач. Личи си, че Сандерсън се е забавлявал, разказвайки всичките тези невероятни приключения. На пръв поглед лековато надрасканата история, крие сред страниците си много намигвания, сарказъм и самоирония. В тандем с динамичното действие и приятните задявки, крайният резултат е страхотен.