"Добро момче • Умерено Нежно" - Галин Никифоров (Ревю)

 

Заглавие: " Добро момче • Умерено Нежно"

Автор: Галин Никифоров

Издателство: Сиела

Година: 2021

Брой страници:300

Две от ранните творби на Галин Никифоров получиха ново, редактирано и от самия автор издание миналата година. И като че някак минаха незабележимо под радара на читателите. Не знам, може би мнозина вече са ги чели. Предполагам самият факт, че са получили не просто нов тираж, а чисто ново издание, говори сам за себе си.

Четох едно интервю с него миналата година, което ми направи много силно впечатление. Накара ме да осъзная едно от онези фундаментални неща, които всеки дълбоко в себе си знае, но рядко биват облечени в думи. "...винаги се опитваш да гледаш на света през очите на героите си, за да ги разбереш и след това да ги обогатиш чрез въображението и емоциите си, за да им придадеш достоверност и увереност." Има разлика между това да съпреживяваш историята заедно със своите герои и да бъдеш там, на тяхно място, правейки избор на кръстопътя, емоционално осъзнат избор. Може би именно това чувство дава живот на историите, които разказва Галин Никифоров. 

"Добро момче" ми напомня на "Играта на Джералд". Главният герой - Павел Джоров е разведен и самотен мъж на средна възраст. Работи като пазач, среща се с една жена от време на време, не защото я обича, нито тя него, сексът също е посредствен. Но тя като че ли е последният му опит да запази някаква връзка със света и хората в него. Навръх Коледа Павел е дежурен на поста си като пазач, защото и без това няма какво друго да прави. Колегата, както всяка година, има планове с някоя нова мадама, която ще заведе в къщата в планината. Сервитьорката с която се вижда също си е събрала багажа и е някъде на купон с компанията си. А Павел е сам самичък за два дни в голямата празна сграда. На пост. Къде другаде да бъде? И тогава съдбата хвърля зара и решава да си поиграе малко с него.

По време на първата си за дългата смяна обиколка на сградата Павел засяда в асансьора. А шансовете да се измъкне изглеждат нулеви. Израснала съм във висок блок с асансьор. И никога не съм изпитвала страх към затворените дърпани от въжета кабинки, които ни спестяват едни 5-10 минутки катерене по стълбите. Задясала съм няколко пъти и като дете и по-късо. И никога не съм възприемала тези сутации като нещо страшно. Какво толкова може да се обърка? Да не говорим, че съвременните асансьори имат аварийна система, която те свързва директно с техника. Е, "Добро момче" е нагледен пример какво може да се обърка. 

Павел Джоров минава през ада, опитвайки се да се измъкне от затворената кабина на асансьора, която е на път да се превърне и в негова гробница. И докато ръцете му се борят със стоманената кутия, умът му се бори да запази разсъдливостта си. Затворен, изолиран и на крачка от смъртта, човек съвсем естествено поглежда назад и с присвито сърце тегли чертата на живота си и започва равносметката. Там на границата между живота и смъртта изплуват най-хубавите и най-лошите моменти, лъжите стават плитки и безсмислени, а грешките и съжаленията се признават по-лесно. 

"Умерено нежно" е пък сложна детелина преплитаща три отделни истории, които за кратко се докосват в безкрайната шир на времето и се наплитат като нишка във вретеното на съдбата. Пръв на сцената се появява Джони - активен бияч с фотографска памет. Джони не е нито добряк, нито лош човек, просто човек, който си изкарва хляба, както може. В живота на Джони има един важен човек - Кармелита, стара приятелка от детството. Единственото гориво за тази универсална любов, която изпитва Джони, е добруването на Кармелита, нищо друго няма значение, стига тя да е добре.

Джони и Пепо, главният герой на втория разказ в книгата, сядат на една маса за покер. И докато Джони си тръгва, Пепо остава и продължава своята игра на и извън кръглата маса. Има две важни неща, които важат с еднаква сила за играта на покер и на живот - добрият блъф и начинът, по който ставаш от масата в края на играта, без значение, дали си спечелил или загубил. Достойнството никой не може да ти отнеме. Само ти. На Пепо му предстои да изиграде двете най-големи надцаквания в живота си, с най-големия залог, всичко или нищо.

 

Старецът, герой на третата история,  е мимолетно запознанство в живота на Пепо, но в крайна сметка - ключово. На Старецът му предстои още една последна важна роля, в която подобно на Джони и Пепо, е заложено всичко. И тук на масата се разиграва човешки живот, а изходът зависи от това, кой може да блъфира. 

Джони, Пепо и Старецът сами се поставят в тези ситуации, както и всички ние впрочем правим, защото всеки сам избира, коя ръка да изиграе и за кой залог си заслужава да се включиш в играта.