"Под захарните небеса" - Шонин Макгуайър (Ревю)

 

 Заглавие: "Под захарните небеса"

Автор: Шонин Макгуайър

Издателство: Кръг

Превод: Майре Буюклиева

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Мила Люцканова

 

Брой страници: 192

Година: 2021

 

Много се радвам, че качиха поредицата на Шонин Макгуайър в Сторител. Книгите седят в старото ми вкъщи и чакат да си ги взема, но кой знае още колко време ще мине, преди да успея да пренеса всичко. Засега успях да си взема една много малка част от библиотеката. Част, която със сигурно ще ми уплътни времето поне до края на годината. Все повече заглавия обаче изскачат в Сторител. И доста често си пускам такива, които вече имам на хартия, но по една или друга причина не мога или не искам да чета в този формат. Поредицата за Своенравните деца е много подходяща за аудио книга. Кратки са, интересни, динамични и лесни за проследяване, дори когато си зает с нещо друго, слушайки. 

Точно поради тази причина няма и да изпадам в много детайли покрай сюжета. Между двете корици на тази книга са се сгушили по-малко от 200 страници, в които Шонин Макгуайъер е успяла да надгради атмосферата на света от първата книга, да създаде и изгради два нови, да въведе и развие нови персонажи наред с някои стари, които също се включват в приключението и да преведе една малка, но много ярка групичка от главни герои, ядрото на книгата, през много препятствия, светове, раздели и обрати. Така че вероятно ще ми трябват и на мен едни двеста страници, за да успея да ви разкажа за всичко това. Но все пак ще се опитам с няколко изречения да придам малко контекст на съдържанието и това, което всъщност искам да ви споделя после. 

"Под захарните небеса" ни връща отново в Дома за своенравни деца на Елинор Уест. За кратко. Рини, се приземява в задния двор на училището, без да има представа какво се случва. По-страшното е, че Рини, главната героиня на тази книга, е на път да изчезне, защото майка й Суми, която помним от първата книга, е умряла години преди да я роди и да стане кралица на Сладкария, побеждавайки Кралицата на тортите. Около нея бързо се заформя група от приятели, които среща за пръв път, но сякаш цял живот е познавала, които са готови да минат през дълбините на океана, за да стигнат до опасната Сладкария и да й помогнат.  Защото...Ами, защото приятелите просто това правят -  стават и тръгат на приключение с теб и за теб.

Спасителният отряд се състои от Принца на гоблините, Удавницата, Русалката и Свирачът, призоваващ скелети със своята флейта и Рини, разбира се. Зад тези големи и дори малко зловещо звучащи прозвища стоят шепа деца, които се намират някъде там по пътя към себе си. Стигнали са до един общ кръспопът, в който всеки трябва да вземе решение, накъде да продължи. Дали да слеят пътищата си и да повървят заедно, помагайки си или всеки да си гледа неговите проблеми. И макар че никой от тях не е цъфнал и вързал, всеки си има своите проблеми, всеки води своята битка или може би точно заради това, те откриват в себе си нужната човещина, за да помогнат да другарче с цената на някои не малки жертви, бих казала дори. Четете и ще видите, какво имам предвид. 

Изобщо световете на Шонин Макгуайър са превъзходна метафора на това, което ние наричаме израстване. Онзи период от живота на младия човек, когато трескаво търси и се лута, когато се оформя като личност, когато създава първите дълготрайни приятелства и врагове, времето, чиито белези носим най-дълго, защото са твърде дълбоки, за да ги забравим, а ги носим с нас после цял живот. Своенравните деца на Шонин Макгуайър са много свежи, смислени и ярки. Надявам се, Кръг са продължат да ги издават по все същия страхотен начин. Очаквам следващата с огромно удоволствие. Или може би е по-правилно да кажа, че тя ме очаква.