"Джонатан Стрейндж и Мистър Норел" - Сузана Кларк (Ревю)

 

Заглавие: "Джонатан Стрейндж и Мистър Норел"

Автор: Сузана Кларк

Издателство: Лабиринт

Превод: Магдалена Куцарова-Леви

Брой страници: 800

Година: 2023

 

Хората си поставят цели в началото на годината -  да отслабна, да спортувам повече, да ям здравословно, да се науча да плувам и прочее. Но да оставим това настрана, тук говорим за книжни цели, макар че принципът е същият  - да чета повече документална литература, да прочета три биографии, да прочета класика, която от години отлагам. Нали знаете, такива малки предизвикателства, които да ви изкарат от зоната ви на комфорт и да ви донесат ново читателско изживяване. Аз го правя някъде към края на есента. Не мога да чета по график или по план. Не казвам, че е лошо. Просто аз не мога. В началото на годината нямам никаква представа какво ще прочета. Истината е, че избирам следващото си четиво непосредствено след като съм прочела текущото, нито минута по-рано. Преди това нямам идея какво ще ми се дочета. Затова и се отказах да си поставям подобен род предизвикателства. Единственото, което правя е Goodreads Reading challenge, просто така, защото така или иначе използвам платформата за читателски дневник. Но и то няма голямо значение. Има години, в които чета по 130 книги, а други по 14, каквото дойде. 

Защо ви разказвам всичко това? Още малко търпение, почти стигнахме дотам.

Все пак към края на есента си позволявам да си поставя някои цели, които искам да постигна до края на годината. Обикновено това зависи от много фактори - каква е била годината в личен план, какво съм чела, какво ми се чете, с какво време очаквам, че ще разполагам идните месеци и т.н., чисто практични фактори. Тази година някъде към края на октомври си дадох сметка, че съм започнала четири книги и една в сторител, общо пет и всичките са доникъде. Чета по малко като ми остане време като врабче - чопна малко оттук, чопна малко оттам, но като отворя да ъпдейтна статуса на книгите в Goodreads, те все така си стоят на същите страници и не мърдат напред. Така че тази година си казах, че няма да започвам нови книги, преди да дочета тези, които вече съм наченала. И защо това е толкова важно за книгата на Сузана Кларк? Освен че тя беше една от тези книги, втората и всъшност по-сериозна причина е, че ако не беше този мотиватор, може би нямаше да я дочета изобщо. Но имах чуството, че ще измамя, ако я оставя. Започнала съм я, ще я дочета. 

От тези редове вече става ясно, че не ми хареса особено. А аз по принцип съм човек, който избягва да пише негативни ревюта. Просто не обичам да влагам време в такива. Да, градивната критика има значение, но Сузана Кларк няма да прочете точно моя текст, а и не мисля, че съм чак такова голямо светило в областта, че да й давам градивна критика точно аз.

С нея просто се разминахме. Все още не съм на сто проценста сигурна защо. Историята е добре написана, майсторски разказана, увлекателна и противно на общото ми впечатления page turner. И все пак...

 

Но да минем по същество (за разлика от Сузана Кларк, която не е запозната с този израз) - историята на кратко. По стечение на обстоятелствата Мистър Норел е последният практикуващ магьосник на Острова, от който от години насам магията бавно се оттича. И Мостър Норел смята да запази това така. Като един истински сноб, той има свои разбирания за магията, които се опитва и до голяма степен успява да наложи в и без това ограниченото и снобско английско обществото. Мистър Норел е символ на това, което хората отдавна са забравили, че съществува  - практикуващ магьосник. Той е единствен. А в свят, в който магията се изучава само на теория, това е като да си Великан в страната на Лилипутите. 

Всичко върви по снобския план на Мистър Норел, докато на сцената не се появава младият Джонатан Стррейндж, практикуващ магьосник и негова пълна противоположност. Докато Норел смята, че пътят към връщането на магията в Англия минава през книгите и теорията и че човек има право да практикува дадена магия едва след като е прочел всеки възможен текст на света за нея и се е запознал с всички възможни странични ефекти, действия, отклонения и прочее, Джонатан Стрейндж е просто природен талант, без да е прочел ни една книга, той съчинява заклинание след заклинание и стъпка по стъпка заема своето място първо като чирак на Мистър НОрел (нещо, което доскоро е било абслютно немислимо за стария магьосник), а после и мястото на доверен магьосник на Уелингтън във войната с Наполеон.

 

И тези няколко изречения Сузана Кларк разърна в нескромните 800 страници със ситен шрифт. Страници изпълнени с много диалози, описания и малко действие. За пръв чета фентъзи, в което се случва толкова малко. А можеше да се случи толкова много. Не ме разбирайте погрешно, беше ми интересно докато четях, диалозите не са сухи, описанията са живи и смислени, но темпото на действието е толкова бавно. Всичко се развива в реално време, предоставяйки на моменти твърде много дребна битова събитийност, която накрая се оказа, че няма никакво отношение към главната сюжетна линия. Към края нещата се раздвижиха, трябва да призная. Загадките започнаха да се натрупват, напрежението да обтяга струните между страниците, но това не е достатъчно да компенсира 650-те страници преди това. 

Давам си сметка, че цялата тази методологичност не е безцелна. Виждам идеята за противопоставяето на двата подхода към магията (които можем да приравним и използваме универсално за почти всяко важно нещо в живота ни) - този на статичния наблюдател - предпазлив, винаги добре подготвен, който притежава силата и тежестта на знанеието и другия тип - интуитивния, който просто драсва клечката и думите сами идват, и хоп, магията е факт, този който се вслушва в хората и открива онези невидими за учения нишки, които свързват магията неразривно с природата на човека. Но това не ми е достатъчно. 

Това, което наистина ми хареса, обаче, бяха бележките под линията на самата авторка. Абсолютен шедьовър и истинска наслада. Да си призная четох ги с по-голям кеф, отколкото самата история. Първо, повечето бележки под линията са истории в исторяита, които имат за цел да й придадат допълнителна тежест, форма и да я пренесат в реалния свят. Второ, повечето бележки под линията бяха дълги по над страница с още по-ситен шрифт от този на същинскта история. Трето, бяха адски интересни. Там, определено мога да кажа, че й свалям шапка. 

 

Всъщност не мога да не й дам кредит като цяло за този роман, давам си сметка, какъв труд е вложен, колко мисъл и желание има вътре. И виждам как всеки дейтайл е изпипан, нищо не е претупано (има си хас, де, в 800 страници), много професионално, което може би е и една от основните причини книгата да има такъв успех, наред с това, че Сузана Кларк наистина пише увлкателно. Все пак дочетох книгата, нали така?

Но това ширещо се бездействие не можах да го преглътна до края, а и тя не успя да се реваншира за него. 

Все пак това е моето лично мнение, в интернет ще откриете много положителни и страхотно написани текстове за тази книга, не ги подминавайте. Не подминавайте и нея. Бих казала, че хората, които мислят като мен са по-скоро малцинство. Така че шансът да ви хареса е много голям.

Аз, от друга страна, все още имам голямо желание да прочета и "Пиранези". Но ще поизкачам още някоя и друга година малко да ми мине от "Джонатан Стрейндж и Мистър Норел".