"Честно казано" - Сара Нович (Ревю)

 

  Заглавие: "Честно казано"

Автор: Сара Нович

Издателство: Lemur Books

Превод: Деница Райкова

Брой страници: 408

Година: 2022

Честно казано" се оказа една от най-важните книги, които прочетох миналата година.  Мисля, че за пръв път използвам това определение за книга. Човек научава по нещо от всяка книга. Но за пръв път пред мен се вдига завесата на един цял нов свят. Свят, за чието съществуване едва сега си давам сметка, че не съм й подозирала. Света на глухите хора. Научена съм да не деля хората, да приемам всички. Никога не съм възприемала глухите хора като отделно общество. Казвам го в най-добрия смисъл на думата. Също така никога не съм подозирала, че мога да възприема идеята за разграничаването в положителна светлина. 

Сюжетът се върти около живота на децата, които посещават училището за глухи "Ривър Вали". УГРВ е училище с многогодишна и противоречива история, както и важен постулат за общността на глухите. Идеята за това как трябва да бъдат отглеждани, възпитавани, интегрирани и образовани глухите хора през годините е претърпяла много промени и не един и два преломни момента на коренна промяна. Съществуването на места като УГРВ е една голяма победа в тази история. Това училище е много повече от образователна институция, тя е дом и среда за глухите деца, тя е сцена, тя е мрежа, тя е път и средство за общуване, за комуникация, за връзка, шанс за пълноценен живот. Но всичко това е заплашено, когато става ясно, че финансовите средства няма да стигнат, за да продължи УГРВ да съществува в същата конфигурация и да предлага на учениците и персонала си същото ниво на услуга като досега. 

 

Сара Нович проследява и преплита историите на Чарли и Остин, чийто бекграунд е коренно различен и това й позволява да даде на читателя синтезирано две различни гледни точки към живота в обществото на глухите.

Чарли идва от семейство на чуващи родители, носи кохлеарен имплант, не владее жестовия език и е новата ученичка в Ривър Вали. Досега тя е учила в обикновено училище и се е борила със своята глухота. Решението да бъде прехвърлена в училище за глухи идва след развода на родители й и след многократни усложнения с кохлеарния й апарат.

Чарли винаги е била учена, че трябва да се интегрира към света на чуващите, че трябва да се научи да бъде част от него и да превъзмогне неравностойната позиция, в която природата я е поставила. Но това не сработва толкова добре, колкото се очаква.

Затова и началото й в Ривър Вали е трудно и страшно. То е като да те пратят да се оправяш съвсем сам в чужда страна, без да знаеш и една думичка от тамошния език. Всички са като нея, всички са глухи, но фактът, че не познава жестовия език й пречи да комуникира, да се интегрира, да създаде устойчиви връзки и приятелства, все неща, които са страшно важни на всеки един етап от живота и особено през тийнейджърските години. 

 

Там се запознава с Остин, който идва от едно от старите, добре познати и уважавани семейства в общността на глухите, чиито членове са възпитаници на училището поколения назад. На Остин също ще му се  наложи да се пребори със ситуация, в която не е бил досега. И ще изпита емоции сходни с тези на Чарли, но по съвсем различна причина. Той ще трябва да намери своя път и интеграция в обществото на чуващите, което също е изключителна промяна за едно момче на неговата възраст. 

 

Около тях двамата Сара Нович преплита и историите на други глухи деца, които по един или друг начин са се сблъскали с негостопримствеността на този свят -  толерантност, расизъм, класово разделение и домашно насилие са теми, които не ги интересува, дали си глух или чуващ. И за жалост немалко деца се сблъскват с тях. Спояващият елемент на всички тези истории е директорката на УГРВ  - Фебруъри, която пък е чуващо дете на глухи родители  и на която се пада честта да овладее огромна криза в повереното й училище, която има сериозен отзвук и в живота на "нейните" деца.

Личи си колко са лични темите в книгата на самата Сара Нович, В текста се усеща разбиране към всяка една гледна точка. Тя е едновременно безпристрастен разказвач, които не съди никого и в същото време съкровен душеприказчик, който вниква и изживява проблемите на всеки един от своите герои. С огромно разбиране и емоция тя превежда читателя през техните перипетии и му позволява да бъде съпричастен с техните страхове и радости.

Абсолютно смятам тази книга за едно от важните заглавия, които излязоха у нас миналата година и мога единствено да ви посъветвам да не я подминавайте.