Заглавие: "Х като сапун"
Автор: Гери Дечева
Издателство:
Peppermill Books
Брой страници: 250
Година: 2025
"Х като сапун" на Гери Дечева е силен и звучен шамар в лицето на социалните медии и тяхната вездесъща сила и влияние в нашия живот.
Действието на книгата се развива в измисления град Лоувил в измислената държава Лоуландия (имената не са случайно подбрани, всъщност нищо в тази книга не е случайно подбрано). Там в Лоувил една жена опитва да намери пристан и убежище.
Тори е писателка, която става неволен участник в скандал, свързан с един от героите в последната й книга. Изходът от този скандал е изцяло за нейна сметка. И Тори бива линчувана за чужди грехове, защото силата на троловете в онлайн пространството е могъща и няма аргумент или изказване, които биха могли да разрешат конфликта или да потушат подклажданата омраза в социалните медии или както Тори ги нарича социалните медузи.
Тори бяга от стария си живот и не просто спира на пише, спира дори да чете, защото книгите й причиняват физическа болка, нападките срещу нея са толкова ожесточени, материализиращи се в насилнически актове, че тя е принудена да се скрие от лицето на земята. И така Тори отваря бар с хотелска част (разбирайте две стаи) и прикрепена към тях книжарница. Защо тази странна конфигурация и защо това шантаво име "Х като сапун" стои на табелата, на която туристите постоянно спират да се снимат, няма дори и да се опитвам да ви обясня, прочетете сами, велико е. Смях се от сърце, наивно и лековато, без дори и да подозирам какво ми е приготвила Гери.
И преди да мина към сериозните аспекти от тази история, с които и ще завърша този текст, искам да направя едно последно отклонение и да приветствам изобилието от идеи, което си вихри в тази книга. Обожавам книги написани с въображение. И тази е точно такава. Отворете я, разгледайте я в книжарницата и съм сигурна че веднага ще ви направят впечатление поне няколко страхотни идеи в оформлението на изданието, които няма да как пропуснете. Нали знаете приказката "Кажи ми какво четеш, за да ти кажа какъв си." Това важи с пълна сила тук. Тази книга е визитната картичка на литературния вкус на Гери Дечева и не мога да не се радвам като читател, когато открия толкова много допирни точки с автора.
Но да се върнем към Тори. Знаете ли иска ми се Тори да беше истинска и да ми беше приятелка, за да мога да я подкрепя в трудните моменти да й кажа, че не тя е лудата, а света. Да й каза, че има останало и добро в този зъл, подъл свят и че трябва да прочете "Пътят на кралете" на Сандерсън, той обяснява какво се случва, когато си с броня на бойното поле в разгара на битката и ти се допикае (или по-лошо).
Социалните и онлайн медиите ни предложиха възможност мнението и личната ни позиция да достигнат по-лесно до другите хора, интернет ни даде трибуна каквото не сме и си мислили, че ще получим някога. Но лесния достъп сякаш накара хората да спрат да мислят, колкото по-лесен е пътя, колкото по-малка тежест има наградата.
Забравихме, че от другата страна на екрана стоят хора като нас и се борят със същите трудности пак като нас. Конфронтацията стана лесна и дори за предпочитане, превърна се в израз на гражданска позиция. Хората загубиха мярка и до един се превърнаха в криворазбрани лидери и инфлуенсъри.
Под повърхността на тази разказана с хумор история прозират дълбоки рани и
ужасяващи истории. Такива от които ми настръхват косите. Гери Дечева изобличава толкова много проблеми, кой от кой по-страшен, че просто не знам откъде да започна.
Монетаризацията на църквата и престъпността в различните слоеве на духовенството, педофилията, насилието, обезценяването на вярата,
, липсата на ценности, обезстойностяването на истински важните неща в живота ни, тормозът в социалните медии, тоталната липса на ангажираност и мисъл у хората като индивиди. Все теми, които болят ужасно и ядат същината на обществото ни, на човещината ни, на живота ни.
Гери пише с живи и ярки описани, които те карат да се чувстваш като част от историята, създава герои, които те ангажират.
Малцина умеят да пишат за нещастието с хумор и топлина, но без да го омаловажават.
Границата между добре балансираната емоционална история и пълния провал е
много тънка. И Гери се е справила блестящо.
Ето това прави хубавата литература с нас, подтиква ни да говорим за всички забранени, забравени, пренебрегвани и неудобни неща. Кара ни да се вгледаме в себе си и да потърсим начин да станем по-добри. Вярвам, че имаме нужда от такива книги - смели, дръзки, откровени и човечни, книги, които ни болят, но и могат да ни лекуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар