вторник, 27 октомври 2015 г.

Докато дишам

Крайното ми впечатление за книгата е малко противоречиво. Вероятно за пореден път очакванията ми бяха коренно различни от това, което заварих измежду страниците на книгата. И най-вече обещанията за силни емоции, увлекателен смях, дълбока тъга, трогателни моменти...Може би аз нещо съм повредена, но не се смях с тази книга. Открих тъгата, но не се и натъжих истински. Някак не успя да стигне до моите собствени емоции. Сякаш и аз, и книгата бяхме на въздържание. Открих тежестта на събитията, макар изказът през цялото време така и да не се насити с емоция. Открих иронията и сарказма, жестоките шеги на съдбата (разказвача), но така и не можах да се разсмея. Нито веднъж. Може би една-две насмешливи усмивки. Въпреки това Ако се опитам да погледна на романа с безпристрастни очи, като човек, чийто очаквания не са били подведени, не мога да се оплача от думите, които ме посрещната измежду страниците на книгата. 

През цялото време не ме напуска усещането за математически правилно изграден сюжет. Сякаш всяка част беше точно отмерена променлива или константна величина, която зае абсолютно правилното си място в уравнението зад подходящия математически знак. Където трябваше събирахме и изваждахме от картинката. На места се наложи да делим или умножаваме. На няколко пъти оставихме неправилни дроби, но авторът накрая беше така добър отново да приложи математическия си усет, за да закръгли числата до цяло.


Наистина професионално изпипана работа. Добре обмислен сюжет и хубаво разказана история. Без излишни отклонения, без лирични, пейзажни изстъпления, всяка дума беше право в целта, която гони разказвача.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...