"Дъщерята на Лунната богиня" - Су Лин Тан (Ревю)

 Заглавие: "Дъщерята на Лунната богиня"

Автор: Су Лин Тан

Издателство: Artline Studio

Превод: Боряна Даракчиева

Брой страници: 529

Година: 2022

Вие може и да не сте като мен -  несериозни. Нека да уточня. Купувам си книги, после да ги оставям да висят на рафта, докато не излезе втора книга от същата поредица. В този момент осъзнавам, че искам да си купя и втората книга, но нямам представа, дали първата ми е харесала, защото още не съм я прочела. Само съм си я купила. Точно този тип поведение ме доведе до настоящата ситуация с "Дъщерята на Лунната богиня". Артлайн обявиха излизането на "Сърцето на Слънчевия воин" и изведнъж осъзнах, че вече съм я добавила в количката, без да имам ни най-малка представа, дали първата ми е харесала. Този път реших да не действам толкова повърхностно, както направих с "Шестимата на Атлас" и да си прочета книгата преди да си купя втората.

Нямам никакво намерение да ви държа под напрежение и отсега ви казвам, с удоволствие: Да, ще си купя и втората книга.

"Дъщерята на Лунната богиня" ми хареса много. Су Лин Тан е изградила историята си върху мита за Лунната богиня, Чан-ъ, която е прокудена на Луната и обречена завинаги да се грижи за нейния ход, защото е откраднала еликсира за безсмъртие от своя любим, Великия Стрелец, подарен му заради големите му заслуги от самите богове. Лунната богиня е дарена с безсмъртие, което е принудена да живее в пълна изолация и самота. Су Лин Тан обаче разказва историята на нейната дъщеря Син-ин, която отива в Небесното царство и се изправя пред боговете, за да освободи майка си.

 

Син-ин тръгва от нулата и благодарение на своята находчивост и всеотдайност успява да се издигне до званието Първи стрелец на Небесното царство. Като крайната й цел е да получи награда за заслугите си от самия император, а наградата е възможността да й бъде изпълнено едно желание. Каквото и да то.

Цел на пръв поглед невъзможна, но Су Лин Тан е начертала път за своята героиня - далеч не лек, но съвсем в духа на азиатската култура. Път, който трябва да бъде извървян с чисто сърце и неопетнено чувство за дълг и чест. Път, по който може да върви само онзи, който носи в сърцето си доблест и добри намерения. Път, който може да бъде извървян единствено с неуморната на крачка на човек, който никога не се предава, дори когато всичко изглежда безнадеждно. Път, който поставя на изпитание не просто волята, а сърцето на своите пътници. Път, пълен с избори, които понякога отдалечават ходещия от целта, избори, свързани със саможертва.

 

Няма да продължавам с детайли от сюжета, защото история е много динамична, съставена от многобройни препятствия и приключения, в чиито дебри определено ще се загубим. Не се наемам да ви преведа оттам, Су Лин Тан се е справила перфектно с тази задача и ако решите, да прочетете книгата, няма да съжалявате. В нея са преплетени и много други легенди от китайската митология. 

Това, което искам обаче да ви споделя е цялостното ми впечатление от основните компоненти на този фентъзи роман. Светоизграждането в историята е направено много умело и детайлно, картините са живи и атмосферата наистина успява да пренесе чутателя там, на сцената, сред случващото се. И това е постигнато с добър баланс между вникване във вътрешния свят на героите и хода на разказа. Няма големи лирически отклонения, които да описват как функционира света на Небесното царство, какви механизми го задвижват, какви картини го описват и все пак в края на книгата, оставам с усещането за принадлежност и съпреживяване. Повече от това не мога да искам. 

Героите и емоционалните взаимоотношения между тях също се развиват адекватно и в добре балансирана симбиоза. Всеки от героите е предизвикван и задвижван от своите емоции, от своите желания, от своите задължения и от своя статут. И макар Су Лин Тан да е впримчила няколко изненади от сюжетна гледна точка, която да ни накара да се колебаем във възприятието си за нейните герои, тя не прикрива нищо от емоционална гледна точка и това е едно от най-страхотните неща в тази книга. Доста често, за да се изгради напрежение в историята, чувствата на героите, техните мотиви и желания биват привидно прикрити, за да достигне развръзката до онзи момент, в който авторът е избрал да разкрие истинската същност и стремежи им, а ние трябва да ахнем в изненада, все едно не сме го очаквали. Су Лин Тан е избягала много успешно от това. Ние сме наясно с емоциите и желанията на нейните герои през цялото време и въпреки това тя успява да манипулира добре своята история така, че да пречупи гледната точка на читателя и да го доведе до развръзка, която не е очаквал. 

Изобщо смятам, че историята е много добре разказана, много добре написана, има хубав баланс и взаимовръзка между събитийност, светоизграждаждане, емоционалност и онова малко дяволче, което ни човърка да разгръщаме страница след страница, любопитни да разберем какво ще се случи по-натам. "Дъщерята на Лунната богиня" е прекрасно фентъзи, с удоволствие ще прочета и "Сърцето на слънчевия воин" и ще следя за всяко следващо заглавие, което носи името Су Лин Тан на корицата си.