сряда, 30 март 2016 г.

Кръв и хумор продължават да се леят в Преди да увиснат на въжето

Абъркромби групира в края на интро книгата своите герои и после ги рапръсна по всички краища на повествованието. Инквизитор Глокта бе изпратен да поеме командването над  град Дагоска, за да подготви града за предстоящия сбълсък с императора. Кауза обречена на провал още преди да е заминал. И така сакатият инквизитор се оказва в поредната патова ситуация без изход за бягство.

Авторът успява да разгърне образа на поковник Уест, потавяйки го в няколко ключови сблъсъка с разглезения принц Ладисла, а по-късно и с групата на Логън - Три дървета, Кучето, Хардинг Мрачния и Дау Черния, която също претърпява известна трансформация до края на книгата.

Шарената тълпа, която е събрал Биаз да го придружава в похода към края на света, далеч не е същата, каквато я оставихме в края на първата книга или поне в качествено отношение. Джизал загуби малко от аристократичната си арогантност, но за сметка на това се сдоби с грозен и мъжествен белег разцепващ устата му. Логън и Феро откриха друга своя животинска черта, поддавайки се на нагонът, който преследва и двамата самотни бойци, но не е като да са се задомили или нещо подобно. Макар че Феро приема доста добре нещата струва ми се - през деня се отвращава от порива, който я обзема вечер, когато посяга на недодялания си спътник.

И така нишките се оплитат, възлите се затягат. А Глокта не спира да ме иненадва. Изглежда все пак някаква добрина и чест са останали в изтерзаното и осакатено тяло, а защо не и душа, на инквизитора. Той взима под крилото си по-малката сестра на полковник Уест, комуто обещава да се грижи за нея. Макар че ми се видя малко повърхностна реакцията му на думите на отдавнашният му приятел, с които успя да го убеди. За човек минал през ада, ми се стори, че го изманипулираха твърде лесно. Но в името на идеята, нека бъде така.
И покрай цялата тази паяжина не липсват и солидно количество битки, вътрешности, мъчения и белези, достатъчно зрелищни, за да задоволят любопитството и очакванията ни.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Част от мен ще остане завинаги в "Лабиринтът на духовете"

"Ще се върнете ли някой ден в Барселона? Магьосница е тя, знаете ли? Влиза ти под кожата и никога не си тръгва..." Дълго време ...