черно като полунощ". Нейната кратка романтична ...да го наречем връзка със зимния дух е събудила the cunning man (мисля, че в българския превод го наричат Лукавеца, както и ще го наричаме за по-кратко). Тук работата е малко по-различна. Тифани май няма особено желание да се забърква с него, а и той като че ли не е в настроение за целувки и флиртове. Лукавецът е персонификация на злото, без да е точно персона. Така че този път Тифани ще трябва да се бори със самото зло, загнездило се в душите на хората.
Но Тифани е боец. И вещица - горда, самоуверена и самостоятелна. Щом има проблем с нейните хора, тя е тази, която трябва да го отстрани.
Книгата е съвсем в духа на останалите от поредицата, но с Тифани сякаш расте и аудиторията на читателите. Като че Тери е замислял една поредица, с която да израснеш. Иска ми се да ги бях открила на 15 години. Не бих казала, че сега е късно - за Тери няма възраст. И все пак. Иска ми се да можех да чета историята за 15-годишната Тифани през очите на 15-годишната Теодора.Иска ми се, защото Тифани е точно такава, каквато трябва да бъде едно подрастващо момиче - самонадеяна, безсмъртна, опърничава, с непоколебима воля и бодър дух, който може да пребори всичко. Защото никой не може да ти каже да се облечеш в черно като полунощ, ако ти не искаш. Пък ако ще и да си вещица. Или още повече, защото си вещица!
Няма коментари:
Публикуване на коментар