петък, 2 юни 2017 г.

Кралицата-асасин ще завихри "Империя на бури"

Сара Дж. Маас е The Drama Queen! В добрия смисъл на думата, разбира се. Всичките й книги са ярка микстура от приключения, екшън, битки, магия и ужасно много драма, саможертви, тайни и интриги. 
Купих си първата книга преди години заради страхотната корица на Издателство Егмонт. За щастие, те не изневериха на тази линия и продължават да бълват красиви и магнетични корици. 
Зачетох я още в метрото по-път за вкъщи и не се спрях. Така беше и с всяка следваща книга. Сара Дж. Маас надгражда и подсилва своята история в геометрична прогресия, за да се стигне до поредната грандиозна развръзка и образуването на нов възел в края на петата книга.

Първите страници от книгата тръгнаха мудно. Не че не се случваше нищо, но Сара Дж.Маас ме е разглезила. Свикнала съм книгите й да са толкова динамични и експлозивни, че дори и малките затишия ми се струват клато огромни паузи. Но неусетно действието се върна в бързия си ритъм и аз отново се потопих в добре познатия свят на Стъкления трон.

Историята разхръща криле и започва да добива чудовищни размери. Сара Дж. Маас вплита някои нови идеи, като датира техния замисъл и влага зараждането им още в периода преди първата ни среща със Селена. И докато действието доскоро се игра на три, дори понякога четири и пет фронта, сега сюжетните линии постепенно се събират и концентрират в една здрава плетеница от бури и битки. Петата книга е като магнит, всички разпилени по света герои по един или друг начин претърпяват някакъв катаклизъм в досегашното си същствуване и се отклоняват от пътя си, за да се насочат към Огнената кралица, привлечени от значимостта на събитията, които се завихрят около нея.
Харесва ми идеята за това скупчване на герои на едно място. Както и за неминуемите сблъсъци, които произхождат от този подход и на които ставаме свидетели. 

Но нека да включим и малко спойлъри в ревюто. Щом сте стигнали до петата книга, значи сте на ясно в какво се забърквате и  вероятно също като мен с нетърпение очаквате следващата.

Ераван набира мощ в Морат с всеки следващ сблъсък дава заявка колко силен противник е. Изчадията, които създава, преследват Елин и нейната задруга, за да се доберат до изгубените ключове на Уирда, които са разковничето към покоряването на този свят. А кралицата-асасин събира своята армия, за да удържат напиращата сила на Морат. Най-накрая в "Имеприя на бури" се разкрива истинския замисъл на ключовете на Уирда, както и доста солидна част от миналото на кралицата и историята, която предшества тази бъркотия. 
И докато предишните книги бяха по-съсредоточени в Елин и и Роуан, то тук Сара Дж. Маас си позволява да задълбае по-дълбоко в отношенията между Дориан и Манон, Лизандра и Едион и Лоркан и Елида. Обратите не са толкова неочаквани, но за сметка на това са изпепеляващо завладяващи за четене.Сара Дж. Маас умее да създава взривоопасни, закачливи и всепоглъщащи връзки между своите герои. Това, което не липсва между страниците е страст, но не онази от булевардните романи, а красва и изпепеляваща всеотдайнсот. Както често обича да прави, тя преобръща на 360 градуса света им, за да ги обвърже по начин, който ще издържи всичко.

И това, което наистина ценя е, че позволява на героите си израстнат, да се променят - някои към по-добро, други към лошо. Не ги създава издялани и завършени, а ги оставя сами да извървят пътя си, за да се докажат пред читателя, като заслужаващи неговата любов и вниамние. 

Трудно ми е да пиша за тази поредица, защото думите не могат да поберат букета от чувства, които провокира в мен. Може би това е и причината това да е първото ревю за нея. Тези книги трябва да се почувстват. Всеки сблъсък, всяко действие, всяка усмивка и момент преливат от емоции. Сара Дж. Маас залага огромен коз на жестомимичния език на своите герои. Често оставя неизказани думи завоалирани в жестока усмивка, пронизващ поглед или сдържано изсумтяване. И този поглед или усмивка, казват повече, отколкото хиляди думи.

Прекарах няколко почти безсънни нощи, за да дочета "Империя на бури" и сега както обикновено става, след като приключа някоя нейна книга, се чувствам изпълнена с емоции и в същото време малко тъжна и празна, защото знам, че трябва да изчакам една цяла безкрайност, докато излезе следващата книга. Но пък с леко намигване съвсем скоро трябва да се появи на пазара и третата книга от "Двор от рози и бодли", а там се очертава също шеметна развръзка. Така че засега ще преживявам с този трепет на очакване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар