четвъртък, 15 юни 2017 г.

"Софийски магьосници" бродят по улиците и измагьосват заклинания

От мига, в който Сиела анонсираха официално издаването на "Софийски магьосници", чаках с нетърпение да достигне до мен. И съвсем кратко време след печат това се случи. Не съм сигурна, дали съм чела българско фентъзи досега. Не мисля. Може би затова я чаках така жадно. Или заради страхотната корица. Или заради готиното заглавие. Или заради самата идея да преследвам магията по улиците на София, да ги преоткрия отново, докато се лутам насам-натам заредно с героите в книгата. Причини да я искам не ми липсваха. 


Отдавна исках да прочета нещо такова - свежо, българско, магично, завладяващо приключение.
Запознайте се със Свилен, Белота и Изаура ядрото на магическата групичка, което обича да се събира в "Гладната Сврака" - единственото място, където всички са магьосници и никой няма право да прави магии. Златното трио се наричат още Зорници - магьосници, които използват силата си, за да правят добро. Те са в постоянен конфликт със Здрачниците. Едва ли е нужно да ви казвам, че това са мьосници, които практикуват черна магия. Конфликт стар като света. И когато Зорници започват да изчезват безследно, подозренията, разбира се, падат върху Здрачниците. А причини не е като да липсват - съвсем тривиални, разбира се. Да хвърлим вината върху злите магьосници. Цялата книга е плетеница от клишета ( в добрия смисъл на думата) и разчупени идеи, а за капак и абсолютно идеалните и перфектно пасващи магични имена  ...на всичко - на улици, на заведения, на магии, на заглавия на книги, на заклинания, на хора и животни (сигурно нямаше да мога да измисля и две от тях, ала в момента, в който ги прочитам, знам, че са перфектни).

А сега се запознайте с Бриян - дребен джебия, който използва уменията си, за да краде дребни пари от хората в рейса.  Млад, самоук и брилянтен. Когато Свилен го открива по време на една от малките му акции в градски транспорт, не очаква момчето да се окаже толкова надарено.  Като всеки магьосник, Свилен е задължен да спази клетвата си и да пробуди младия магьоник. Така се превръща в негов пробудник и ментор, докато момчето не си избере специалност и официален ментор.

Бриян не е обременен от преразсъдъците на възрастните магове, защото за разлика от повечето, той не е бил пробуден в ранна детска възраст, както се случва обикновено. И сега вижда света на магията за пръв път, с нови очи. Очите на млад мъж. Предтои му да открие тайнства и заклинания, вътрешни светове, яките цветове на магията, светът на зорниците, здрачниците и стихийните магьосници.
И просто не мога да пропусна най-очарователната част от цялата книга - Морков, неговият верен приятел и хамстер. Е, Свилен не спира да го нариша мишка или плъх, разбира се, но това не го прави по-малко готин. Морков и Бриян комуникират на свой собствен език и се разбират чудесно, с по един поглед. Не се заблуждавайте, хамстрите може и да изглеждат глупави и вечно гладни гадинки, но Морков има много тънко чувство за хумор, обича сарказма и очевидно морковите. Да, морковите са му любими. И, разбира се, след като си хапнеш моркова, как да не му удариш и една хубава дрямка.

Много заклинания и интригуващи идеи се крият сред страниците на "Софийски магьосници" - самозарастващо билетче, магически книги, които ти показват само това, което търсиш, прашни книги-игри, които наистина те отвеждат в един друг свят, където се биеш с дракони, тролове и какви ли не други чудовища и още много други чудатости. Магии и вълшебства дебнат от всеки ъгъл и глуха пряка на София, но само посветените могат да ги видят. 
Но магичния свят е заплашен. Нещо или някой избива магьосници. Бриян се лута между зорници, здрачници и стихийници, докато накрая не обединява всички заедно в борбата с неизвестното зло.

Мартин Колев създава закачливи и запомнящи се образи. Искам в продължението да се потопя още по-дълбоко в света на софийските магьосници. Искам да посетя отново "Гладната сврака" и "Прашния сандък". Искам да се озова отново на шестте кюшета. Икам да науча повече за миналото на Белота и Изаура. Искам да науча повече за здрачниците. Искам да видя пред какви препятствия ще постави Бриян и неговите опекуни и с какви нови заклинания и чудатости ще ни срещне. И определено искам да прочета повече диалози с Морков, били те безмълвни или не.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...