събота, 10 февруари 2018 г.

Господарят на зимата ще ви плени в "Мечокът и славеят"

"Мечокът и славеят" е част от декемврийския BOPS, заедно с куп други неща, които не успях да ви споделя, защото напоследък не ми остава много време. Този път книжното семейство от "Четат ли двама" ни зарадва с двойна BOPS радост. "Мечокът и славеят" беше едната, а другата чета в момента - "Далечна светлина", а тя е не по-малко прекрасна. 

Изданието на Orange Books пълни окото и душата. Кориците са твърди, страниците дебели, подравняването подходящо, а шрифтът приляга перфектно на топлото одеяло и какаовия ми чай.  Трябва да призная, че очакванията ми малко се разминаха с действителността. Но това си е моя отговорност. 
Книгата беше в списъка ми за Коледния панаир.  Една от онези книги, които решаваш за четеш само заради топлата корица и приказното заглавие. Една от онези книги, които те приласкават и ти обещават вълшебства. И, разбира се, като истинска любопитна гарга още щом разопаковах BOPS-a и открих едно от желанията ми вътре  (и след като прилежно й се насладих от корица до корица), прочетох анотацията отзад. Нямаше как да не се сетя за Тери Пратчет. Малко момиченце с необикновена дарба и суровият Зимен дух, Смъртта - какво друго да си помисли човек. 

Ала противно на очакванията ми истоията се разгърна много бавно. Вася порасна, братята и сестрите й се изпожениха и замонашиха. Беше интересно да гледам как палавото дете се превърна във вироглаво, свободомислещо момиче. Но нетърпението ми Мраз най-накрая да се намеси по-сериозно в историята беше толкова голямо, че не успях да се насладя истински на прочетеното. Чакането ме убиваше.
Долавям същото натрапчиво чувство сега, докато пиша. Вместо да започна от началото, както е редно, обърнах всичко с главата надолу. Затова сега ще се върна назад и ще опитам да ви въведа в света на Катрин Арден.

Пьотр и Марина живеят и отглеждат децата си в снежните покрайнини на Рус, отдалечени от света и неговите чудеса, те водят простичък живот. Дуня е възрастната бавачка, която е отгледала самата Марина още в двореца, а сега отглежда и нейните деца в къщата им дълбоко в гората. Макар и слаба и изтощена Марина забременява отново и противно на всички в къщата, решава че това дете трябва да се роди.  Знае,че е то ще бъде специално, че ще наследи силата на баба си. Марина си отива от този свят, давайки живот на дъщеря си и Вася наистина е специална. Прекрасна, чаровна и много палава, тя играе наравно с момчетата, раговаря с чортите (древни домашни духове) и продължава да си намира нови приятели извадени от сказанията на старата религия - пазители на дома, на конете, на реката. 

Ала Вася не е единстгвената, която вижда митичните същества. Нейната мащеха Ана също от край време вижда демоните. Уплашена и уморена да не им обръща внимание и да се преструва, че не съществуват, Ана постепенно намразва малкото момиче, задето разговаря с тях.
Истинският сблъсък се заплита, която в града пристига новият Божи пратеник - отец Константин. Новата и старата религия ще подложат на изпитание хората в околността. Злото дреме в мрака и бавно се пробужда. Колкото повече хората протягат ръце към новата вяра, толква повече отслабват силите на пазителите на старите вярвания. А гората остава все по-незащитена. 
Василиса израства и се превръща в красиво и борбено младо момиче. И когато мечокът започва да се пробужда, тя трябва да защити дома и близките си. Зимният дух е нейн съюзник, но тези битка няма да бъде спечелена лесно и без жертви. 
Мраз, разбира се, е очарователен - мълчалив, жесток, властен и много могъщ и въпреки всичко има нещо топло и любящо в господаря на Смъртта, което се намъква под кожата на читателя. 

Катрин Арден създава една чудна руска приказка, без да е захаросана, без да е клиширана и все пак класическа. И ребром с това поставя на масата и сериозните теми - свободата на личния избор, ограниченията на религията и предразсъдъците и ужасните последици от вярата на сляпо.



Макар по-голямата част от книгата да бе една (смея да твърдя необходима) прелюдия и подготовка за истинския възел в историята, развръзката и краят на тази приказка бе достатъчно диманичен, магичен и живописен, за да ме остави с чувство на задоволство. Интересно с какво ще ни изненада Катрин Арден в продължението "The Girl in the Tower". Очаквам с любопитство и се надявам не след дълго Orange Books да ни зарадват с нова доза от приключенията на Вася.

Няма коментари:

Публикуване на коментар