събота, 10 февруари 2018 г.

Господарят на зимата ще ви плени в "Мечокът и славеят"

"Мечокът и славеят" е част от декемврийския BOPS, заедно с куп други неща, които не успях да ви споделя, защото напоследък не ми остава много време. Този път книжното семейство от "Четат ли двама" ни зарадва с двойна BOPS радост. "Мечокът и славеят" беше едната, а другата чета в момента - "Далечна светлина", а тя е не по-малко прекрасна. 

Изданието на Orange Books пълни окото и душата. Кориците са твърди, страниците дебели, подравняването подходящо, а шрифтът приляга перфектно на топлото одеяло и какаовия ми чай.  Трябва да призная, че очакванията ми малко се разминаха с действителността. Но това си е моя отговорност. 
Книгата беше в списъка ми за Коледния панаир.  Една от онези книги, които решаваш за четеш само заради топлата корица и приказното заглавие. Една от онези книги, които те приласкават и ти обещават вълшебства. И, разбира се, като истинска любопитна гарга още щом разопаковах BOPS-a и открих едно от желанията ми вътре  (и след като прилежно й се насладих от корица до корица), прочетох анотацията отзад. Нямаше как да не се сетя за Тери Пратчет. Малко момиченце с необикновена дарба и суровият Зимен дух, Смъртта - какво друго да си помисли човек. 

Ала противно на очакванията ми истоията се разгърна много бавно. Вася порасна, братята и сестрите й се изпожениха и замонашиха. Беше интересно да гледам как палавото дете се превърна във вироглаво, свободомислещо момиче. Но нетърпението ми Мраз най-накрая да се намеси по-сериозно в историята беше толкова голямо, че не успях да се насладя истински на прочетеното. Чакането ме убиваше.
Долавям същото натрапчиво чувство сега, докато пиша. Вместо да започна от началото, както е редно, обърнах всичко с главата надолу. Затова сега ще се върна назад и ще опитам да ви въведа в света на Катрин Арден.

Пьотр и Марина живеят и отглеждат децата си в снежните покрайнини на Рус, отдалечени от света и неговите чудеса, те водят простичък живот. Дуня е възрастната бавачка, която е отгледала самата Марина още в двореца, а сега отглежда и нейните деца в къщата им дълбоко в гората. Макар и слаба и изтощена Марина забременява отново и противно на всички в къщата, решава че това дете трябва да се роди.  Знае,че е то ще бъде специално, че ще наследи силата на баба си. Марина си отива от този свят, давайки живот на дъщеря си и Вася наистина е специална. Прекрасна, чаровна и много палава, тя играе наравно с момчетата, раговаря с чортите (древни домашни духове) и продължава да си намира нови приятели извадени от сказанията на старата религия - пазители на дома, на конете, на реката. 

Ала Вася не е единстгвената, която вижда митичните същества. Нейната мащеха Ана също от край време вижда демоните. Уплашена и уморена да не им обръща внимание и да се преструва, че не съществуват, Ана постепенно намразва малкото момиче, задето разговаря с тях.
Истинският сблъсък се заплита, която в града пристига новият Божи пратеник - отец Константин. Новата и старата религия ще подложат на изпитание хората в околността. Злото дреме в мрака и бавно се пробужда. Колкото повече хората протягат ръце към новата вяра, толква повече отслабват силите на пазителите на старите вярвания. А гората остава все по-незащитена. 
Василиса израства и се превръща в красиво и борбено младо момиче. И когато мечокът започва да се пробужда, тя трябва да защити дома и близките си. Зимният дух е нейн съюзник, но тези битка няма да бъде спечелена лесно и без жертви. 
Мраз, разбира се, е очарователен - мълчалив, жесток, властен и много могъщ и въпреки всичко има нещо топло и любящо в господаря на Смъртта, което се намъква под кожата на читателя. 

Катрин Арден създава една чудна руска приказка, без да е захаросана, без да е клиширана и все пак класическа. И ребром с това поставя на масата и сериозните теми - свободата на личния избор, ограниченията на религията и предразсъдъците и ужасните последици от вярата на сляпо.



Макар по-голямата част от книгата да бе една (смея да твърдя необходима) прелюдия и подготовка за истинския възел в историята, развръзката и краят на тази приказка бе достатъчно диманичен, магичен и живописен, за да ме остави с чувство на задоволство. Интересно с какво ще ни изненада Катрин Арден в продължението "The Girl in the Tower". Очаквам с любопитство и се надявам не след дълго Orange Books да ни зарадват с нова доза от приключенията на Вася.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...