Напоследък изоставам много с книгите. Използвам думата "изоставам" не защото имам краен срок, бройка или цел, която трябва да преборя на всяка цена, а защото ми се иска да успявам да отделям повече време за четене, отколкото отделям сега. Липсва ми. Напрягам се. Чувствам се неприятно, дори раздразнена на моменти, задето се налага да правя някакви други неща, вместо да чета. За пръв път от много години, чета толкова малко. Успявам да одтеля едва час на ден. Умората вечер започна да ме преборва. След дълги седмици ставане в 6 сутринта, просто не смея да си позволя нощен маратон до 4 сутринта, както наваксвах преди. И понеже знам какво ще се случи, ако взема книгата вечер и започна да чета, изобщо не посягам. И това ме прави доста раздразнителна. Изоставам и със споделянето на впечатления. Мина сигурно седмица откакто приключих с "Училище за добро и зло" и ей ме на. Включвам се едва сега.
Обичам, когато очакването си е заслужавало. Много се бях надъхала за тази книга. От момента, в който й видях корицата и заглавието, знаех, че ще е моята.
Ще ми позволите още едно кратко лирическо отклонение, надявам се. Още едно, за да бъдем по-точни. Тези дни една колежка ме попита как си избирам кои книги искам да прочета. И като се замислих - никога не съм имала проблеми с намирането на четиво. По-скоро с обема на книгите, които искам да прочета, а не смогвам. Има много критерии, по които си избирам четивата. Да си купя книга само заради корицата или заглавието като цяло е рядкост, обикновено съм подготвена какво да очаквам. Но за тази книга бях категорична. С това заглавие и тази корица, просто нямаше как да не е моята книга.
Та затова повтарям пак - няма нищо по-хубаво от това чакането да си е заслужавало и очакванията ти да са оправдани.
"Училището за добро и зло" е точно такава, каквато очаквах. Тя притежава чудесен баланс между злокобните и страховити сцени, които на моменти чак ме изненадваха, отмереното чувство за хумор и приказните елементи. Соман Чайнани е отделил достатъчно място и време, разбирайте страници, за да ни запознае с приказния свят, в който ни въвежда, без тези описания да дотягат и да повличат читателя в безкрайния кръговрат на орнаментиката по кулите в академията. Типично по мъжки любовната нишка също е лишена от напрежение и трепети, каквито ние жените обичаме да внасяме в романсите. Но лично мен това ме устройва чудесно. Действието на самата книга е достатъчно динамично и изпълнено с обрати, които да очаквам с нетърпение, че да ги мисля и тия младите, дали ще се вземат и кои от всички всъщност ще се вземат. Но все пак се е постарал да отпусне мъничко романтика за момичетата по целия свят. Честно казано до към една трета от книгата бях сигурна, че историята ще се върти единствено около Софи и Агата и когато онзи наперен гъсок се намеси, чак не повярвах. Бях доста сигурна, че и двете ще му бият шута още в началото и ще се отървем бързо и безболезнено от неговото присъствие. Но той се задържа повече от очакваното. Русокосият младеж, който взима акъла на Софи, е всъщност лакмус, който изважда онова, което се крие дълбоко в душите на двете момичета. Да не споменавам, че е пълен мухльо. Това няма как да ви убегне. През половината време ми се искаше просто да се скрие някъде с всичката си тъпотия, а през останалото исках да му разбия перфектното лице. Но не мога да отрека, че свърши добра работа. Сега, да си дойдем на думата. Софи и Агата, черно и бяло, добро и зло, мечти и ежедневие. Доброто и злото в двете момичета преливат едно в друго и лъкатушат като кораб през буря, ала нещата далеч не са толкова размити, колкото изглеждат на пръв поглед.
Красивата Софи с дълги и златни като слънцето коси, с поддържана, бледно розовееща кожа, със стройните си крака и прекрасна фигура е повърхностна и изтъкана от себичност и някакво свое разбиране за доброта. Едно от нейните добри дела, които ще й осигурят място в училището за добро е Агата. Самотната, чернокоса и грозничка Агата, която с всеки ден се изолира все повече от света и обществото, а всъщност тайничко копнее да бъде част от живота - пълноценна, обградена от обич, грижа и внимание.
Това, разбира се, не й пречи да е вкисната и дръпната тийнейджърка, която сама се набутва в ред комични, а често и опасни ситуации. Всъщност това и двете го умеят много добре. След като огромните хищни птици, на които, простете ми, вече не помня имената, ги отвличат от дома им (по-скоро отвличат Софи, а Агата нали си е вироглава, та се залепва сама за птицата в желанието си да спаси своята приятелка) и ги стоварват в двете училища, следват много негодувание, хапливи реплики и напрегнати моменти и за двете. Ако вече сте чели първите страници ще се чудите откъде това негодувание в Софи, след като тя копнееше да се озове в Училището за Добро. Е, това е защото нея птицата я изпльоска в зловонните води на Училището за Зло, а Агата някак се озова при купищата русокоси принцеси с розови рокли.Неподправения шок, който изживяват и двете девойки, заради положението, в което се оказват, ме накара да се смея с глас, колкото и злобно да ви звучи. Възмутената Софи, която просто не може да повярва, че е заобиколена от мръсни, неподдържани, пъпчасали и лоши злодеи и уплашената Агата, която се чувства като грешка в поточната линия на живота, обградена от розови фусти, пъстри цветя и лъчезарни усмивки, залепени върху красиви лица - всичко онова, което тя не е и никога няма да бъде, да не говорим, че я дразни безкрайно. Казвам ви, тази гледка не е за изпускане. Соман Чайнани си подбира думите добре и създава ситуации, които заедно с хумора, изкарват на преден план вътрешната борба на двете момичета, излагат същността им по начин, който не би могъл да бъде изразен просто с думи и чувства, размиват и очертават границата между доброто и злото многократно.
А още по-впечатляващо за мен беше, че на фона на приказния сюжет, който създаде, наред със солидната доза смях, успя и да вкара някои доста злокобни сцени. Тази абсолютна амплитуда в настроенията и атмосферата на книгата, прехвърля жанра на детско-юношеската литература и със сигурност разширява аудиторията.
Харесва ми как Соман Чайнани създава разделение между измеренията на доброто и злото с всяка дума, всяка идея, всяко действие и едновременно с това показва колко дълбоко свързани, преплетени и зависещи едно от друго са.
Краят беше донякъде предвидим, но това не ми попречи да вися погълната от историята до малките часове на нощта с ясното съзнание, че на другия ден ще се чувствам като блъсната от трамвай, за да видя какво още ще ми разкрият Софи и Агата от арсенала си.
Силно се надявам и вие да сте я харесали и да я харесате също толкова много като мен, за да бъде издаването и на следващите части на български реализирано. Не че иначе няма да се четат на английски, но представете си само с тези яки корици колко добре ще изглеждат подредени на рафта в библиотеката ви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар