Доста отдавна заглеждам поредицата Вестители - Проклятието на Воронина на Цветелина Владимирова, но все не посягах към нея. Заради вампирите. Тази вълна я бях отминала отдавна и не ми се връщаше към нея. Когато миналата година една от BOPS кутиите съдържаше именно последната й книга, започнах отново да премислям решението си. После за мой късмет първите две книги май бяха изчерпали тираж и опитите ми да ги открия по книжарниците оставаха все така неуспешни. Докато съвсем наскоро ми се усмихна щастието и успях да се сдобия с "Вестители" и "Пазители"
В крайна сметка объркването пак си беше мое, защото в книгата има вампири, но те не са главните герои, които насищат сцените със страст и кръв в изобилие. Те са злото, срещу което Ксения и нейните приятели се борят. "Вестители" ме върна с известна носталгия малко назад в дните, когато поглъщах за една нощ книги като тази.
Цветелина Владимирова е свършила чудесна работа, улавяйки правилно елементите на young adult жанра, балансирайки добре между романтичната нишка с приятна и напрегната заигравка между двамата главни герои и динамиката на историята.
Цветелина Владимирова е свършила чудесна работа, улавяйки правилно елементите на young adult жанра, балансирайки добре между романтичната нишка с приятна и напрегната заигравка между двамата главни герои и динамиката на историята.
Уважавам и се възхищавам на смелостта й да не пренася действието в някакъв измислен свят, а да го разположи на Балканския полуостров, използвайки някои от характерните изрази за Източна Европа.
Всичко започва в България, където Ксения се бори с емоционалните щети нанесени от загубата на родителите й. И макар да има безкористната подкрепа на своите приятели, които я държат здраво и не й позволяват да пропадне в пропастта, това е рана, която никога няма да бъде излекувана. На Ксения й предстои да се научи да живее с тази загуба. Ала време за уроци няма. На сцената се появява смръщеният руснак Игор, който завлича Ксения в един чужд за нея свят, защото това е единственият начин да я предпази от сигурна и ужасяваща смърт. Смъртната заплаха не прави нещата по-лесни. Ужасът и кошмарите се трупат в младото момиче, а бъдещето е дори по-сигурно от настоящето.
Всичко започва в България, където Ксения се бори с емоционалните щети нанесени от загубата на родителите й. И макар да има безкористната подкрепа на своите приятели, които я държат здраво и не й позволяват да пропадне в пропастта, това е рана, която никога няма да бъде излекувана. На Ксения й предстои да се научи да живее с тази загуба. Ала време за уроци няма. На сцената се появява смръщеният руснак Игор, който завлича Ксения в един чужд за нея свят, защото това е единственият начин да я предпази от сигурна и ужасяваща смърт. Смъртната заплаха не прави нещата по-лесни. Ужасът и кошмарите се трупат в младото момиче, а бъдещето е дори по-сигурно от настоящето.
След като пристигат в Русия, Ксения навлиза в един свят, за който не знае нищо. И за неин още по-голям ужас, тя навлиза в света на Вестители и Пазители с гръм и трясък, превръщайки се в атракция още преди да пристигне.
Цветелина Владимирова си е избрала много чиста и ясно очертана концепция, което ме радва изключително много. Вестителите и Пазителите работят в тясно сътрудничество. Когато вестител получи видение за смъртта на някой човек, пазителите са тези, които имат физическите умения и издръжливост, за да предотвратят тази смърт. От незапомнени време двата ордена съществуват, за да предпазват човечеството от вампирите.
Останалото можете лесно да сглобите. Препирнята между Ксения и Игор бързо припламва в любов, която, разбира се, е забранена със закон. И за капак се намесва едно чудовищно пророчество, което кара нещата да изглеждат още по-ужасяващи и безнадеждни.
За щастие наравно с трудните битки, пред които се изправят героите на Цветелина Владимирова, тя успява да балансира историята с шепи пиперлив хумор, ярки персонажи и прилична доза ирония. Избухливият нрав на Ксения подлютява живота на всички около нея, създава много добра динамика в историята, която признавам си ме държа до малките часове на нощта през почивните дни. Игор също е доста впечатляващ образ - на пръв поглед пълен сухар, който обаче крие някоя и друга усмивка под каменното си изражение на пазител. А тези пестеливи усмивки, знаете са най-сладките. Не му липсва освен това солидна доза авторитет и стабилност, които поддържат добре баланса с неподправено невъздържаната натура на Ксения.
Особено любима обаче ми е Зоя. Винаги перфектно изглеждащата красавица има жестоко чувство за хумор, което всеки път ме караше да се подсмихвам доволно. А това, че е нахална като конска муха, я прави още по-плътна, реалистична и близка до читателя.
Особено любима обаче ми е Зоя. Винаги перфектно изглеждащата красавица има жестоко чувство за хумор, което всеки път ме караше да се подсмихвам доволно. А това, че е нахална като конска муха, я прави още по-плътна, реалистична и близка до читателя.
Няма как да не изкажа уважението си към труда, който Цветелина Владимирова е вложила в тези книги. Ще ви направят впечатление честите бележки под чертата, в дъното на страницата, които показват колко проучвания е правила авторката.
Чудесно начало на трилогията. Вече довършвам и втората книга и ще се опитам да пиша за нея скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар