петък, 22 юни 2018 г.

Приключенията на "Мистър Блис"

Дж. Р. Р. Толкин сам по себе си е литературен жанр. Всеки път когато погледът или умът ми се спрат на неговото име се изпълвам с възхищение и малко болно благоговение пред творчеството му. Толкин не ми е любимият писател, не съм сигурна дори, дали е сред любимите ми. Харесвам книгите му, но не бих казала, че е една от големите ми мании. Е, това не означава, че не питая дълбоко уважение към приноса му към литературния свят.

Идеите на Толкин лежат в основата на един от любимите ми жанрове. Истината е, че светът наистина би бил различен и определено би бил по празен без неговата следа в него. Изпитвам страхопочитание към чудовищния труд, който е вложен в книги като "Властелинът на пръстените" и "Хобитът" - в сюжета, в героите, в обема, в измислянето на граматически издържан елфически език... Така че, да.. Толкин може да не ми е любимият автор, но той е творец, който заслужава уважение и почит от всеки читател, някога стъпвал в Средната земя през екрана или хартията.

Последните две години обаче видях и една друга черта на този титан. Видях Толкин, който приспива децата си с приказки, излели се от собственото му въображение. И проклета да съм, ако в тях не е вложено същото старание, както във "Властелина". Трогателен е начинът, по който Толкин пише истории и рисува въображението си върху хартията, за да ги сподели с четирите си деца. Представяте ли си го този великан на фентъзито как рисува в малките часове на нощта на слабата светлина на газова лампа колата на мистър Блис, за да я покаже на малчуганите си? Аз да.

Преди две години мисля илязоха "Писма от Дядо Коледа", които ухаеха толкова приятно на дърва в огнището и топло какао преди сън. А сега и "Мистър Блис". И двете издания са прекрасни и получиха полагащото им се уважение и внимание с хубавите си твърди корици и гланцирана хартия, за да може рисунките на Толкин да оцелеят годините и се съхранят и за нашите деца.

Историята за Мистър Блис не е апотеоза на приказките. Тя е обикновена история с простичък сюжет, забавни моменти и много въображение. След като я прочетете няма как да забравите високия цилиндър на Мистър Блис, нито трите мечока, които обичат да похапват зеле или о-о-о жираекът, този адски ексцентричен домашен любимец с уши по-дълги от на заек и шия по-дълга от на жираф.

Мистър Блис излиза от вкъщи една сутрин, купува си кола. Е, "купува" може би не е най-точната дума, но нека не изпадам в детайли, които бихте искали сами да си прочетете. Та значи, Мистър Блис си купува кола, подкарва я и забърква такава каша, че направо ще се чудите, възможно ли е изобщо да се измъкне от нея.
Ако сте чели Толкин, знаете отговора, но знайте също така че никак няма да му се размине лесно.

Толкин е извор на вдъхновение за мнозина. Иска ми се един ден и аз разказвам така приказки на моите деца. Е, аз съм доста по-куца от Толкин в рисуването и доста по-куца в измислянето и май не ме бива много в разказването, със сигурност няма да издадат приказките ми, но това не пречи да искам много да споделя тези моменти с поколението си.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...