Гледам открай време аниме - откакто в 5-6 клас, преди близо 20 години, хванах да дават по една от немските телевизии Kamikaze Kaitou Jeanne. Но хвърляйки по един поглед на аниме/манга общностите си давам сметка, че аз подхождам доста аматьорски към този раздел. Още едно доказателство за това твърдение е, че едва вчера хванах първата си манга в ръце. Death Note е шесттомна манга от Цугуми Оба, която Атлайн издададоха преди няколко години у нас.
Light, който разбира се, в мангата би назован като Raito, защото японците имат проблем с буквата "р" и най-вече по заповед на щуката - по решение на създателя на мангата - Оба-сан.... Отплеснах се.
Ще подходя по друг начин.
Отегчения от живота Райто и отегчения от небитието шинигами Рюк пресичат пътища още в първите страници на мангата, когато Рюк "изпуска" тетрадката на Земята, а Райто съвсем "случайно" я открива. Райто е отличник - тих и спокоен младеж, който учи здраво, не създава проблеми и притежава завидното спокойсвие и безскупулност на наемен убиец, мен ако питате. Третрадката, която Райто намира, върви с простички инструкции. Простички и доста радикални. Ако напишеш нечие име вътре, приносителят му ще умре. Тетрадка-убиец, която дава на притежателя си пълна власт около събитията, часа и начина на смъртта. Това е инструмент, от който не всеки би имал топките да се възползва. Не такъв е случаят с Райто.
Момчето има ясен план - да прочисти света от престъпниците. Запретва ръкави и започва. Ден след ден, име след име. Когато се прибере от училище започва да попълва в тетрадката имената на престъпниците, за които е научил. Не малка помощ е и това, че баща му е шеф на полицейското управление (мисля, не съм сигурна, със сигурност е шеф в някое от звената на органите на реда), така че Райто може лесно да получи информация за текущи разследвания и криминално проявени лица.
Всичко изглежда просто страхотно. Момчето е поело нелек товар на плещите си в името на благородната цел да направи света по-добро място.
Ала границата бързо се размива и Райто от супергерой се превръща в престъпник. Нищо не се е променило, момчето продължава да прочиства света от злото. Но убийството си е убийство, без значение дали е на престъпник или на невинен човек. Тук може и моралната страна на въпроса е ключова, но законът е ясен. А всички ние имаме нужда от закон. Представете си каква тоталитарна анархия би настъпила, ако един човек да определя кой е добър или зъл, още по-малко - ако самосиндикално изпълнява присъди.
Това не ме спира да симпатизирам на Райто. А панелите с Рюк са ми любими. Артът на шинигами Рюк е просто убийствен. Демонът определено харесва Райто и това си проличава в полу-шеговития, полу-саркастичния тон, с който общува с него. А да забавляваш един пренаситен отегчен демон не е лесна работа.
Мангата е много схемаджийска. Още от началото беше ясно, че клони в криминалния жанр. Разследването около мистериозния Кира, който убива престъпници, без да има нужда от какъвто и да е физически, словесен или някакъв друг контакт с жертвата си, се превръща постепенно в една от най-мащабните акции на ФБР. А в такива случаи Бюрото работи с Л. - мистериозен детектив, който, използвайки дедукционни методи, успява да разреши случаи, с които обединеното IQ на цялото Бюро се затруднява. Райто и Л. се преследват страница след страница, един друг в напрегната надпревара. Райто е твърдо решен да не бъде разкрит, а Л. твърдо е решил да разкрие и спре Кира.
Цугуми Оба не се колебае да постави своите герои в опасни ситуации, измъкването е на косъм. Всеки следващ панел усложнява плана, разширява схемата. А аз не мога да се спра. Знам, че ви казах, че започвам да чета "Кръвта на елфите", но все още съм на 10-та страница. Все пак направих почивка между книгите за Гералт. Отивам да си чета. Очаквате скоро ново включване, когато прочета и 6-ти том.
Няма коментари:
Публикуване на коментар