четвъртък, 3 октомври 2019 г.

"Пробуждане" - Брандън Сандерсън (Ревю)


Заглавие: "Пробуждане"



Автор: Брандън Сандерсън
Издателство: Артлайн Студио
Превод: Цветана Генчева
Брой страници: 168


Година: 2019




Оказа се, че Infinity Blade било игра. При това за телефон. Което обяснява и защо хем изглежда толкова епично, хем не съм я чувала. 
Е, не съм играла играта, но щом на корицата седи името на Сандерсън, съм убедена, че е прекрасно адаптирана. :)

Това е фентъзи от старата школа за рицари, дълг и чест.


Сирис е орисан да бъде Жертвата. Този, който ще отиде да се бие с Бога-Крал. Векове наред, поколение след поколение, семейството на Сирис, изпраща единственото си дете на дуел с Бога-Крал. Когато новата Жертва замине, оставя след себе си наследник, който да започне обучението и тренировките си, за да замине един ден и той към Двореца за своя дуел.
Не че някой някога е победил, но е важно Бога-Крал да не забравя, че там някъде има едни смели мъже, които няма да се подчинят напълно никога. Че сред тях винаги ще има бунтовник, че те винаги ще имат дух и сила да се борят.


Но и това е проформа. Вече години наред хората от селото спазват традицията и изпращат едно момче на сигурна смърт. Без това да има някакво друго реално значение, без някой да го интересува, че една майка ще надживее детето си, двадесет години след като е загубила и мъжа си заради същата проклета традиция. Но няма мърдане, такива за традициите, ще ги спазваме.


Но този път Сирис убива Бога-Крал и се завръща у дома. За пръв път някой побеждава в дуел безсмъртния. И колкото и впечатляващо да е това постижение, толкова по-хладно е посрещшането на младия мъж у дома. Хората са завладени от страх, че останалите безсмъртни, ще погнат момчето, а с него и тях, за да сложат ръка върху Меча на вечността - меча-богоубец.


Сирис е принуден да тръгне отново по широкия път, да избяга от дома си и да се крие като мишка. Или от Жертва да се превърне в хищник и да довърши започнатото, като сам преследва останалите безсмъртни.


По пътя си разбира се, ще срещне лукава и опасна спътница, която ще го докара до състояние, в което да изпитва какви ли не непознати за войнишкото му сърце емоции. А в ума ми тайнично се прокрадват Тъмните мисли, които го карат да раздава заповеди с властен тон, да се държи арогантно, надменно и безскупулно и бавно да се превръща в кръвожаден звяр.


На Сирис му предстои да се сблъска с твърде много истини, като например тази, че не е толкова лесно да убиеш Бога-Крал, че мечът му крие тайни, които малцина знаят, че той самият крие тайни от себе си, за да които не и подозирал. Негови ли са Тъмни мисли или някой се пропрадва в съзнанието му, за да го извае по свой образ и желание?


Сандерсън както обикновено е брилянтен. Няма и двеста страници, а историята е плътна, добре развита и оставя стабилна опора за  бъдещи книги. Сирис претърпява не една, а няколко метаморфози. Той се превръъща от Жертва, в герой и беглец. Достига върха и удря дъното. Но после пак се изправя и тръгва да търси истината. И накрая се превръща в последното, което сме очаквали.


Историята е поднесена с подходяща доза закачки и хумор, които разведряват иначе тежкото дрънчене на масивните доспехи. Причудливи създания, кръстоска между технология и фентъзи, изскачат от всеки ъгъл. Разбира се, не липсва кодекс на честта и двубоя. Както и магия - полезна, опасна и коварна магия, без която обаче Сирис не би могъл да се справи. Така че не му остава друго, освен да плати цената за използването й.


Няма да си изтегля играта, защото няма защо да се лъжем, хич ме няма с игрите, различни от "The Sims" но определено ще чакам следващата книга с нетърпение да видя какво ще се случи със Сирис.





Няма коментари:

Публикуване на коментар